Княз Александър Дондуков (булевард в София)
| Княз Александър Дондуков | |
| — булевард — | |
 Гледка по бул. „Дондуков“ | |
 | |
| Град | София |
|---|---|
| Носи името на | Александър Дондуков-Корсаков |
| Княз Александър Дондуков в Общомедия | |
„Княз Александър Дондуков“, по-известен само като „Дондуков“, е основен централен булевард в София. Наречен е на руския генерал и държавник, княз Дондуков-Корсаков, който има заслуги за изграждането на Княжество България, подкрепя всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес и участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.
Булевардът се простира от ЦУМ до моста „Чавдар“. Пресича се с някои основни пътища в София като бул. „Васил Левски“ и „Раковска“. Освен ЦУМ, други забележителности и значими сгради в София на „Дондуков“ са Партийният дом и Младежкият театър „Николай Бинев“. Непосредствено до булеварда се намира и Националната опера и балет и парка „Заимов“. В близост е УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Освобождението заварва улицата като криволичещ сокак. Получава името си през 1881 г. Източната му част (т.е. източно от днешния бул. „В. Левски“) през 1933 г. по решение на Софийската община е наречена бул. „Принц Карл Шведски" на председателя на шведския Червен кръст Принц Карл Шведски допринася за освобождаването на 150 000 български военнопленници и за облекчаване участта на децата на българските бежанци.
През 1901 г. през булеварда преминава една от първите трамвайни линии в града. Булевардът се застроява като търговска улица със сгради, чиито приземни етажи са магазини. След войните булевардът значително се променя. На мястото на двуетажните застройки израстват 3-4-етажни, а магазинната мрежа чувствително нараства. Сред първите забележителности на булеварда са сладкарниците „Охрид“, „Роза“, „Ница“, гранд-хотел „Панах“, магазин за захарни и шоколадови изделия „Бераха“, млекарница „Швейцария“ и други.
По време на социализма, източната част на бул. Дондуков (т.е. източно от днешния бул. Васил Левски) носи името бул. Ген. Бирюзов. [1]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Северна страна
- Министерски съвет (№1)
- Къща на Георги Георгов (№13)
- Къща на Адолф Функ (№59) – построена през 1904 година по проект на арх. Киро Маричков [2], по-късно става известна като Клиниката на д-р Тричков[3][4], а през социализма нея се помещава централната администрация на Българския червен кръст, а днес – застрахователно дружество Алианц България
- 1 СОУ „Пенчо П. Славейков“[5] – (ул. Стара планина № 11)
- Южна страна
- Администрация на Президента (№2)
- Бившият Партиен дом
- Младежки театър „Николай Бинев“
- Националната опера и балет (улица „Врабча“ №1)
- НАП (№52)
- Царските конюшни, сега филиал на Национална художествена академия (№56)
- Първа английска езикова гимназия (№60)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ София – План-указател, КАБ – Главно управление по геодезия, картография и кадастър, София, 1979 г. (Стр. 31)
- ↑ Искра Ценкова, Болница в края на града
- ↑ Силвия Жекова, Кирил Маричков стана за ден фотограф на „24 часа“, архив на оригинала от 6 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141006065933/http://m.24chasa.bg/Article.aspx?Id=1465198, посетен на 21 април 2013
- ↑ ИЛИЯНА МАРИНОВА, Домът на булевард „Дондуков“ 59 – осъществено желание на виден столичен лекар
- ↑ 1sousofia.org
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Княз Александър Дондуков (булевард в София)- Исторически фотографии на булевард Дондуков (Стара София)
- Централна София, началото на ХХ век.
- Централна София, началото на ХХ век (2) – Бул. Дондуков е дългият булевард минаващ диагонално от долния ляв ъгъл (пл. Св. Неделя) до горния десен (казарми, където днес се намира парка Заимов).
