Къща на Адолф Функ
| Къща на Адолф Функ | |
 Къщата през 2009 г. | |
 Местоположение | |
| Надм. височина | 550 m |
|---|---|
| Вид | акушерно-гинекологична клиника жилищна къща |
| Местоположение |  София, България |
| Архитект | Кирил Маричков и Георги Фингов |
| Стил | сецесион |
| Етажи | три |
| Статут | паметник на културата от местно значение |
| Къща на Адолф Функ в Общомедия | |
Къщата на Адолф Функ е първата сграда в стил сецесион в София. Построена е през 1904 г. от архитектите Кирил Маричков и Георги Фингов за акушеро-гинекологичната клиника на австрийския лекар доктор Адолф Лауе Функ. Намира се на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59 в София.[1][2][3]
Външната архитектура на къщата се състои от еркери, балкони, полутавански етаж и изящна малка кула – лантерна. Стълбището за втория етаж е разположено перпендикулярно на симетрията. На първия етаж са разположени кабинетите за първични прегледи и операционната. Вторият етаж е ползван за настаняване на болни жени и родилки, а третия – за медицинския персонал. След като се връща в Австрия д-р Функ продава къщата на Спас Тюфекчиев. Той я отдава под наем на Атанас Буров. През 1927 г. синът му Александър Тюфекчиев проиграва къщата на хазарт и тя е купена за 2 милиона лева от акушер-гинеколога д-р Борис Тричков. Той я превръща отново в клиника, като я модернизира и оборудва със съвременна медицинска техника, внесена от Виена. През 1946 г. къщата е национализирана и е предадена на Червения кръст.[1][2] През 1978 г. къщата е обявена за паметник на културата от местно значение.[4] През 1991 г. къщата е реституирана и върната на трите дъщери на д-р Тричков. В нея се помещаваше централният офис на застрахователното дружество „Алианц България холдинг“.[1][2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ценкова, Искра. Болница в края на града // сп. „Тема“. Посетен на 4 юни 2017 г.
- ↑ а б в Ненчев, Красимир. Хубавата къща на доктор Функ // в. „Строител“, 25 ноември 2011 г. Посетен на 4 юни 2017 г.
- ↑ Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Издателство на Нов български университет, 2016. ISBN 978-954-535-942-2. с. 41.
- ↑ Жилищна сграда, б. на д-р Тричков // io.morphocode.com. Посетен на 4 юни 2017 г.