Драгалевски лифт
| Лифт „Драгалевци – Голи връх“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | въжена линия |
| Място | София, България |
| Пусната | 25 декември 1955 г. (първа част) 1968 г. (втора част) |
| Закрита | 2017 г. |
| Собственик | „Витоша Ски“ |
| Оператори | „Витоша Ски“ |
| Дължина | 3475 m (обща дължина) |
Седалковият лифт „Драгалевци – Голи връх“ е въжена линия с двуместни седалки, свързваща квартал „Драгалевци“ на София с местността Голи връх на Витоша.
Състои от две части: „Драгалевци – Бай Кръстьо“ и „Бай Кръстьо – Голи връх“. Общата дължина е 3475 метра, а общата денивелация е 893 метра.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Първата част е построена по проект на български фирми. Втората част е проектирана от създаденото през 1965 г. българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София.[1][2]
Първата част на лифта („Драгалевци – Бай Кръстьо“) е открит официално на 25 декември 1955 г.[1][3] Втората част на лифта („Бай Кръстьо – Голи връх“) е построена през 1968 г.[1]
Лифтът до 2007 г. е общинска собственост. След като Бойко Борисов става кмет на София през 2005 г., той назначава нов Съвет на директорите на „Въжени линии“ ЕАД и през 2007 г. лифтовете са продадени на „Витоша ски“, фирма, свързвана с Цеко Минев, приватизирала всички витошки лифтове и влекове с изключение на „Заека“.[4] По време на продажбата член на Надзорния съвет на Столичната агенция по приватизация от квотата на кмета Борисов е Йорданка Фандъкова (следващият кмет на София).[5][6]
За последно лифтът работи през август 2017 г.
През 2023 г. Върховният административен съд на България потвърждава решение на Административния съд София-град, с което е постановено, че Драгалевският лифт трябва да се ремонтира.[1]
Характеристики
[редактиране | редактиране на кода]- Денивелация: 893 метра
- Дължина: 3475 метра
- Станции: 4
Станции
[редактиране | редактиране на кода]- Долната лифтова станция се намира над квартал „Драгалевци“, на около 1000 метра от централния площад, при ресторант „Воденицата“. Построена е на 925 м н.в. и въжената линия от нея достига до следващата станция в местността Бай Кръстьо.[1]
Тази първа част на Драгалевския лифт е с дължина 1775 метра. По трасето ѝ има 28 стълба. Транспортното въже е с дебелина 2,6 см, с разположени 85 постоянно закачени седалки.[1]
Капацитетът е 300 души на час, проектната скорост е 1,75 м/сек, а пътуването продължава 17 мин.[1]
- Междинната лифтова станция се намира в местността Бай Кръстю. Лифтовата линия, тръгваща от нея, достига до Голи връх. Тя е построена през 1968 г.[1]
Втората част на Драгалевския лифт е с дължина 1700 метра и преодолява денивелация от 448 метра. По трасето ѝ има 18 стълба. Капацитетът на линията е 600 души на час, а пътуването трае 15 минути.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к Манева, Даниела. На 25 декември 1955 г. Драгалевският лифт е официално открит // 360mag.bg. 31 декември 2024.
- ↑ Крумов, Руен. Витоша.Пътеводител. София, Медицина и физкултура, 1990. с. 40.
- ↑ Кино преглед 1956 година - откриване на Драгалевският лифт (youtube)
- ↑ Кирил Иванов, експерт: В големите ски курорти съоръженията се сменят, а стълбовете остават // dnevnik.bg. 23 май 2024. Посетен на 25 май 2024.
- ↑ Шефът на СОС обвини Фандъкова за спирането на Симеоновския лифт // offnews.bg. 20 май 2024. Посетен на 25 май 2024.
- ↑ Приватизацията на “Въжени линии” става изцяло под политическото ръководство на ГЕРБ // asengenov.medium.com. 19 януари 2018. Посетен на 25 май 2024.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
