Елешнишки манастир
| Елешнишки манастир „Успение Богородично“ | |
 Църквата към манастира, 2021 г. | |
 Местоположение в Елешница | |
| Вид на храма | православен манастир |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Елешница |
| Вероизповедание | Българска православна църква – Българска патриаршия |
| Епархия | Софийска |
| Архиерейско наместничество | Софийско |
| Тип на сградата | XIV век |
| Състояние | действащ |
| Елешнишки манастир „Успение Богородично“ в Общомедия | |
Елешнишкият манастир „Успение на Пресвета Богородица“ е действащ манастир без монаси в България.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Намиращ се на 4 km северно от село Елешница, област София. Разположен е в Стара планина, в подножието на връх Мургаш. Поради близостта си до река Яковищица често е наричан и Яковски манастир. Манастирът е част от Мала Софийска света гора и е обявен за паметник на културата и архитектурата.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Елешнишкият манастир е подробно изучен и описан за първи път от Димитър Маринов. Все още остава неясно кога възниква манастирът. Предполага се, че е обитаван от монаси отшелници още от IX век. Но създаването му става през XIV или в началото на XV в., при управлението на цар Иван Александър, когато са създадени и много от манастирите около София. Доказателство за това е поставената в настилката на храма мраморна плоча с надпис от 1499 г. Запазени са и фрески с характерната за XV – XVI в. стилизация.[1]
Манастирът е обновен и възстановен през XVI – XVII в. През 1793 г. Елешнишкият манастир е опустошен от кърджалийски нашествия. През 1799 г. е възстановен, а по-късно отново е разграбен и разрушен. Игумен Данаил започва обновяването на манастира през 1820 г., за което свидетелства надписът: „Храм сей обновися в лета 1820“. Църквата е ремонтирана и изографисана от самоковски зографи през 1864 г.[1]
По време на Османския период Елешнишкият манастир е книжовно средище, към което има и килийно училище.[1] Запазени са едно Четвероевангелие и един Псалтир, съхраняващи се в Националния църковен историко-археологически музей в София.[2]
В манастира се укрива Васил Левски. След разгрома на Ботевата чета в началото на юни 1876 г. някои от оцелелите четници намират подслон в манастира.[3] През първата половина на XIX в. е извършено цялостно обновление на Елешнишкия манастир. По време на Втората световна война манастирът не функционира. Сменят се на няколко пъти неговите обитатели. Последователно е мъжки и женски. След 1966 г. манастирът запада. От 1989 г. започва реставрирането в стария му вид и стил.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е с типични за късното средновековие размери и стил. Тя е ниска, еднокорабна с широк притвор и с размери 6,8 m на 14,5 m, с преддверие от запад. Сградата се състои от две части, а притворът е допълнително добавен и изписан. Над вратата на западната стена в наоса има ктиторски надпис, свидетелстващ за създаването и изписването на църквата през XVI век. Най-добре е запазена живописта в преддверието. Калиграфските особености и художественият стил на стенописите свидетелстват, че са изографисвани в края на XVI и началото на XVII в. Над южната врата на притвора е представена сцената „Успение Богородично“. В олтара е изрисувана сцената „Благовещение“, а от двете ѝ страни са представени царете Давид и Соломон. В апсидата е изографисана Света Богородица на трон с малкия Иисус.[1] В църквата се намира едно от четирите изображения на Вселенски събор по българските земи, както и ценен стенопис на Тайната вечеря от 1864 г.[2]
Манастирските сгради са двуетажни. На първия са конюшните и помещенията за добитъка, а на втория – монашеските килии. Манастирският комплекс разполага с два самостоятелни двора и две жилищни крила.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 147 – 154.
- ↑ а б Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 113.
- ↑ Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 21.