Направо към съдържанието

Софийска Света гора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Софийска света гора)
Вижте пояснителната страница за други значения на Света гора.

Софийската (Mала) Света гора или Средецка Мала Света гора е средновековен комплекс от 14 манастирски обители, плюс скитове, постници и параклиси, развил се в околностите на София и заобикалящите я планини в епохата на Второто българско царство в периода 11851417 г.

За лавра (първи в йерархията) се е приемал Бистришкият манастир „Св. Никола“, напълно разрушен от турците. На негово място е издигнат днешният храм „Св. Георги“ в Бистрица, а най-прочут и днес е царският Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“, издигнат от цар Иван Александър и обгрижван от сина му цар Иван Шишман.

В Софийско до нашествието на турците съществуват над 100 духовни убежища. Много от тях, запазили в добра степен автентичния си вид или възобновени, са действащи православни манастири и днес – общо над 40 манастира в Софийското и околните му полета, във Витоша, Люлин, Лозенската планина, в Софийска планина (южните склонове на Стара планина при София) и съседните им планини – в Плана, в Конявска планина и Голо бърдо, във Вискяр планина, в Бурел и Чепън.

Генезисът на комплекса е спонтанен, около съществуващи черкви.

Общността от първите 14 манастира включва:

  • Бистришки манастир „Св. Никола“ (днес храмът „Св. Георги“ в Бистрица), разрушена крепост до манастира в местността Калугерови ливади. От времето на II Българско царство, бил е централен за Софийската Света Гора, разрушен в 1382 г.,
  • Бистришки манастир „Св. Петка“, от 10 век, действащ, мъжки, игумен е отец Силуан.
  • Бистришки манастир „Св. Петър“, от 9 век, разрушен е от турците в 14 век. Под него днес е запазена късноантична гробница от 4 век с размери 3,35 х 2,99 х 2,28 м, в която се влиза по каменни стълби от притвора. Сега е манастир „Свети Йоаким и Анна“, настоящия храм е от 1950 г., а манастирските сгради от 1977 г., действащ манастир един монах – отец Яков.
  • Боянска църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“,
  • Владайски „Св. Петка“,
  • Германски „Св. Йоан Рилски“, подворие на Зографския манастир „Св. Георги“ в Света Гора, Атон.
  • Драгалевски „Св. Богородица Витошка“,
  • Железнишки „Св. Дух“,
  • Кладнишки „Св. Никола“,
  • Кокалянски „Св. Архангел Михаил“,
  • Лозенски „Св. Спас“,
  • Симеоновски „Св. Архангел Михаил“,
  • Студенечки манастир ”Св. Георги“,
  • Урвички (Панчаревски) „Св. Никола“.

Днес към тези 14, по едноименения проект за възражднето и социализирането на обителите и светите места около София от Столичната община, са приобщени и:

  • Буховски манастир „Света Мария Магдалена“ – 16 век, недействащ,
  • Буховски манастир „Свети Архангел Михаил“ – 16 век, недействащ,
  • Елешнишки манастир „Свето Успение Богородично“,
  • Курилски манастир „Свети Иван Рилски“,
  • Кремиковски манастир „Свети Георги Победоносец“,
  • Подгумерски манастир „Свети Великомъченик Димитър“,
  • Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски“ и др.

Списък на манастирите

[редактиране | редактиране на кода]
  • Батулийски манастир „Свети Никола Чудотворец“.
  • Боянски манастир „Св. св. Никола и Пантелеймон“ около църквата от 10 век се заражда манастир в 13 век след турското нашествие той запустява и църквата става енорийска за Бояна. Бившият манастирски двор днес е парк с уникални за България секвои посадени от цар Фердинанд I, тук е погребана царица Елеонора. Днес не е действащ, а е музей, паметник на световното културно наследство от списъка на ЮНЕСКО.
  • Германски манастир „Св. Йоан Рилски“ е построен в средата на 11 век. За първи път името му се споменава в дарствен хрисовул на византийския император Алексий I Комнин.[1] Местна легенда свързва мястото, на което е издигнат манастира със Св. Йоан Рилски, за когото се твърди, че пребивавал тук преди своята анахореза в Рила. Разрушен от турците в края на 14 в., възстановен е век по-късно, в 17 век манастира отново е силно духовно средище с книжовна дейност. Оттук е Гéрманския сборник от граматик Никола, пазен в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През 18 век е разорен от кърджали. Монасите и местни хора го построяват наново в 1818 г. с еднокорабна църква, вкопана в земята и жилищни сгради. в 1886 г. старата църква е съборена и на нейно място от игумена Никифор и брат му Кирил била построена нова върху основите на стария храм – еднокорабна, едноапсидна църква, без купол, с притвор, без стенописи, нов иконостас, с икони на Св. Йоан Рилски, Св. Богородица, Иисус Христос, Св. Йоан Предтеча и Св. Никола Мирликийски, рисувани от Иван и Никола Доспевски от град Самоков. Жилищните сгради са от 19 – 20 век. В края на 19 век Княз Фердинанд и Княгиня Мария Луиза засаждат две секвои от северната страна на църквата, също и цар Борис III, който също засажда дърво.
  • Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ (известен още и като Люлински) Основан е в 13 век, свързва се с II българско царство и крепостта пазеща Бучинския проход, по времето когато Осман Пазвантоглу вилнеел из Западна България тук са пренесени от св. Неделя и са скрити мощите на сръбския крал Стефан Урош Милутин. Манастирът е многократно разрушаван и възстановяван. Настоящата църква е осветена през 1876 г. от софийския митрополит Мелетий, започва и строителството на просторна двуетажна сграда с чардаци. През 50-те години на 20 век, в манастира са настанени трудови войски, което слага край на духовния живот там. Впоследствие Светата обител е възстановена, но през 1972 г., пожар унищожава манастирските сгради, възстановена е само църквата, но без съществувалия дотогава купол. Днес има църква и навес.
  • Дивотински манастир „Св. Троица“ при с. Дивотина до Банкя, построен в 1046 г. След завземането на София от турците 1382 г. е разрушен, останали са само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони, възобновен е в 1875 г. Дивотинският м-р е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, приютявал е Васил Левски. Известен е и като Царски манастир, заради честите посещения на Цар Фердинанд, той дори подарил две каляски на тогавашната игумения, Клавдия, църквата и манастирските сгради са построени в 1902 г.
  • Драгалевски манастир „Света Ботородица Витошка“ основан 14 век, паметник на културата, стенописи от 15 век, подслонявал неведнъж Васил Левски и събранията на Софийския революционен комитет, оформя комплекс с митрополитската резиденция, действащ.
  • Елешнишки манастир „Успение на Света Богородица“ на 4 км от село Елешница, построен в края на 14 век при управлението на цар Иван Шишман, възстановен в 16 век, от св. Пимен Зографски от София. През 16 – 18 век е силен книжовен център, от него са запазени Четвероевангелие, Псалтир и др. книжовни паметници, съхранявани в Националния църковен историко-археологически музей в София. Манастирската църква „Света Богородица“ е с ценни стенописи от 16 и 19 век. През 18 век в манастира е открито килийно училище. В 1793 г. разрушен от кърджалии, в 1820 г. изграден наново. Състои се от църква, жилищни и стопански постройки, които са в много лошо състояние. Църквата от 16 век е възстановена неотдавна и в днешния си вид представлява малка еднокорабна, едноапсидна конструкция с притвор и добавен по-късно към южната фасада открит притвор. В храма има стенописи от три различни периода. Първите са от началото на 17 век – няколко сцени и фигури с образите на Св. Козма, Св. Никола и Св. Мардарий. Вторият стенописен слой е запазен най-добре в притвора, но тези стенописи не са така майсторски като тези от първия период. Третият слой рисунки е от 1863 г., отличава се композицията „Страшният съд“. Иконостасът на църквата също представлява интерес с иконите си „Св. Богородица“, „Иисус Христос“, и „Архангел Михаил“, датирани от началото на 19 век. Манастирът е действащ, но необитаем, районът е защитена местност.[2][3]
  • Илиянски манастир „Св. Пророк Илия“ в село Илиянци (днес столичен квартал), от него е оцеляла само източната част на църквата, датираща от 16 – 17 век. Под нея са основите на по-стария храм, изграден в средата на 14 век по времето на цар Иван Александър. Манастирът има църква, малка едноетажна жилища постройка, чешма и дървена камбанария до нея. Храмът е от 16 – 17 век, стенописите са три различни периода. Първите са създадени веднага след построяването на храма в края на 16 и началото на 17 век. Върху свода са изписани образите на Христос Пантократор, Христос Ангел и Христос Емануил. От Христологичните цикли са запазени сцените „Неверие Томино“, „Слизане в ада“, „Разпятие“ и др. От светците в цял ръст личат образите на св. Георги, св. Димитър, св. Теодор Стратилат и на св. Иван Рилски. Вторият период е в края на 17 век, когато към Илиянската църква е прибавен притвор, а старата украса е замазана с вар. На източната стена е запазен откъс от „Страшният съд“, а в преддверието е Зодиакът и олицетворенията на слънцето, огъня, дните и др. През 19 век към църквата е пристроен още един външен притвор, изписан в 1832 г. от банския зограф Тома Вишанов, със стремеж към реалистично представяне на фигурите и предметите, колорита и фигурите са по-семпли. Църквата е реставрирана в периода 1977 – 1979 г. по проект на арх. Ст. Янев и арх. Хр. Ганчев от Националния институт за паметниците на културата. Стенописите са консервирани и експонирани от художник – реставратора П. Попов.
  • Искрецки манастир „Успение Богородично“ при село Искрец, основан в края на 13 век по времето на цар Георги I Тертер, разрушен от турците през 1382 г. В 1602 г. е възобновена църквата, а от 1834 г. действа отново като манастир. Църквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси и пристроен притвор през 1846 г. към първоначалния наос. Църквата е проста без външна украса, стенописите са от 17 и 19 век. По-старите са в наоса – изображения на трите образа на Христос – Емануил, Вседържител и Ветхий денми. Олтарната апсида включва образите Богородица Ширшая небес и Петдесетница. Вторият слой стенописи, намиращи в притвора, са сцени от „Апокалипсиса“ и „Откровението на евангелист Йоан“, „Притчата за митаря и фарисея“, „Мъченията на душата“ и др. Южно от църквата се намира осмостенна кръщелня от 18 век, запазена е и една двуетажна постройка с масивен каменен цокъл и малък чардак, строена през 19 век. Манастирът не е действащ.
  • Кладнишки манастир „Св. Никола“, първоначално разположена по-високо над манастира е крепостта на болярина. Турците през владичеството го опустошават няколко пъти и той запустява. В 1841 е възстановен от местните хора водени от Спас Бурнов от село Мърчаево, първи игумен на манастира, който е комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. Църквата е малка еднокорабна, едноапсидна, с две конхи без купол. През 1866 г. до западната ѝ фасада, като открит притвор, е достроен портик, зографисана е в 1883 г. от самоковеца Косто Антикаров, стенописа е наивен, книгата с историята на манастира е изгорена след 9 септември 1944 г., а имотите му са конфискувани, стопанството запада и религиозните му функции – замират, в 1995 г. в манастира се настанява монашеско братство, което напуска в 2000 г., но до в 2001 г. местните власти се заемат с възстановяването на манастира, той възвръща имотите си и възобновява духовната си дейност. Днес манастира е необитаем, действащ.
  • Клисурски манастир „Света Петка Параскева“ до гр. Банкя при с. Клисура в Люлин планина. Разрушаван от турците, старата църква и архива са унищожени от пожар в средата на ХХв., възстановен преди няколко десетилетия от странстващата руска схимонахиня Мария Магдалена Дохторова с помощта на околните християни в български православен стил, с колоритно изписана манастирска сграда и скромна църква, действащ.
  • Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ при с. Кокаляне изграден от цар Иван Александър в средата на 14 век в подножието на връх Манастирище.[4] Известен с Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски и Урвичкия сборник, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски), както и 26 листа изпълнени с дарителски записки от 16-и, 17-и и 18 век. Заедно с Панчаревския (Урвички) манастир „Свети Никола – Летни“ и крепостната църква-манастир „Св. Илия“ образуват Урвичкия крепостен комплекс. Расипван два пъти от турците, напълно възстановен в края на 19 век, паметник на културата, действащ.
  • Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“ от 14 век в южните склонове на Стара планина над с. Кремиковци, разрушен от турците, възстановен от болярина Радивой в 1493 г., забележителни стенописи в стария храм, паметник на културата, нов голям храм от 20 век, действащ манастир.
  • Курилски манастир „Св. Йоан Рилски“ при с. Курило е от I българско царство, в началото на владичеството турците го разрушавт. През 1593 г. е възстановен от хората в околните села – Кумарица, Доброславци и Требич, църквата, запазена оттогава, е еднокорабна, едноапсидна с два притвора, изписана през 1596 г. от св. Пимен Зографски, оттогава са оцелели няколко образа на светци и отделни сцени. Сравнително добре запазена е композицията „Успение Богородично“, от светците в цял ръст се различават образите на св. Панталеймон и св. св. Константин и Елена. През 1816 г., при игумен Викентий, църквата е отново изписана, но не така артистично. В 1830 г. към църквата се пристроява вътрешно преддверие, където е изписан образа на Св. Иван Рилски е включен към композицията Моление (Дейсис), редом с Исус Христос, Богородица и Йоан Кръстител. В изграденото през 1849 г. външно преддверие, интерес представляват сцените – „Изгонването от Рая“ и „Възнесение на пророк Илия“. Манастирът е съхранявал ценни реликви – евангелие от 16 век, писано от отец Матей и печатано във Влашко и каменен свещник със старобългарски надписи от 1497 г.(сега са в Църковния историко-археологически музей в София). В началото на 20 век Курилският девически манастир е имал 45 монахини и печатница за християнска литература.
  • Лозенски (Долнолозенски) манастир „Свети Спас“ в Лозенска планина, над с. Долни Лозен под върх Полуврак, основан в 13 век, в периода 1671 – 1694 г. тук има книжовна и калиграфска школа. В 1737 г. манастира става център на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско. При подавянето му края на юли и началото на август по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу са избити около 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително Самоковския митрополит Свети Симеон Самоковски. Манастирът е действащ.
  • Обрадовски манастир „Св. Мина“ на брега на Владайска река, в село Обрадовци до София, манастирът е основан в късно-римската епоха. През 11 век е бил голям манастирски комплекс с 40 параклиса, различни манастирски сгради, духовно училище и метох на Света гора. Манастирът е разрушен напълно от турците. През 1942 г. е възстановен, днес е действащ.
  • Панчаревски манастир „Свети Никола – Летни“ до крепостта Урвич след с. Панчарево, основан в 10 век. Заедно с крепостта „Урвич“, крепостната черква-манастир „Св. Илия“ и Кокалянския манастир „Св. Архангел Михаил“ образуват Урвичкия крепостен комплекс. Разрушен напълно от турците в края на 14 в. Изграден наново от намерените основи в 1929 г., възобновяван на два пъти – в 1938 г. и 1996 г., действащ, без монаси.
  • Подгумерски манастир „Св. Димитър" в подножието на Стара планина до с. Подгумер, от 13 в. разрушен от турците в края на 14 век, в 1597 г. е възобновен, според надписа над вратата на манастирската църква. Тя е църквата, от 16 век, малка, еднокорабна и едноапсидна с голям притвор и без купол. Стенописите са на популярния зограф св. Пимен Зографски (Софийски), Обителта в 16 – 18 век е книжовно средище в Софийско с богата библиотека, включваща екземпляр от първото издание на Софрониевия „Неделник“, отпечатано в Рим през 1806 г. и книга за всичките празници за дванадесетте месеца на годината (Миней). Манастира е разрушаван неколкократно, като е възстановяван за последно в 1848 г. от жителите на околните села – Курило, Гниляне, Кумарица, Желява и др. Понастоящем Подгумерският манастир е периодично действащ.
  • Сеславският манастир „Свети Никола“ е основан през II Българско царство, разрушен от турците, в 15 – 16 век църквата е възстновена и изписана с високо майсторство от св. Пимен Зографски, жилищните сгради почти са рухнали. Манастирът е недействащ.
  • Шияковски манастир „Свети Архангел Михаил“, на 1 км над Костинброд към Петрохан, в годините на владичеството игумен е Генадий Скитник (игумен и на Драгалевския манастир) – съратник и приятел на Левски от легията в Белград. В 1929 г. полуразрушената сграда на манастира е изоставена и е построена сега съществуващата сграда на 4 – 5 м. южно. Днес от манастира е останала само църквата.
  • Крепостна черква-манастир „Св. Илия“ – в крепостта Урвич, унищожена при турското нашествие. Разположена във вътрешната част на твърдината, в централната част на хребета „Средобърдие“. Част от Урвичкия крепостен комплекс, паметник на културата, археологически обект.
  1. Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Металният път на българите (VII – XV в.). ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
  2. Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 147 – 154.
  3. Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 20 – 21.
  4. Матанов, Христо. В търсене на средновековното време. Неравният път на българите (VII – XV в.). ИК Гутенберг, 2014. ISBN 9786191760183.
  • Опознавателен поклонически пътеуказател към духовните светилища в Софийското светогорие. Съст. Желязко Тодоров и Зорница Костадинова. С., 2011.
  • Света гора Софийска. С., 2011 (Чудесата на България, 18).
  • Стефан Стамов, Стари български манастири. С., 2008.
  • Павел Сотиров, Българските манастири. С., 2008.
  • Валентина Динева. Софийската Мала Света гора. Манастирите около София. С., 2007.
  • Пламен Павлов, Иван Габеров, Православни български манастири. С., 2004.
  • София 120 години столица. С., 1999.
  • Български манастири. С., 1997.
  • Софийските манастири. С., 1992.
  • Любен Прашков и др. Манастирите в България. С., 1992.
  • Елена Николова, Манастири в Софийско. С., 1991.
  • Б. Николов и др. Огнища на българщината. С., 1989.
  • Николай Тулешков, Архитектура на българските манастири. С., 1988.
  • Димитрова, Дора, Здравка Ганева, Галена Стоянова. Софийските манастири. Възникване, развитие, структура и характер. С., 1980.
  • Г. Чавръков, Български манастири. С., 1978.
  • Г.Нешев, Български довъзрожденски културно-народностни средища. С., 1977.
  • Български манастири. С., 1974.
  • Иван Богданов, Български твърдини. Книжовни огнища, крепости и манастири в София и Софийско. С., 1971.