Направо към съдържанието

Горазд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за ученика на Кирил и Методий. За пражкия епископ от 20-те години на 20 век до Втората световна война вижте Горазд II.

Горазд
Стенопис от Сливнишкия манастир, Северна Македония, XVII век
православен светец
РоденIX век
Починал?
?
Горазд в Общомедия

Свети Горазд е светец, един от Светите Седмочисленици.

Роден е в заможно аристократично семейство във Великоморавия в земите на днешна Словакия – гр. Нитра или неговата околност. Виден ученик на Константин-Кирил Философ и Методий.

Ръкоположен в Рим от епископ Формоза Портуенски през 868 г. заедно с други ученици на равноапостолите. Горазд е владеел славянски и гръцки, както е бил много начетен в латинските богослужебни книги (Фол и кол. 1981).

През 885 г. архиепископ Методий, който е на смъртното легло, като най-добрия от 200 свои ученици, го обявява за свой наследник и глава на основаната от него школа, и архиепископ. Методий умира на 6 април 885 г. Адриан III (17 май 884-септември 885) e папа по това време. Българският владетел Борис Михаил е водил диалог с трима папи, един от които е Адриан III. След смъртта на Методий решението не е зечетено от папата и Великоморавската църква е предадена на върлия противник на славянското богослужение и книжовност Викхинг-Wiching,(Фол и кол. 1981), епископ на Нитра. Формално той си остава само епископ на словашкия главен град Нитра и не е ръкополжен за архиепископ, но е обявен за управляващ митрополит, което е напълно достатъчно да разсипе школата, да хвърли в затвора в 886 г. като еретици и да съди много студенти, сред които своя основен конкурент Горазд и видните ученици на Методий Климент и Наум, а други просто са избити, прокудени или продадени в робство.

Хипотези за съдбата му

[редактиране | редактиране на кода]

Съдбата на Горазд остава неясна. Съществуват различни хипотези.

Хипотеза за смърт във Великоморавия или Бохемия

[редактиране | редактиране на кода]

Една значителна част от изследователите смятат, че прогонен от Великоморавия, но податките са малко. Някои смятат, че ако Горазд е оцелял след 886 се е спасил в Бохемия (днешна Чехия). Съществуват дори твърдения, че след като Викхинг напуска Великоморавия през 891 при войната между Великоморавия и Германия, а в 899 г. при новия княз Моймир II, на вакантното архиепископско място най-сетне е назначен титуляр това да е той.Сповред някои сведения той става първи епископ на Краков[1][2](до 906 г. Краков е във Великоморавия),

Хипотеза за смърт в Албания

[редактиране | редактиране на кода]

Гаврил Кръстевич (който е сред първите изследователи на българската история в ново време) счита че Горазд, Ангеларий, Сава, Климент и Наум избират да потеглят към българските земи.[3] Те обаче избират различни пътища и се разделят.[3] Горазд и Сава потеглят по един път, а Ангеларий, Климент и Наум - по друг.[4] Словашкият славист Павел Шафарик изказва твърдение, че Горазд е стигнал до Албания. Тази хипотеза той изгражда на две основания: първо, защото името му е вписано в Дюканжевия каталог от XII в., като трети български архиепископ (дори преди Климент Охридски). второ защото според сведение на украинският филолог и славист, Виктор Григорович мощите на Горазд и Ангеларий се съхраняват в манастир в Албания, близо до Белград (Берат).[5][6] Този манастир носи името именно на св. Горазд[5] . За това сведение потвърждава и проф. Божидар Димитров. Той също развива хипотеза, че мощите му се пазят в старата българска област Кутмичевица в град Белград (дн. Берат) в Албания, заедно с тези на св. Ангеларий [7][8]. Съществува мнение, че той основал манастира "Дева Мария"; [2] там се пазят мощи за които се предполагаq че са негови[2] . Въз основа на последните сведения съществува хипотеза, че към края на живота си той е развил дейност в Девол и Белград (Албания) [8]. Следва да се отбележи, че България и в Македония има немалък брой изображения на Св. Горазд от ХVIII и ХIХ в., създадени на базата на по-стари материали. Според хорски предания е живял известно време в град Охрид, а по-късно се преместил в Берат.[9] ;Съществуват и мнения, че Горазд все пак е достигнал България.[9][10][5]

Дълго време творчеството на Горазд не бе известно. Днес някои български учени предполагат, че е сътворил житието на св.Методий т.нар "Панонска легенда"[11]

Денят му се чества на 27 юли.

На Горазд са наречени улиците „Горазд“ в квартал „Гео Милев“ (Карта) и „Свети Горазд“ в квартал „Драгалевци“ (Карта) в София.

  1. https://poznanieto.bg/interesno/bulgaria/istoriyata-na-gorazd-edin-ot-ucheniczite-na-kiril-i-metodij/
  2. а б в Пламен Павлов и Христо Темелски под общата редакция на Пламен Павлов. Велико Търново, 2004 "Светци и духовни водачи от Македония" http://www.pravoslavieto.com/life/svetci_Makedonia/index.htm#gen14
  3. а б Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр. 274
  4. Vit. S. Clem XIII цит в: Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр. 274
  5. а б в Шафар. Разцв. Слов. писмен. в Болг. 2 V св. Горазд. виж и Григор. очерк путешеств. во Европ. Турц. Казан 1842 цит. в: Гаврил Кръстевич. Българска история т. III, подготвена за печат през 1865, първо издание през 2019., издателство ГУТА-Н стр-. 274
  6. https://poznanieto.bg/interesno/bulgaria/istoriyata-na-gorazd-edin-ot-ucheniczite-na-kiril-i-metodij/
  7. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100658/catid,120/id,12448/view,article/
  8. а б "Св. Горазд, славянски просветител", Д.Калев, Синодално издателство цит в: проф. Николай Димков, статия във в. "Дума", 23 май 2015
  9. а б http://www.euro2001.net/index.shtml/issues/6_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/1_2006/stat_9.html
  10. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2021-06-12. Посетен на 2023-10-04.
  11. http://www.pravoslavieto.com/life/svetci_Makedonia/index.htm#gen14