Владислав Каназирев
| Владислав Каназирев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | Владислав Николов Каназирев
21 октомври 1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 25 ноември 1950 г.
|
| Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
| Семейство | |
| Баща | Никола Каназирев |
| Братя/сестри | Владимир Каназирев Иван Каназирев Петър Каназирев Райна Каназирева |
| Деца | 5 |
| Други роднини | Тодор Каназирев (дядо) Ерсен Каназирев (прадядо) Райна Стоянова (племенница) |
| Владислав Каназирев в Общомедия | |
Владислав Николов Каназирев е български революционер, разложки районен началник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, дългогодишен кмет на Мехомия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владислав Каназирев е роден през 1876 година в Мехомия[1], тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Иван и Владимир Каназиреви. Завършва начално училище и прогимназия в Мехомия, след което учи една година в българското педагогическо училище в Сяр. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев Гоце Делчев основава мехомийския революционен комитет, в който влизат с брат му Иван.[2] Завършва духовната семинария в Цариград в 1900 година и се завръща в Мехомия. Отказва се от духовния си сан и се занимава с търговия, като същевременно е секретар на българската църковно-училищна община. Влиза в революционния комитет и от 1901 година е негов ръководител, след като предишният председател брат му Иван е принуден да бяга в Свободна България. Под ръководството на Владислав Каназирев комитетът развива активна дейност по набиране на нови членове, пари и агитационно-просветна дейност.
През 1902 година Владислав Каназирев също е принуден да бяга в България и се установява при братята си Петър и Иван, а ръководството на комитета е поето от Георги Кондев. В навечерието на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година Каназирев се завръща нелегално в Мехомия и участва активно в подготовката на бунта. Участва в конференцията на 5 септември в Банско, на която е изработен планът за въстание в Серски революционен окръг. Заедно с брат си Владимир, Атанас Попкостов и Петър Лачин е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстаническите действия.
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност. Заедно с Иван Чонтев и Георги Томов възстановяват в 1905 година разбития комитет на ВМОРО в града. Основател е и дългогодишен председател на читалището „15 септември 1903 година“ в Мехомия от 1909 година.
След освобождението на града през Балканската война на 11 октомври 1912 година от 27 пехотен чепински полк Владислав Каназирев е избран за кмет на града. На 12 октомври Банската чета, начело с Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев и Димитър Ляпов навлиза в града и подлага на репресии мюсюлманското население, като голяма част от града е опожарена. Владислав Каназирев, който се опитва да предотврати насилието, е арестуван и бит от Чернопеев и Ляпов. Вследствие на пожара околийският център е преместен в Банско и Владислав Каназирев с помощта на брат си Петър - влиятелен търговец в София, развива успешна кампания за връщането му в Мехомия. Като кмет на града Каназирев участва в покръстването на помаците в 1913 година. В 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1919 година участва в управлението на Струмишки окръг. Връща се в Мехомия и отново е избран за кмет на града, който пост заема до 1920 година и отново в периода 1923 – 1925 година. В 1936 година е помощник-кмет, а дълги години е общински съветник.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година родът Каназиреви е подложен на преследване от новите власти. Владислав Каназирев умира в болница София на 25 ноември 1950 година. Погребан е в родния Разлог.
Владислав Каназирев е женен от 1905 година за мехомийката Горица Ангелова Рачева, с която имат синове Любомир (р. 1906 г.), Иван (р. 1908 г.), Никола (р. 1914 г.), Радул (р. 1920 г.) и дъщеря Катерина (р. 1910 г.).[3][4][5]
На 24 октомври 2012 година по повод 100 години от освобождението на Разлог на тържествено заседание на Общинския съвет в града, Владислав Каназирев посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Разлог.[6]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| Ерсен Каназирев (XVIII - XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Каназирев (1815 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Манушкина | Никола Каназирев (1841 - 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Каназирева (1861 - ?) | Ана Каназирева (1867 - ?) | Петър Каназирев (1870 - 1931) | Иван Каназирев (1872 - 1920) | Владислав Каназирев (1876 - 1950) | Владимир Каназирев (1879 - 1962) | Юрдан Стоянов (1869 - 1910) | Райна Каназирева (1882 - ?) | Милан Грашев (1880 - 1924) | Елена Каназирева (1886 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Стоянова (1907 - 1977) | Иван Стоянов | Живка Грашева | Здравка Грашева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 201-202.
- ↑ Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 - 42., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009
- ↑ Чалгънова, Елена. Кметът, борбата и свободата. 60 години от кончината на видния разложки деец Владислав Николов Каназирев (1876–1950 г.), в: Военноисторически сборник, 2009, 2-3, стр. 28 - 38., архив на оригинала от 13 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180113093435/http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf, посетен на 4 февруари 2010
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 71.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 416 - 417.
- ↑ Разлог празнува 100 години от освобождението, Darts news, 24.10.2012.
| пръв | → | кмет на Мехомия (1912 – 1914) |
→ | Атанас Грънчаров |
| Атанас Грънчаров | → | кмет на Мехомия (1918 – 1920) |
→ | Георги Димитров |
| Костадин Патоков | → | кмет на Мехомия (1923 – 1926) |
→ | Атанас Астинов |
| Георги Коцаков | → | кмет на Мехомия (1934 – 1934) |
→ | Живко Христов |
