Петър Каназирев
| Петър Каназирев | |
| български предприемач и революционер | |
| Роден | Петър Николов Каназирев
1870 г.
|
|---|---|
| Починал | 1931 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Никола Каназирев |
| Братя/сестри | Иван Каназирев Владимир Каназирев Владислав Каназирев Райна Каназирева |
| Други роднини | Ерсен Каназирев (прадядо) Тодор Каназирев (дядо) Райна Стоянова (племенница) |
Петър Николов Каназирев, наричан Карата[1], е български предприемач и дарител.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Петър Каназирев е роден през 1870 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на Никола Каназирев, а негови братя са революционерите Владимир, Иван и Владислав Каназиреви. В 1885 година завършва българската мъжка гимназия в Солун и се занимава с търговия. В 1892 година емигрира в София. В 1901 година заедно с брат си Иван основават фирма за производство на сапун. Част от спечелените пари даряват за просперирането на родния им град – даряват средства за ново училище, 200 000 златни лева за издръжка на средно учебно заведение, пари за построяване на околийско управление, пари за построяване на склад за обработка на тютюни и други.
През 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание под командата на полковник Анастас Янков.[2]
Сапунената фабрика „Солун“ на братя Каназиреви (първоначално се е наричала „Стоилов § Каназирев“) работи успешно чак до национализацията. Братята основават фабрики за сапун и във Варна и Бургас.[3]
Петър Каназирев умира през 1931 година в София. Гимназията в Разлог носи името „Братя Петър и Иван Каназиреви“.[4]
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]| Ерсен Каназирев (XVIII - XIX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тодор Каназирев (1815 - ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Катерина Манушкина | Никола Каназирев (1841 - 1918) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мария Каназирева (1861 - ?) | Ана Каназирева (1867 - ?) | Петър Каназирев (1870 - 1931) | Иван Каназирев (1872 - 1920) | Владислав Каназирев (1876 - 1950) | Владимир Каназирев (1879 - 1962) | Юрдан Стоянов (1869 - 1910) | Райна Каназирева (1882 - ?) | Милан Грашев (1880 - 1924) | Елена Каназирева (1886 - ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Райна Стоянова (1907 - 1977) | Иван Стоянов | Живка Грашева | Здравка Грашева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 197.
- ↑ Велинова, Зорница, Маркова, Мира, Начев, Ивайло. Фабрики и личности. Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2017. ISBN 978-954-07-4211-3. с. 33 – 34.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 417.
