Христо Разбойников

Христо Разбойников
	Христо Разбойников
български революционер
Роден	25 декември 1881 г. Дутлия, Османска империя
Починал	20 юни 1925 г. (43 г.) Петрич, Царство България

Христо Тодоров Стоев, известен като Разбойников, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.^[1]

Биография

Христо Разбойников е роден в 1881 година в сярското село Дутлия, което тогава е в Османската империя, днес Елеонас, Гърция. Завършва българското педагогическо училище в Сяр. Работи като учител в серските села Хазнатар и Чучулигово. Включва се във ВМОРО и получава прякора Разбойников. За революционна дейност е уволнен след публикации в печата. Избран е за секретар на Серския революционен комитет. След Младотурската революция в 1908 година е в кръга на Яне Сандански. Участва в Похода към Цариград за потушаване на антиреволюционния метеж.^[1]

Участва в Балканската война в 1912 година като доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Таско Спасов,^[2] а по-късно във Втора рота на Петнадесета щипска и Четвърта рота на Единадесета сярска дружина.^[3] За проявена храброст е произведен в офицерски чин. След Междусъюзническата война, когато родното му Сярско попада в Гърция, Разбойников се изселва със семейството си в Петрич.^[1]

През Първата световна война е разузнавач на Солунския фронт. След войната става член на БЗНС. От 1922 до 1923 година е кмет на Петрич. Секретар е на градската, а по-късно и на околийската дружба в Петрич (1923 - 1925). През 1924 година Разбойников е сред основателите на тютюнева кооперация „Самуилова крепост“. Той е заловен, измъчван и убит през юни 1925 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация в местността Зиче край Петрич.^[1]^[4]

Баща е на партизанина Мирчо Разбойников.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 715.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 401.

?

→

Кмет на Петрич (1922 – 1923)

→

Христо Калайджиев

[ЕПК2_177-1] а ^б ^в ^г Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 177.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 715.

[3] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.

[4] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 401.

[1]

[2]

[3]

[4]