Направо към съдържанието

Таската Серски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Атанас Спасов)
Таската Серски
български революционер
Яне Сандански и Таската Серски
Яне Сандански и Таската Серски
Роден
Починал
8 юли 1923 г. (45 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Таската Серски в Общомедия

Атанас Спасов Даскалов, известен като Таската Серски или Таската Врански,[1][2] е български революционер, серски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4][5][6]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Таската Серски, Никола Малешевски, Димитър Зографски и Марко Лазаров. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден е през февруари 1878[7][6] или в 1880 година[5][3] в село Враня, тогава в Османската империя.[3] Произхожда от учителско семейство, преселило се от Голешово.[6] Основно образование получава във Враня.[3] В 1901 година завършва българското педагогическо училище в Сяр.[8] В Сяр заедно с група ученици организира революционен кръжок, който взима участие в революционните борби като подпомага учителите революционери.[3] Работи като учител в Долни Порой[6] и в Шугово.[9] В 1901 година при опит да бъде арестуван става нелегален. Работи с Димитър Гущанов и доставя оръжие от Свободна България.[6] В 1902 година е четник на Гоце Делчев.[4] В 1902 година заедно с Гоце Делчев пренася от Свободна България голямо количество оръжие за ВМОРО.[3] Участва в сражението на 21 април 1903 година при село Баница, в което е тежко ранен.[6][10]

Снимка от времето на Хуриета, лятото на 1908 г. Банско. Прави: Мицо Врански, неизвестен турски чиновник, Таската Серски, д-р Авди бей и Димо Хаджидимов, седнали: Л. Козарев, Ахмед Ниязи бей, Яне Сандански, Тодор Паница и Георги Казепов

След като оздравява взима дейно участие в подготовката на въстание[6] и е четник на Яне Сандански.[4] След Илинденското въстание, в началото на 1904 година е избран за околийски войвода на Сярската революционна околия[3] и член на Серския революционен комитет.[10] Четата му е от 28 души четници, предимно дезертьори от Българската армия. Подвойводи са му Костадин Янчев, Димитър Терзийски и Димитър от Горно Броди.[11] Таската Серски е сред най-близките сътрудници на Сандански. Делегат е на Серския конгрес през лятото на 1905 година отново е избран за войвода на Сярска околия. Делегат е и на Ловчанския конгрес в 1906 година и на Либяховския конгрес в 1907 година.[6]

Взема участие в Младотурската революция и става активист на Народната федеративна партия – в 1910 година е избран за член на Централното ръководство на партията. Участва в похода към Цариград, заедно с Яне Сандански, Христо Чернопеев, Тодор Паница, Чудомир Кантарджиев, при детронирането на Абдул Хамид II.[4][10] През октомври 1910 година по време на обезоръжителната акция е тормозен от властите.[12]

През Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи в щаба на 15 щипска дружина.[13][6] След освобождението на Сяр през 1912 година е назначен за негов кмет.[4]

Погребението на Атанас Спасов.
Паметна плоча на къщата на Таската Серски във Враня

Участва и в Първата световна война.[6]

След войните в София е член на Временното представителство на бившата ВМОРО.[10][6][27] Убит е от член на десницата във ВМРО в 1923 година, на операционната маса в Александровската болница при операция от професор Александър Станишев.[4][28][29][4]

Умира на 8 юли 1923 г. в София и е погребан в Централните софийски гробища.[30]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кременлиев, Атанас. Таско войвода. Благоевград, Македонски научен институт, 2010. ISBN 9789548505253. с. 138.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 95.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 68, 86.
  3. ↑ а б в г д е ж Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 45.
  4. ↑ а б в г д е ж Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 164.
  5. ↑ а б Енциклопедия България, том VI. София, Издателство на БАН, 1988. с. 350.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 314.
  7. ↑ Надгробен камък на Таската Врански на Софийските централни гробища
  8. ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 119.
  9. ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство – биография на Яне Сандански. София, Наука и изкуство, 1987. с. 177.
  10. ↑ а б в г Енциклопедия България, том VI. София, Издателство на БАН, 1988. с. 351.
  11. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  12. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 628, 894.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 588.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 60.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 216.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 110.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 539.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 207.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 46.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 581.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 96.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 443.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 715.
  27. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 458.
  28. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  29. ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1402. (на македонска литературна норма)
  30. ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 2022-09-08.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Таската_Серски&oldid=12415640“.