Направо към съдържанието

Анастас Разбойников

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анастас Разбойников
български революционер и историк
Анастас Разбойников като четник.
Анастас Разбойников като четник.
Роден
Починал
9 януари 1967 г. (84 г.)
Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Научна дейност
ОбластИстория, география
Семейство
БащаСтанко Попанастасов Разбойников
Анастас Разбойников в Общомедия
Разбойников в зряла възраст.

Анастас Спасов Разбойников, наричан Канарски и Скандала,[1] е български просветен деец, историк и географ, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Въстаници и делегати при Алан кайряк. От ляво надясно: I ред полегнали: Михаил Даев, Кръстьо Българията, Константин Калканджиев и Христо Караманджуков; II ред полегнали и седнали: Тодор Станков над Даев, Никола Славейков, Янко Стоянов и баща му Стоян кехая Петров, Спас Цветков с цигара на уста, Велко Думев, един фелдфебел, Васил Пасков, Георги Василев, Димитър Катерински с пушката над коленете, зад последните двама Сава Киров, Георги Хаджиатанасов, Димитър Аянов, тримата от края неизевестни (единият е войник на границата); III ред полегнали, седнали и прави: Димитър Янев, двама неизвестни, Анастас Разбойников (до Тодор Станков) чисти револвера си, зад него на един крак Димо Янков, Минко Неволин (зад Тодор Станков и Никола Славейков, руснак (правият зад Стоян кехая Петров), останалите 9 са неизвестни

Анастас Разбойников е роден в 1882 година в Мустафа паша в Османската империя. Завършва Одринската гимназия „Д-р Петър Берон“ през 1902 година. Там заедно със свои съученици основава ученически революционен кръжок. След като завършва, става главен учител в Бунархисарско. Там се среща с четата на Тодор Шишманов, за да се уговаря начинът на организиране на населението. По време на Илинденско-преображенското въстание е секретар на войводата Стоян Петров.[2]

Делегат е на конгреса на Петрова нива (представител на Бунархисарския околийски революционен район), където заедно с Христо Силянов е избран за секретар на конгреса.[3] През 1905 – 1909 година следва история и география в университетите в София и Лозана. В 1909 – 1910 година Разбойников е учител в българското педагогическо училище в Сяр,[4] а в 1910 – 1912 година – в Солунската българска мъжка гимназия. В Солун редактира вестници и списания („Искра“[5] и „Знание“), публикува първите си научни трудове.[6][7] След навлизането на Българската армия в Мустафа паша по време на Първата Балканска война е избран за кмет на града. Участва в Междусъюзническата война.[8] Мобилизиран е в началото на Първата световна война и в свободното си време пише записки върху тракийското освободително движение.

В периода 1913 – 1934 година Разбойников живее в Пловдив, където е учител, директор на Учителския институт, окръжен училищен инспектор, гимназиален директор. В 1934 година се установява в София, където работи като окръжен училищен инспектор и гимназиален директор до 1943 г.

Анастас Разбойников умира в София през 1967 година.[9][10]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Разбойников публикава над 180 труда с научно значение, посветени предимно на българското минало по време на Османския период и Възраждането. Географски, интересите на Разбойников са ориентирани преди всичко към изследването на Тракия. Той изследва поселищна история, демографски процеси, социални отношения, националноосвободително движение в Тракия и Македония, публикува или въвежда в обращение османски и други извори. Разбойников е автор и на учебници по различни географски дисциплини.

Сътрудник е на Институтите по история, география етнография и археология към БАН.

Научни трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • Село Булгаркьой, Тракийски Сборник, 2, 1930, с. 63 – 103.
  • Клокотница, Българска историческа библиотека, 1930, № 3, с. 228 – 237.
  • Свиленград. Произход на селището, Тракийски Сборник, 3, 1930, с. 115 – 163.
  • Обезбългаряването на Западна Тракия, София, 1940, 132 с., второ издание – София, 1941.
  • Народностният образ на източния дял от Западна Тракия, София 1944, 128 с.
  • Тракия. Географски и исторически преглед, София 1946, 267 с. (в съавторство с Иван Батаклиев и Иван Орманджиев)
  • Чифлици и чифлигари в Тракия преди и след 1878 г., Известия на Института по история, 9, 1960, с. 143 – 186.
  • Турски извори за българската история, т. XVI, 1972 (в съавторство с Бистра Цветкова)
  • Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999.

Учебници и учебни помагала

[редактиране | редактиране на кода]
  • География на Европа. Пособие по география за курсисти от Учителския институт и за прогимназиални учители. Ч. I Общ преглед. северозападна Европа. Южна Европа, Пловдив 1922, 152 с.
  • Америка. Географски четива, Пловдив 1924, 32 с.
  • География на Америка, Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив 1929, 208 с.
  • Австралия и Океания. Отбрани географски четива, София, (1929), 32 с.
  • Кратка климатология. Ръководство за курсисти и прогимназиални учители, Пловдив, 1930, 104 с.
  • Кратка хидрография. Ръководство за курсисти и учители, Пловдив 1931, 60 с.
  • Черно море. Географско описание. Книжка за курсисти и учители, Пловдив, 1931, 48 с.
  • Азия на мусоните. Отбрани географски четива, София 1931, 24 с.
  • Австролия и Океания. ръководство по география за курсисти от Учителския институт и учители, Пловдив 1932, 120 с.
  • Планински климати (Свободен и допълнен превод на съчиненията на Emm. de Martonne. Допълнени с данни за България), Пловдив 1934, 28 с.
  • Обща стопанска география. Помагало за ученици от IV клас на средните реални училища, Пловдив 1935, 108 с.
  • Учебник по география. За II клас на прогимназиите, София 1940, 120 с., второ издание – София 1942, 115 с.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 49, 87.
  2. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 143.
  3. ↑ Тракийско дружество „Антим Първи“, архив на оригинала от 6 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090206192102/http://www.meridian27.com/trakia/v22.htm, посетен на 2 август 2009 
  4. ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  5. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 388.
  6. ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София, 1999, с. 374 – 375.
  7. ↑ Чолов, Петър. Български историци. Биографично-библиографски справочник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-149-3. с. 274.
  8. ↑ Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско? Чавде Чернески, ISBN 954-323-631-3, стр. 57.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 400-401.
  10. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 345 – 346.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анастас_Разбойников&oldid=12190807“.