Георги Василев (Свиленград)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Василев.
| Георги Василев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
15 ноември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия |
Георги Василев с псевдоними Георги Куртев и Селвие,[1] Селвий[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в 1880 година в Свиленград, който тогава е в Османската империя. В 1899 година завършва Одринската гимназия „Доктор Петър Берон“, където в 1898 година става член на ВМОРО. Учителства в Свиленград, където е член на околийския комитет на ВМОРО.[4] По-късно се мести в Одрин, където преподава в гимназията „Петър Берон“, и същевременно е секретар на Одринския окръжен революционен комитет от 1900 до 1901 година.[5]
В 1901 година е изпратен като учител в Дедеагачката прогимназия, за да може да наложи влиянието на Одринския окръг над беломорските дейци в Гюмюрджинско и Ахъчелебийско, които се опитват да основат самостоятелен Беломорски революционен окръг.[6] Василев замества дотогавашния организатор Георги Маринов, който се разболява тежко. Василев преустройва съществуващите рволюционни комитети съгласно уставните нареждания и наредбите на правилника на ВМОРО в духа на препоръките на окръжния комитет. Поставя начело на комитетите по-будни и по-дейни хора.[7] Установява връзки с ръководителя на Чепеларския пункт Константин Антонов и в началото на декември на 1901 година се среща с Христо Караманджуков, като двамата решават да се свика сбирка на одринските дейци, на която да се обсъди дейността в Одринско и по възможност ръководството да се поеме от местни легални и нелегални дейци. Тази проектирана сбирка не успява да се осъществи по Коледа в Търново Сеймен, където успяват да пристигнат само Василев, Караманджуков, Лазар Маджаров и Александър Кипров и се провежда по великденските празници на следната година в Пловдив като Пловдивски конгрес.[8]
Делегат е на окръжния конгрес на Петрова нива в 1903 година. През 1905 година е ръководител на пункта на ВМОРО в Хасково.[9][10]
Внук на Георги Василев е бележитият български оперен певец Асен Василев.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 413.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27, 86.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 397.
- ↑ Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 251.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 262 - 263.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 72 – 74, 263 – 266.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 71.
