Направо към съдържанието

Кирил Тъпков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Тъпков
български просветен деец
Драган и Кирил Тъпкови (вдясно) с отец ласалианец, Солун, 24 юли 1912 г.
Драган и Кирил Тъпкови (вдясно) с отец ласалианец, Солун, 24 юли 1912 г.

Роден
Починал
октомври 1941 г. (56 г.)

Учил вГръко-френски колеж „Дьо ла Сал“
Семейство
ДецаВасилка Тъпкова-Заимова
Димитър Тъпков
Кирил Тъпков в Общомедия

Кирил Димитров Тъпков (изписване до 1945 година: Кирилъ Димитровъ Тѫпковъ) е български просветен деец от Македония.[1][2]

Тъпков е роден на 11/24 май 1885 година в град Солун, тогава в Османската империя в семейството на българския просветен деец, униат от Енидже Вардар, Димитър Константинов Тъпков и втората му жена Василка Мирчева, която е православна.[2] Брат е на Драган Тъпков - просветен деец и художник. Кръстен е в българска православна църква „Свети Димитър“ в Солун от свещеник Иван Маджаров.[1] Кирил завършва в 1901 година Френския католически колеж „Свети Жан Батист дьо Ла Сал“ в Солун.[1][2] Работи като учител по латински и френски в Сярското българско педагогическо училище от 1906 до 1908 година.[1][2] След това учи класическа филология в Римския университет „Ла Сапиенца“.[1][2] След завършването си преподава в Третокласното българско мъжко училище и в българската класическа гимназия в Битоля.[1][2]

Тъпкови в Солун 1911. Прави: Благой, Глория, Кирил; Седнали: Христина, Василка, Олга с Аличка, Драган с Димитър
Препис на кръщелното свидетелство на Кирил Тъпков, подписан от епископ Варлаам Левкийски

През лятото и есента на 1912 година заедно с брат си Драган е в Солун, където го заварва Балканската война и гръцката окупация. След Междусъюзническата война пред лятото на 1913 година, двамата братя успяват да избягат в Италия, като след това се местят в София.[2][1]

От ноември 1913 г. до септември 1914 г. Кирил Тъпков е учител в Шуменската държавна мъжка гимназия.[1] От септември 1914 до декември 1915 година преподава латински в Първа мъжка гимназия.[2][1] След Първата световна война Кирил Тъпков отново преподава в Първа гимназия от ноември 1918 до септември 1925 година. От септември 1925 до октомври 1939 година е учител по латински в Първа девическа гимназия, Втора софийска мъжка гимназия и френския мъжки колеж „Свети Жан Батист дьо Ла Сал“ в Лозенец. През 20-те години е и хоноруван преподавател във Военното училище.[1] Работи до 1935 година като преводач и секретар в Комисията по репарациите, които България изплаща след Първата световна война.[2][1] Участва в подготовката на Българо-гръцката спогодба за уреждане на финансовите въпроси на преселниците от двете страни. Администратор е на месечното списание „Франс-Бюлгари“ (1919 - 1922),[3] пише в списание „Обществена обнова“ на Константин Сагаев.[1]

Кирил Тъпков умира през октомври 1941 година в София.[1] Баща е на композитора Димитър Тъпков и византоложката Василка Тъпкова-Заимова.[2]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Тъпков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Тъпков
(? – 1894)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1842 – 1899)
 
Василка Мирчева
(1865 – 1950)
 
Георги Тъпков
Кощиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Тъпков
(1885 – 1941)
 
Донка Бошнакова
(1893 – 1983)
 
 
 
 
 
Драган Тъпков
(1883 – 1951)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Заимов
(1921 – 1987)
 
Василка Тъпкова
(1924 – 2018)
 
Димитър Тъпков
(1929 – 2011)
 
Елена Кутева
(1943)
 
Димитър Тъпков
(1907 – 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велислав Заимов
(1951)
 
Рая Заимова
(1957)
 
 
  1. а б в г д е ж з и к л м н Личности. Тъпков, Кирил Димитриев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  2. а б в г д е ж з и к Проф. Василка Тъпкова-Заимов. Биография с коментар // Николай Гочев. Посетен на 5 януари 2015.
  3. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 53.