Сярско българско девическо класно училище
| Сярско българско девическо класно училище | |
 Свидетелство на Райна Каназирева от 1896 година от българското девическо училище в Сяр | |
| Информация | |
|---|---|
| Седалище | Сяр, Османска империя |
| Основаване | 1896 година |
| Основател | Българска екзархия |
| Закриване | 1901 година |
| Вид | класно училище |
Сярското българско девическо класно училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя в края на XIX - началото на XX век.
Дейност
[редактиране | редактиране на кода]Паралелно с педагогическото училище в града за кратко просъществува и девическо училище. През учебната 1896 - 1897 година се разкрива първи клас към девическото училище с 19 ученички. Учителки и надзирателки в училището и пансиона към него са Султана Стамбулджиева от Велес и основната учителка Деспина Каневчева. Постепенно то се въздига до трикласно.[1] В 1898 – 1899 година сярското българско девическо училище е преместено от крайния квартал Каменица във Вароша.[2] Според годишния отчет на третокласното девическо и основното смесено училище за учебната 1900/1901 година учители в него в началото на годината са Никола Бояджиев, Стоян Иванов и Никола Цицов, а учителки – Неделя Апостолова, Райна Бояджиева и Мария Попкостова. След известни размествания окончателно учители са:[3]
| Учители в 1900/1901 година | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Име | Възраст | Месторождение | Заплата | Образование |
| 1. | Никола Бояджиев | Велес | 80 | арестуван и задържан | |
| 2. | Харалампи Самарджиев | 27 | Охрид | 36 | I клас в Солунска българска мъжка гимназия |
| 3. | Невена Панова | 21 | Търново | 38 | Девическа гимназия в Търново, Френско училище в Одрин |
| 4. | Мария Попатанасова | 23 | Кавадарци | 38 | Солунска българска девическа гимназия, 1892 г. |
| 5. | Мария Попкостова | 21 | Дойран | 36 | Солунска българска девическа гимназия, 1898 г. |
В училището има 15 ученички – 2 от Сяр, 1 от Сярско, 2 от Разлога, 1 от Неврокопско, 3 от Мелнишко, 1 от Драмско, 3 от Демирхисарско, 1 от Дойранско и 1 от Солунско. Две са свещенически дъщери, 10 занаятчийски, 2 търговски и 1 надничарска. За престоя си в пансиона 12 от ученичките са стипендиантки на Екзархията. Бюджетът на училището е 321,38 лири – 228 за заплати на учители, 23,38 за заплати на прислужниците и 70 за наем, отопление и други.[4]
Сярското българско девическо класно училище е закрито в края на учебната 1900 - 1901 година.[5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 34-35.
- ↑ Погледъ върху дѣятелностьта на Българската екзархия 1877-1902 г.: (По поводъ на 25-годишния юбилей на Н. Блаженство Българския Екзархъ Йосифа I.), Leipzig: Centralbuchdruckerei, 1902, стр. 139.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 116.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 117.
- ↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 35.
