Тома Каранджулов
| Тома Каранджулов | |
| български просветен деец | |
| Роден |
28 февруари 1870 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Тома Н. Каранджулов е български просветен деец от Македония от края на XIX век.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тома Каранджулов е роден на 28 февруари 1870 година в град Прилеп, тогава в Османската империя.[1] Попада под влияние на Сръбската пропаганда в Македония и получава стипендия да учи в Белград. По-късно се прехвърля в България, където завършва педагогическо училище в Лом.[2]
Тома Каранджулов редактира печатния орган на медико-хирургичната клиника в София – списание „Слънце“, което спира да излиза през 1901 година.[3]
Работи като учител в Брезник и София, но е уволнен поради непригодност, като повод е сексуален тормоз над учителка. В продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи. Иван Вазов, който закратко е министър, му предлага място в Шумен, но той държи на София. Каранджулов иска от министър Васил Кънчов да бъде назначен като библиотекар в Университетската библиотека в София, но получава отказ. Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година, той застрелва Кънчов в кабинета му в Министерството на народното просвещение, след което се самоубива.[4]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Чоне Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Янко Каранджулов | Тале Каранджулов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Диме Каранджулов (1832 – 1897) | Пере Каранджулов (? – около 1897) | Коне Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Каранджулов (? – 1897) | Даме Хаджийовков | Заха Хаджийовкова (1853 – 1903) | Георги Каранджулов (1868 – 1951) | Никола Каранджулов (1876 – 1904) | Милан Каранджулов (1864 – 1925) | Иван Каранджулов (1856 – 1930) | Донка Крайчова (1869 – 1934) | Йордан Каранджулов | Анастасия Совичанова | Христо Совичанов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йордан (Орде) Хаджийовков (? – 1903) | Ради Каранджулов (1911 – ?) | Христо Каранджулов | Антон Каранджулов | Тома Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Рангел Каранджулов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Каранджулов (р. 1946) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4.
- ↑ Тома Н. Каранджулов // geni.com. Посетен на 20.3.2022.
- ↑ Как Тома Караконджулов уби просветния министър Васил Кънчов // 168chasa.bg. Посетен на 20.3.2022.
- ↑ Теодоров-Балан, Александър. Българска книгопис за 100 години, 1806 - 1905. Държавна печатница, 1909. с. 1004.
- ↑ Марков 2003, с. 101 – 102.
