Направо към съдържанието

Стефан Константинов (лекар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския лекар. За българския революционер вижте Стефан Константинов.

Стефан Константинов
Министър на здравеопазването
Мандат6 октомври 2010 – 15 март 2012 г.
Назначен отXLI народно събрание
Заместник-министър
2009 – 2013Десислава Димитрова
2009 – 2013д-р Минчо Вичев
Министър-председател
2009 – 2013Бойко Борисов
ПредшественикАнна-Мария Борисова
НаследникДесислава Атанасова
Лична информация
Роден
2 януари 1966 г. (58 г.)
Националностбългарин
Полит. партияГЕРБ (2010 – 2012)
ОбразованиеМУ-София
Професиялекарполитик
Портал Портална икона Политика

Стефан Константинов Константинов е български лекар и политик.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 януари 1966 г. в гр. София. През 1989 г. завършва Медицинския университет в София, а през 1995 г. става акушер-гинеколог. Известно време работи в Тунис, между 1996 и 2002 г.

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

В периода 2005 – 2008 г. е секретар на Районната колегия на Българския лекарски съюз. От 2008 до 2009 г. е председател на Районна колегия на Български лекарски съюз, а от 2009 до 2010 г. е заместник-председател на Управителния съвет на БЛС. На 6 октомври 2010 г. е назначен за министър на здравеопазването на мястото на подалата оставка проф. Анна-Мария Борисова.

На 13 март 2012 г. подава оставка от поста министър на здравеопазването[1] пред министър-председателя Бойко Борисов, приемането и е оповестено на 15 март 2012 г. До оставката се стига след серия медийни атаки относно цените на лекарствата и задълбочаващ се конфликт с представители на управляващата партия (ГЕРБ) в Народното събрание относно ключови въпроси по отношение на реформите в здравеопазването.

Според Министерството на здравеопазването и публикуваното заявление за оставка от страна на д-р Стефан Константинов причината за напускане е липсата на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване осъществяването на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването.[2]