Направо към съдържанието

Симеон Дянков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Симеон Дянков
български икономист
Симеон Дянков на Годишната среща на новите шампиони в Тиендзин, Китай, септември 2010
Симеон Дянков на Годишната среща на новите шампиони в Тиендзин, Китай, септември 2010
Роден
Симеон Денчев Дянков
13 юли 1970 г. (54 г.)
Учил вМичигански университет
Научна дейност
ОбластСравнителна икономика
Учил приАлън Диърдорф
Работил вСветовна банка
(1995 – 2009)
ВТБ
(2014 – 2015)
ПовлиянФридрих Хайек, Йозеф Шумпетер
Политика
Професиядържавен служител
ПартияГЕРБ
Министър на финансите на България
27 юли 2009 – 13 март 2013[1]
Уебсайтwww.fmg.ac.uk/people/simeon-djankov
Симеон Дянков в Общомедия

Симеон Денчев Дянков е български финансист, бивш заместник министър-председател и министър на финансите в правителството на Бойко Борисов. Симеон Дянков е сред първите 1% икономисти в света по брой публикации и цитирания[2] в класацията на RePEc (онлайн библиографска база данни за изследвания по икономиката, достъпна безплатно в интернет).[3] Симеон Дянков e #194 в световната листа на най-изтъкнатите икономисти и финансисти към октомври 2023 година, #23 в Обединеното Кралство и #1 в България.[4] Дянков има 68 хиляди цитирания в научни издания към октомври 2023 година.[5]

Симеон Дянков заема второто място в класацията „Политик на 2009 година“, организирана сред слушателите на Дарик радио и читателите на DarikNews.bg. За него са гласували 58 420 души или 29% от участниците. На първо и трето място в същата класация са избрани съответно вътрешният министър Цветан Цветанов и лидерът на партия РЗС Яне Янев.[6]

През май 2012 Симеон Дянков е избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), като за първи път от създаването на банката през 1991 за председател е избран представител на бивша социалистическа страна[7], а през юни 2012 е поканен за член на Консултативния съвет в областта на науката и знанието на Световната банка[8].

Дянков участва активно с медийни коментари в защита на Украйна. Войната там носи огромни човешки жертви,[9] разрушена инфраструктура,[10] загуби на производствен капацитет,[11] особено в енергийната система,[12] както и загуба на две-трети от инвестициите.[13] Нужен е общ отпор от страна на Европейския Съюз.[14]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Дянков е роден в София на 13 юли 1970 г. Неговият прапрадядо Михо Минков-Гълъба е бил търговец от чорбаджйски род и депутат в Учредителното (приело Търновската конституция), Първото велико народно събрание, заседавало по избирането на български княз (избран е Александър Батенберг), Второто велико народно събрание, и Първото, и Второто обикновени народни събрания, в общо пет последователни мандата.[15][16][17]

Симеон Дянков завършва елитната Гимназия за чужди езици „Екзарх Йосиф I“ в Ловеч, известна като Немската гимназия – най-старата езикова гимназия в България, която преди това е била Американски девически колеж.[18] След завършване на гимназия се явява на кандидатстудентски изпити, където изкарва най-високи оценки за цялата страна и се записва във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ (днес Университет за национално и световно стопанство), специалност „Международни икономически отношения“, възползвайки се от нововъдената след 1989 година възможност да не отслужва веднага, а да отложи казармата, след завършване на университет.[19]

След 10 ноември 1989 се премества във Виенския университет,[20]), а след това в Свободния университет на Западен Берлин. През 1991 г. заминава за Питсбърг, където защитава докторска степен по международни търговски и финансови отношения в Университета в Питсбърг. По-късно, 1997, получава степен „доктор на икономическите науки“ от Мичиганския университет[19]. През 1995 г. постъпва на работа в Световната банка, където достига до поста главен икономист на вицепрезидентското поделение „Финансов и частен сектор“ (на английски: the Chief Economist of the Finance and Private Sector Vice-Presidency), което работи по развиващата се световна финансова криза.[19]

Паралелно на работата си в Световната банка изпълнява и длъжността директор на научен център по икономика в Харвард. Там се среща с Андрей Шлейфер, с когото през 2003 г. публикува съвместно изследване Доклад на Световната банка за „Правене на бизнес“ (Doing Business Report относно състоянието на свободния пазар в бившите страни с прекалено регулирани държавни стопанства от социалистическия лагер[21]), което е отразено от американските медии; Doing Business има 16 000 медийни цитирания и над 100 000 продадени копия. От 2004 до 2009 г. Дянков е асоцииран редактор на „Списание за сравнителна икономика“ („Journal of Comparative Economics“)[22].

От 2014 година Дянков е директор за приложни научни изследвания в Института за финансови пазари в Лондонско училище по икономика и политически науки. Там води проект за последиците от пандемията през 2019 – 2022 година.[23] Издава две книги с научни изследвания за развиващия се свят,[24] които показват, че много бизнеси са влезли в сивата икономика в опит да се спасят от икономическите тежести на кризата.[25] В развитите икономики пандемията увеличава разликата в икономическите възможности между мъже и жени,[26] докато броят на компаниите, които влизат в несъстоятелност, пада благодарение на щедри държавни помощи.[27]

Неговите научни изследвания също разглеждат увеличаващата се неравноправност в Русия,[28] особено по време на войната в Украйна.[29]

Идеи

[редактиране | редактиране на кода]

Любим икономист на Дянков е Нобеловият лауреат Фридрих Хайек – основен пропонент на класическия либерализъм и свободния пазар, а като любима икономическа теория посочва тази за съзидателното разрушение (creative destruction) на Йозеф Шумпетер. Макар че Дянков не е политик, а специалист финансист, той заема постове като министър на финансите и вицепремиер, с което прави политическа кариера.

Депозиране на фискалния резерв

[редактиране | редактиране на кода]

На международна дискусия за реформите в страните нови членове на ЕС, организирана в София от Институт „Отворено общество“ и Световната банка, Симеон Дянков предлага идеята част от фискалния резерв на България (в размер на 8 милиарда лева към датата на предложението) да се сложи на депозит в търговски банки за по-висока доходност.[30]

Политици и икономисти отхвърлят тази идея на Дянков, като подуправителят на БНБ Калин Христов коментира че идеята не е нова, а е лансирана сред обществото от Милен Велчев и неговия заместник Красимир Катев още по време на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски. Междувременно става ясно, че Пламен Орешарски и Иван Искров през 2008 година са изпреварили Дянков и са реализирали предложението му, сключвайки тайно споразумение за слагане на депозит в търговски банки на голяма част от фискалния резерв на България.[31]

Ведомства извън столицата

[редактиране | редактиране на кода]

На 10 ноември 2009 година на среща с предприемачи във Варна Дянков лансира идея най-малко 3 министерства и няколко държавни агенции да се изнесат от столицата в провинцията. Идеята е подкрепена от председателя на Парламентарната комисия по местно самоуправление и регионална политика Любен Татарски – депутат от ГЕРБ и бивш кмет на Разлог, и председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.

Забрана на руска ядрена технология

[редактиране | редактиране на кода]

Дянков е отявлен противник на използването на руски ядрени реактори в България. През 2012 година, заедно с тогавашния министър на енергетиката Делян Добрев приемат закон за забрана на руски технологии в АЕЦ Белене.[32][33] През 2013 министър Дянков коментира за натиска от страна на руските ядрени компании:[34]

„Показали сме, че не се страхуваме от Русия и руските енергийни гиганти. Ако трябва, ще ги пляскаме.“

Политическа кариера

[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2009 г. Бойко Борисов е на посещение във Вашингтон, където е поканен на т.нар. молитвена закуска с президента Барак Обама. Борисов посещава и централите на Световната банка и МВФ, за да проучи какви са ефикасните мерки за борба с надвисналата тогава световна финансова криза. Сред поканените на срещата е Симеон Дянков в качеството му на икономист на отдела на Световната банка по антикризисни мерки. Борисов разговаря с Дянков след официалната среща и по време на разговора им „на 4 очи“ Дянков спечелва Борисов, след като му излага свои оригинални решения и предложения за излизане на България от кризата.[35]

Вицепремиер и финансов министър

[редактиране | редактиране на кода]

След като Симеон Дянков е предложен от Бойко Борисов за вицепремиер и финансов министър и съответно избран за член на Министерския съвет, в пресата се появяват публикации, че Дянков е с двойно гражданство – българско и американско. Пресслужбата на Министерството на финансите разпространява декларация, че „г-н Симеон Дянков е български гражданин, който през годините на служба в Световната банка е бил с дипломатически статут. Световната банка е международна финансова институция, в която работят и сътрудничат експерти от цял свят, а нейният централен офис е разположен във Вашингтон, САЩ. Назначаването на г-н Симеон Дянков на позицията вицепремиер и министър на финансите не е в разрез нито с Конституцията на Република България, нито с някой от законите на страната.“[19]

Протестиращ зърнар през февруари 2013 година държи плакат „Симеон Дянков е Сатана“

Като вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков координира работата на редица министерства и агенции.

Малък бюджетен дефицит

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2009 г. (първия месец от встъпването на Дянков в длъжност) бюджетният дефицит е съкратен 5-кратно чрез анулиране на капиталови разходи от правителството[36], предвид предизборното обещание на ГЕРБ да няма дефицит за годината[37]. До края на 2009 г. дефицитът спада до 0,8% – т.е. тогава най-нисък за еврозоната[38], за което Дянков и България получават похвали от икономисти и политици[39]. Някои икономисти предполагат, че дефицит от 500 млн. лв. се дължи на нереалните очаквания на Дянков за приходи от митниците[40], но в действителност митниците успяват да съберат повече от очакваните приходи за 2009[41]. Въпреки това след разкриване на редицата неотчетени задължения и съгласуването им с Евростат окончателният размер на дефицита е 4,7%[42] Той остава по-нисък от средния за еврозоната – 6,4% (за сравнение за същия период Германия има дефицит от 3,2%[38], а Гърция – 12,7%). Заради успешната макроикономическа политика агенция „Стандард енд Пурс“ променя на 1 декември 2009 г. перспективата за България от „негативна“ на „стабилна“. България е единствената в ЕС, която получава подобна оценка от началото на финансовата криза[43][44]. На 22 юли 2011 „Мудис“ повишава кредитния рейтинг на България от Baa3 на Baa2 със стабилна перспектива[45].

Залагане на малкия бюджетен дефицит в конституцията

[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 2011 екип на финансовото министерство под ръководството на Симеон Дянков предлага ограничения за държавните разходи – бюджетен дефицит не повече от 3% от брутния вътрешен продукт, държавен дълг не повече от 40% от БВП и ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 38% – да се запишат в конституцията.[46] Това е влагане в конституцията на т.нар. „финансов борд“, предлаган за въвеждане по-рано (2010) от СК и Иван Костов[47], и икономисти от групата Macro Watch[48]. Поддръжниците на тази идея изтъкват, че подобни заложени в конституцията ограничения има в страни като Германия, Швейцария и Естония, докато противниците изтъкват, че подобно вписване в конституцията е излишно при положение, че такива изисквания към бюджета така или иначе са налични от ЕС.

Други предложения за промени в конституцията

[редактиране | редактиране на кода]

Друга промяна в конституцията, която в началото на февруари 2011 Дянков заявява, че ще поиска, е да има референдум за преките данъци. Той я аргументира със съществуването на подобна практика в Швейцария. По-късно (на 8 февруари) Дянков се отказва от тази идея, защото тя не среща особено поддръжници, вместо това алтернативно предлага такава промяна да се гласува от 2/3 от народните представители.[49]

Бюджет 2010

[редактиране | редактиране на кода]

В проекта на Закон за държавния бюджет за 2010 г. на правителството на Бойко Борисов се оказва, че е допусната грешка, определена по-късно като „техническа“, от финансовото министерство и от министерството на труда и социалната политика за помощите за отглеждане на близнаци и еднократното подпомагане на майки студентки[50]. Симеон Дянков отказва да коментира отлагането за юли 2010 г. на увеличение към добавките към вдовишките пенсии и накъде ще бъде пренасочен освободеният от това финансов ресурс.

Бюджет 2010 е приет на първо четене без дебати. На второ четене обаче дебатите продължават 17 часа и приключват в ранните часове на 2 декември 2009 г., с което се нарушава парламентарната традиция Законът за държавния бюджет да се приема в последните дни на календарната година.

През месец юни 2010 бюджетът за текущата година е преразгледан, като са съкратени с 20% средствата на всички ведомства, освен на МВР. В края на годината бюджетният дефицит достига 3,9%.

За закриване на БАН

[редактиране | редактиране на кода]

След противоречията, възникнали по повод израза „феодални старци“, както и твърдението, че в БАН не се прави наука, по повод Бюджет 2010, в предаването „Неделя 150“ на БНР на 13 декември 2009 г.[51], чрез спорния, с оглед резултатите от извършения европейски одит на БАН[52], аргумент, че България е на последно място по конкурентоспособност на науката, Дянков отправя упреци не към нивото и качеството на научния продукт на БАН, а към академията като институция, място и средище за научен обмен. Дянков поддържа мнението си, че БАН следва да се закрие, а научните ѝ институти да се влеят или да минат под шапката на множеството университети в България, като в подкрепа на становището си, заявява, че е и създател на „научен институт за приложна икономика и психология в най-великия университет в света – Харвард“.[53]

Бюджет 2011

[редактиране | редактиране на кода]

В бюджет 2011 е заложен дефицит от 2,5% от БВП, като в края на годината са постигнати 2,5% (т.е. планирани 1,963 млрд. лв., изпълнени 1,582 млрд. лв.). Изпълнени са 99,5% от данъчните и 101% от неданъчните приходи, 96,9% от планираните преки данъци, 102,2% от косвените данъци и 103,2% от други данъци. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 95,8% от заложените, а от неданъчни приходи и помощи са събрани 86,9% от планираните.[54]

Бюджет 2012

[редактиране | редактиране на кода]

Бюджет 2012 е гласуван на първо четене в парламента, за този бюджет Дянков казва, че си поставя консервативни фискални цели[55].

Уволнява председателя на Професионалното обединение на държавните служители

[редактиране | редактиране на кода]

На 9 януари 2012 г. Симеон Дянков прекратява служебното правоотношение на своя служител и председател на Професионалното обединение на държавните служители Иван Нейчев под предлог закриване на длъжността, въпреки наличието на свободни бройки в същата дирекция и високите оценки, получавани от служителя през всички години на работа в МФ. За разлика от работещите по трудово правоотношение, държавните служители не се ползват от законова защита при извършване на синдикална дейност. Според източници от МФ, истинската причина за съкращаване на длъжността са дейностите на Нейчев в защита на интересите на служителите, вкл. спечеленото дело в Комисията за защита от дискриминация.[56][57]

За политиката на ГЕРБ

[редактиране | редактиране на кода]

На втория конгрес на ПП ГЕРБ Дянков настоява делегатите да работят за втори мандат на партията, за да бъдат завършени успешно стартиралите реформи, които според него ще издигнат България до нивото на средноевропейска богата държава.[58][59]

Оставка

[редактиране | редактиране на кода]

На 18 февруари 2013 г. Дянков подава оставка от постовете вицепремиер и министър на финансите.[60] На 20 февруари 2013 г. министър-председателят решава да подаде оставката на целия кабинет, но Симеон Дянков продължава да работи в кабинета.[61]

Противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Резиденция Бояна

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2009 година в. „168 часа“ съобщава, че Симеон Дянков живее със семейството си в резиденция Бояна, без да плаща наем. Във вестника се твърди, че по закон такова право имат само премиерът, президентът и председателят на народното събрание на България[62] (всъщност не се уточнява за кой закон става дума и това дали такъв съществува остава под въпрос). В предаването „Неделя 150“ на БНР[51] Симеон Дянков казва[53] „Нямам охрана, няма никакви специални грижи към мене. Плащам си за обучението на децата и за обучението им по български език, за пране, за гледачка, когато се наложи, за храна“. В интервю за в. „168 часа“ от 8 – 14 януари 2010 г. Дянков казва: „Искам да уточня, че не живея в представителната част (на Бояна) и сам си плащам за всичко – храна, обслужване, пране, гледачки. Всичко.“

Бюджет 2010

[редактиране | редактиране на кода]

Оценки

[редактиране | редактиране на кода]

Сблъсъкът между опозицията и управляващите по приемането на бюджет 2010 се фокусира върху това дали бюджетът е антикризисен или не.

Според изказване на министър-председателя Борисов при обсъждането на проектозакона отразеният в него сценарий за развитие на българската икономика няма алтернатива, всяка промяна на заложените параметрите е опасност за излизането на страната от кризата. Според финансовия министър Дянков проектобюджетът за 2010 г. е насочен към повишаване на покупателната способност на всички българи и може би най-силната заявка на България за влизане в еврозоната. Според Симеон Дянков проектобюджетът посочвал, че кабинетът няма да позволи рязко намаляване на заплати и пенсии, каквото се случва в съседни страни.[63]

Експерти, свързани с опозиционните партии, критикуват приетия без дебати от XLI народно събрание бюджет.[64][65]

Този бюджет е определен като балансиран[66] предвид условията на световна финансова криза.

Финансиране на БАН

[редактиране | редактиране на кода]

На 13 ноември 2009 г., на 65-годишнината от създаването на Съюза на учените в България президентът Георги Първанов по повод Бюджет 2010 се застъпва за по-високо финансиране на науката като антикризисна мярка, която ще издърпа България по-напред след кризата[67]. В отговор Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в Българската академия на науките, които нарича „феодалните старци“, визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН (виж по-горе). БАН отговаря същия ден на критичните изказвания на Дянков с декларация.[68]

Отношения с Русия

[редактиране | редактиране на кода]

На 27 септември 2012 заявява „Ако трябва, ще пляскаме руснаците“ по повод строителството на АЕЦ Белене в България и договорките с руската страна.[69] Впоследствие на 23 януари 2013 на посещение в Москва в интервю за „Российская газета“ заявява, че ще затопля отношенията с Русия и че „България залага на руските инвестиции“, което става в седмицата на референдума за или против ядрена енергетика в Бъргария, в това число АЕЦ Белене, към това добавя, че България ще дава визи за руснаците на границата, което е в противоречие с европейските конвенции и на политиката на ЕС по визовия режим към Русия.[70]

По-късно, след като преподава курсове по политическа икономия в Харвард и Лондонско училище по икономика и политически науки, е назначен за ректор в Новата икономическа школа[71]. Предишният ректор Сергей Гуриев, изявен руски икономист, напуска поста след включването му в списъка на чужди агенти и избягва във Франция през април 2013 година.[72][73] През юли 2014 година Дянков също е заплашен от включване в списъка на чуждите агенти и напуска университета.[74][75] През 2014 г. става член от надзорния съвет на ВТБ[76], към онзи момент тя притежава 30% от българската банка КТБ. През 2015 г. се отказва от подновяване на мандата си заради анексията на Крим.[77]

Защита на плоския данък

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на септември 2009 година президентът на България Георги Първанов лансира проект за икономическа програма, изготвен от експерти от Икономическия институт на БАН по негова инициатива, съдържаща идеи за коренно нова данъчна политика.[78] Предложението е за 1000 лв. необлагаем минимум и две прогресии от 10% и 20%. Още преди да е публикувана, по информация за нея от медиите, Дянков определя идеята за премахване на плоския данък, въведен в България година по-рано от правителството на Сергей Станишев, като „малоумна“. След изказването на Дянков премиерът Бойко Борисов, който е критикуван тогава и от опозицията (БСП и ДПС), и от поддържащите го партии (Синя коалиция, РЗС и Атака), и от президента, че няма антикризисна програма, съобщава, че правителството незабавно ще обсъди такава.[78]

След запознаването на Дянков с изготвената програма, той я определя като „План Жан Виденов 2“[79]. На квалификациите на Дянков Първанов отговаря, че „един министър се опитва да го играе премиер“.[80]

Скандали

[редактиране | редактиране на кода]

Свидетел за огласяването на тайна

[редактиране | редактиране на кода]

През ноември 2009 г., когато Дянков огласява от парламентарната трибуна наличието на тайно споразумение между финансовия министър от правителството на тройната коалиция и управителя на БНБ, което позволява 1 млрд. лева от фискалния резерв да бъдат депозирани в търговски банки, се оказва, че е огласена поверителна информация. Прокуратурата образува разследване за огласяване на тайна от неизвестен извършител, което за една година не успява да приключи.[81][82]

Дело на част от служителите в Министерството на финансите

[редактиране | редактиране на кода]

Комисията за защита от дискриминация установява, че е налице дискриминация на държавните служители спрямо служителите, работещи по трудово правоотношение в Министерството на финансите по отношение на предоставения допълнителен отпуск за ненормирано работно време. В периода януари 2010 – януари 2012 г. държавните служители са имали право на 1 допълнителен ден отпуск срещу 5 на работещите по трудово правоотношение.[83]

Приноси

[редактиране | редактиране на кода]

Дянков създава Ideas42 заедно с Антоанет Шоар (MIT Sloan), Елдар Шафир (Принстънски университет) и Сендхил Муленатан (Харвард). Ideas42 е тинк-танк съвместно между IFC (Световна банка) и Харвардския университет. Друг изследовател, работещ за Ideas42, който е от български произход, е Пламен Николов (Харвард).

Индекс на човешкия капитал

[редактиране | редактиране на кода]

Индексът на човешкия капитал е годишно измерване, изготвяно от Световната банка.[84] Публикувано е за първи път в рамките на нейния Доклад за световното развитие за 2019 г. и е подготвено от Симеон Дянков и Федерика Салиола. Лауреатът на Нобелова награда Пол Ромър пръв започва измервания на този индекс. Приложенията за измерване на човешкия капитал са разработени от Ноам Ангрист, Симеон Дянков, Пинелопи Куджиану Голдбърг и Хари Патринос и са публикувани в научното списание Nature през 2020 г.[85] Тези изводи са разширени в статия от 2021 г.[86] Индексът се използва в проучвания на заетостта и заплатите по държави, например в Украйна след нахлуването на Русия.[87]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

Симеон Дянков е женен за американката Керълин Фройнд, с която имат двама сина – Андрей и Марко. Семейството ѝ е от еврейски произход с корени от Тимишоара.[88] Съпругата му до пристигането на семейството в България работи във Федералния резерв под ръководството на Алън Грийнспан, а малко преди преместването им в София получава покана за антикризисния екип на Барак Обама.

Тъст на Дянков е физикът Питър Фройнд. Преподава в Чикагския университет. Има приноси за основите на струнната теория, по-специално към 26-мерния модел на Вселената. Тъщата на Дянков е професор по психология в Чикагския университет.[89]

Публикации

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Към 18 февруари 2013, съобщения в медиите говорят за оставката му, но тя не е гласувана от НС (Борисов маха Симеон Дянков, mediapool, 18 февруари 2013)
  2. ↑ ((en)) Economist Rankings at IDEAS
  3. ↑ ((en)) Страница на Симеон Дянков в IDEAS
  4. ↑ ((en)) World's Best Scientists in Economics and Finance October 2023 Ranking
  5. ↑ ((en)) Страница на Симеон Дянков в Google Scholar
  6. ↑ Политик на 2009 година[неработеща препратка]
  7. ↑ Симеон Дянков е избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., уебсайт на Министерството на финансите, 20 май 2012
  8. ↑ Дянков става член на Консултативния съвет по наука и знание на СБ Архив на оригинала от 2013-10-05 в Wayback Machine., 11 юни 2012
  9. ↑ The Loss of Human Capital in Ukraine, Noam Angrist, Simeon Djankov, Pinelopi Goldberg and Harry Patrinos, CEPR.ORG, 27 April 2022.
  10. ↑ Oleksii Blinov and Simeon Djankov, Restarting Ukraine's Agricultural Exports, CEPR.ORG, 10 June 2022.
  11. ↑ Oleksii Blinov and Simeon Djankov, Assessing the Damages to Productive Capacity in Ukraine, CEPR, 21 September 2022.
  12. ↑ Oleksii Blinov and Simeon Djankov, The Economic Toll of Attacks on Ukraine's Power Grid, CEPR, 22 December 2022. - Oleksii Blinov and Simeon Djankov, Russia's Air Attacks Cut The Ukrainian Economy by 12% in November, Forbes, 12 January 2023 (in Ukrainian).
  13. ↑ Oleksii Blinov and Simeon Djankov, Measuring Private Consumption During the War, CEPR, 24 July 2022.
  14. ↑ Oleksii Blinov and Simeon Djankov, The all-out aggression requires an all-out response, CEPR, 18 February 2023.
  15. ↑ Дянков пестелив като прадядо си Архив на оригинала от 2010-06-16 в Wayback Machine., в. Стандарт / standartnews.com, 15 юни 2010
  16. ↑ Потомствено явление в политиката витае за втори мандат, в. Сега / segabg.com, 30 май 2010
  17. ↑ Прадядото на Дянков бил депутат 5 мандата Архив на оригинала от 2013-11-04 в Wayback Machine., в. Стандарт, 27 март 2012
  18. ↑ „Симеон Дянков: Най-тежко ще е през ноември“, в. 24 часа, 7 юли 2009, посетен на 7 юли 2009
  19. ↑ а б в г Най-важният министър Архив на оригинала от 2012-02-11 в Wayback Machine., списание Правен свят, 26 август 2009
  20. ↑ Славков на 70: Фондация на Людмила прати Дянков да учи Архив на оригинала от 2010-07-14 в Wayback Machine., в. Труд, 11 май 2010
  21. ↑ ((en)) Doing Business report @ World Bank
  22. ↑ ((en)) Редакционен съвет на списанието по сравнителна икономика
  23. ↑ Simeon Djankov is Principal Investigator of the project "How the design of bankruptcy procedures impacts macroeconomic and employment outcomes in the post-Covid recovery period: lessons from previous crises // Financial Markets Group.
  24. ↑ COVID-19 in developing economies: A new eBook // Center for Economic and Policy Research. Посетен на February 26, 2023.
  25. ↑ Shaping Africa’s Post-Covid Recovery // Center for Economic and Policy Research. Посетен на February 26, 2023.
  26. ↑ The expanding gender gap in the US due to Covid-19 // Center for Economic and Policy Research. Посетен на February 26, 2023.
  27. ↑ As COVID rages, bankruptcy cases fall // Center for Economic and Policy Research. Посетен на February 26, 2023.
  28. ↑ How the war is increasing inequality in Russia // Center for Economic Research. Посетен на February 15, 2023.
  29. ↑ Comment la guerre en Ukraine accroît les inégalités en Russie (in French) // Atlantico. Посетен на February 15, 2023.
  30. ↑ Нова идея: Фискалният резерв – на депозит в търговските банки
  31. ↑ Дянков разкри секретно споразумение Орешарски-Искров за резерва, архив на оригинала от 2 ноември 2009, https://web.archive.org/web/20091102053226/http://www.vsekiden.com/?p=60316, посетен на 15 декември 2009 
  32. ↑ Дянков: Проектът „Белене“ трябваше да бъде прекратен по-рано // Investor.bg, 1 October 2016. Посетен на 5 July 2023. (на български)
  33. ↑ Борисов пак омъгли съдбата на АЕЦ „Белене“ // Mediapool, 16 March 2012. Посетен на 5 July 2023. (на български)
  34. ↑ Пак ще пляскаме руснаците // Sega, 29 January 2022. Посетен на 8 July 2023. (на български)
  35. ↑ Кристина Кръстева, Симеон Дянков – мупито* на ГЕРБ, в-к 24 часа, 12 юни 2009 г.
  36. ↑ Пресконференция на МФ. Дефицитът в бюджета през август е 105 млн. лв. // vesti.bg, 8 септември 2009. Посетен на 22 септември 2011.
  37. ↑ Експертите на ГЕРБ: Няма да допуснем бюджетен дефицит за 2009 г. // в. „Дневник“, 11 юни 2009. Посетен на 13 януари 2010.
  38. ↑ а б Deutsche Wirtschaft bricht dramatisch ein[неработеща препратка], www.dw-world.de, 12 януари 2010
  39. ↑ блог към Wallstreet Journal: Crime Crackdown Boosts Budget Crackdown in Bulgaria, 12 януари 2010; БГ Версия
  40. ↑ БТА. С минимален бюджетен дефицит България излезе лидер в ЕС през 2009 г. по пестене на разходи // Инфосток, 29 декември 2010. Посетен на 13 януари 2010.
  41. ↑ Митниците събрали повече приходи през 2009 г.[неработеща препратка], в. Класа / classa.bg, 22 февруари 2010
  42. ↑ "По окончателни данни на Националния статистически институт (НСИ), предоставени и потвърдени от Евростат без резерви, през 2009 г. сектор „Държавно управление" отчита дефицит от 3.21 млрд. лв., или 4,7% от БВП." – Окончателно: Бюджетен дефицит от 4,7% за 2009 г., profit.bg, 22 октомври 2010
  43. ↑ EU Debt Crisis Imperils Bulgaria's Euro-Zone Bid Bulgaria's growth forecast for this year has increased to 0.2%, from minus 2%. Credit-ratings agency Standard & Poor's has upgraded the country's outlook from negative to stable at BBB -- two notches above investment grade, The Wallstreet Journal, 12 януари 2010.
  44. ↑ Външни анализатори подобриха прогнозата си за икономиката на България: ускоряване на структурните реформи направи възможно през декември миналата година рейтинговата агенция „Стандард енд Пуърс“ (S&P) да повиши перспективата пред кредитния рейтинг на България от „негативна“ на „стабилна“, mediapool.bg, 13 януари 2010
  45. ↑ Moody's очаквано повиши кредитния рейтинг на България, dnevnik.bg, 22 юли 2011
  46. ↑ Дянков ще предложи: Фискалният борд да се бетонира в конституцията, в. Дневник / dnevnik.bg, 7 февруари 2011
  47. ↑ Костов: Тръгнете, ще ви подкрепим[неработеща препратка], dnesplus.bg, 20 януари 2011
  48. ↑ Икономисти искат фискален борд, vesti.bg, 27 юни 2010
  49. ↑ Без референдум за данъците, pariteni.bg, 9 февруари 2011
  50. ↑ Орязването на парите за деца се оказа „техническа грешка“
  51. ↑ а б Симеон Дянков: Кризата е тежка, но ние се справяме, БНР (мъртъв линк).
  52. ↑ Лора Филева, Международният одит: БАН е на средно ниво, но трябва да получи повече пари, Dnevnik.bg, 30 ноември 2009.
  53. ↑ а б Добър стопанин; Дянков си плащал за спането в Бояна, bnews.bg, 13 декември 2009.
  54. ↑ Дянков отчете по-нисък от планирания дефицит за 2011 г., статия в Дневник.БГ от 8 февруари 2012
  55. ↑ Бюджет 2012 мина на първо четене, vesti.bg, 16 ноември 2011
  56. ↑ Дянков уволни шефа на чиновническия синдикат, архив на оригинала от 15 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120115060315/http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1179095, посетен на 5 декември 2012 
  57. ↑ Шеф на чиновнически синдикат твърди, че е уволнен неправомерно
  58. ↑ Бойко Борисов беше избран за председател на ГЕРБ, ГЕРБ / gerb.bg, 10-01-2010
  59. ↑ Симеон Дянков поиска втори мандат, frognews.bg, 10 януари 2010
  60. ↑ Outgoing Bulgarian Finance Minister Thanks Colleagues for Cooperation, архив на оригинала от 9 октомври 2023, https://web.archive.org/web/20231009173858/https://www.novinite.com/articles/147941/Outgoing+Bulgarian+Finance+Minister+Thanks+Colleagues+for+Cooperation, посетен на 3 октомври 2023 
  61. ↑ Ousted Bulgarian FinMin Tight-Lipped on PM's Resignation, https://www.novinite.com/articles/148015/Ousted+Bulgarian+FinMin+Tight-Lipped+on+PM%27s+Resignation, посетен на 3 октомври 2023 
  62. ↑ в. „168 часа“, брой 50, декември 2009
  63. ↑ Бойко Борисов: Икономиката ще започне да се възстановява през 2011 г., в. Дневник / dnevnik.bg, 17 ноември 2009
  64. ↑ СДС няма да подкрепи Бюджет 2010 г. безусловно, архив на оригинала от 13 март 2016, https://web.archive.org/web/20160313111105/http://www.vsekiden.com/?p=60121, посетен на 27 ноември 2009 
  65. ↑ Орешарски критикува Бюджет 2010
  66. ↑ Делян Добрев: Националният бюджет е балансиран, vsekiden.com, 21 ноември 2009
  67. ↑ „ние можем да излезем от кризата, ще имаме много по-добри шансове, ако заложим сега на приоритети, които ще ни позволят да дръпнем напред след кризисния период“ Слово на президента Георги Първанов по повод 65-а годишнина на Съюза на учените в България, сайт на Президентството, 13 ноември 2009.
  68. ↑ Първанов иска повече пари за наука, Дянков не дава за „феодалните старци“ в БАН, Mediapool.bg, 13 ноември 2009.
  69. ↑ Дянков: Ако трябва, ще пляскаме руснаците, в. Дневник, 27 септември 2012.
  70. ↑ Елка Василева, Дянков затопля охладнелите ни отношения с Русия, Dnes.bg, 23 януари 2013.
  71. ↑ Избраха Симеон Дянков за ректор на Новата икономическа школа, Дарикнюз, 1 октомври 2013
  72. ↑ Ellen Barry. Economist Who Fled Russia Details Intense Scrutiny // The New York Times, 31 May 2013. Посетен на 31 May 2013. I have not done anything wrong and do not want to live in fear
  73. ↑ Leading Economist Gives Up On Putin's Russia // Forbes. 30 May 2013.
  74. ↑ Автоматизированная система обеспечения законодательной деятельности (Legislation online archive) // Законопроект № 102766 – 6 (Draft law nr. 102766 – 6, in Russian). Архивиран от оригинала на 2018-06-24. Посетен на 2013-06-01.
  75. ↑ Putin Signs Expanded 'Foreign Agents' Law // 2022-07-14. Посетен на 2022-07-14.
  76. ↑ Симеон Дянков влезе в надзорния съвет на ВТБ, Mediapool.bg, 20 юни 2014.
  77. ↑ Дянков напуска руската ВТБ, Economic.bg, 30.04.2015.
  78. ↑ а б Светла Бъчварова, Никола Лалов, Президентът сюрпризира с проект за нова данъчна политика, Mediapool.bg, 14 септември 2009.
  79. ↑ Първанов готов да подкрепи непопулярни икономически мерки Архив на оригинала от 2011-01-13 в Wayback Machine., www.bia-bg.com 18. Септември
  80. ↑ Таня Петкова, Първанов посъветва Дянков да „поохлади страстите“, Mediapool.bg, 19 октомври 2009.
  81. ↑ Степан Хиндлиян, Прокуратурата разследва „неизвестния“ Дянков, Mediapool.bg, 29 юли 2010.
  82. ↑ Красен Николов, До месец става ясно ще има ли повдигнато обвинение и оставка на Дянков. „Неизвестният извършител“ засега е само свидетел по делото, Mediapool.bg, 1 октомври 2010.
  83. ↑ АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД ПОТВЪРДИ: ДЯНКОВ Е ДИСКРИМИНИРАЛ СЛУЖИТЕЛИТЕ СИ, October, 20 2012.
  84. ↑ Gatti, Roberta. Human Capital Project // World Bank, 2022-10-15.
  85. ↑ Angrist, Noam. Measuring human capital using global learning data // Nature 592 (7854). 2021-03-10. DOI:10.1038/s41586-021-03323-7. с. 403 – 408.
  86. ↑ Measuring human capital: Learning matters more than schooling // CEPR. 2021-04-09.
  87. ↑ Ukraine's wages and job loss trends during the war // CEPR. 2022-11-17.
  88. ↑ Симеон Дянков откраднал жена си, архив на оригинала от 3 септември 2009, https://web.archive.org/web/20090903145258/http://www.bulpress.net/article/13047, посетен на 27 ноември 2009 
  89. ↑ Кристина Кръстева, Симеон Дянков – мупито* на ГЕРБ, в-к 24 часа, 12 юни 2009 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Симеон_Дянков&oldid=12416657“.