През 1923 г. организира и ръководи активно Септемврийското въстание в Самокосвката околия. Осъден е на доживотен затвор по ЗЗД, но успява да избяга и да емигрира в Югославия, където от 1924 г. за кратко е член на ръководството на партийната емиграция.
Живее и работи в Москва от 1925 г. като нотариус на Областен съд (до 1928 г.), член на ВКП (б) и секретар на първична партийна организация (до 1945 г.). Между 1928 – 31 г. е член на Областен съд и на неговото партийно бюро. След 1931 г. учи икономически и стопански науки в Институт за червена професура в Москва. Работи в Международния аграрен институт от 1935 г. като научен работник, а малко след това и като секретар на партийната организация към института. Между 1939 – 40 г. е преподавател в Ленинградската школа в Ленинград (днес Санкт Петербург). Получава научна степен – „Кандидат на икономическите науки“, за многобройна научна работа[3].
След 9 септември 1944 г. се завръща в България, и между 1945 – 47 г. е завеждащ сектор „Агитация и пропаганда“ към ЦК на БРП (к.) в София[3]. От 1948 г. е член на комисията по печата при Секретарията[3], а между 1947 – 1949 г. е главен директор на Централното статистическо управление, както и подпредседател и председател на Държавната планова комисия (1948 – 1949), в ресора на „Главната дирекция на статистиките“[3]. От 24 ноември 1949 до 4 март 1954 г. е кандидат-член на Централния комитет на БКП[4], а след 4 март и пълноправен член на ЦК на БКП[5]. Министър на финансите от 8 октомври 1949 до 1 февруари 1957 г.[6] и от 16 март 1959 до 27 ноември 1962 г., както и министър на финансите и държавния контрол от 1 февруари 1957 до 16 март 1959 г.[7]
Народен представител е от ноември 1945 до смъртта си през юни 1980 г.[3] Обявен е за Герой на социалистическия труд.[1] Награден е с 5 ордена „Георги Димитров“.[8]
Тази статия е за българския политик. За македонския хандбалист вижте Кирил Лазаров (хандбалист). 
.jpg)
Политика
.svg){kind=small}
