Закон за защита на държавата
Законът за защита на държавата (ЗЗД) е изключителен наказателен закон[1] в България, който е бил в сила от януари 1924 до октомври 1944 г. Гласуван е от XXI обикновено народно събрание на 4 януари 1924 г., влязал в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. Изменян и допълван четири пъти чрез Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД).
Предпоставки
[редактиране | редактиране на кода]Законът за защита на държавата (ЗЗД) е приет по предложение на правителството на Демократическия сговор (министър-председател Александър Цанков). Правителството идва на власт чрез Деветоюнския преврат (1923) в условията на следвоенната обществена криза. Среща трудности в укрепването и функционирането си. Чрез този закон правителството на Александър Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници, организирали и осъществили Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г.
Съдържание и прилагане
[редактиране | редактиране на кода]С 18 члена на закона са предвидени различни начини за противопоставяне: забрана на организации, постановяване на система на политически престъпления, установяване на строги санкции от 15 г. до доживотен строг тъмничен затвор и смъртна присъда. Системата на политическите престъпления включва: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срещу въоръжените сили на държавата, изповядане на идеология, интернационални връзки и помагачество. Криминализират се користни престъпления по време на метеж или размирици. Чрез членството в забранени организации се въвежда колективната вина, която заменя принципа на личната отговорност.[1]
На основание на ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. През април 1924 година, въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат в полза на държавата.[2]
Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян.
На 16 март 1925 г. XXI обикновено народно събрание допълва ЗЗД чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата (ЗИДЗЗД). Увеличени са съществуващите по ЗЗД състави за много от провиненията. Прибавени са още 6 нови члена, а част от съществуващите са изменени, като целта е увеличаване на присъдите със смъртно наказание. Увеличена е долната и горна граница на наказанието „лишаване от свобода“. Максималният размер на съдебната глоба се увеличава до 500 000 лв. Увеличава се съставът на административното наказание „уволнение“, като то се прилага и за политически идеи. На основание на това изменение, още на 18 март Народното събрание отнема мандатите на 6 народни представители комунисти. Чл. 13, ал. 2 въвежда изискването за доносителство от страна на роднините на извършителите на нарушение по смисъла на закона. Премахва се триинстационната съдебна система и се заменя с двуинстанционна. Апелативното обжалване на присъдите отпада, като се запазва касационното.[3]
През юли 1934 г. след Деветнадесетомайския преврат (1934) ЗЗД е допълнен за пореден път. Приета е от правителството на министър-председателя Кимон Георгиев Наредба-закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. С нея се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди.[4] Едновременно е приет с наредба-закон и успоредния на ЗЗД изключителен наказателен Закон за защита безопасността на държавата (одобрен с указ № 13 от 1 септември 1934 г.).[5]
Най-големи промени в ЗЗД са направени по време на Втората световна война. Целта е неутрализиране на комунистическите диверсии по време на войната. По предложение на първото правителство на Богдан Филов, XXV обикновено народно събрание приема изключителния наказателен Закон за допълнение и изменение на Закона за защита на държавата (3 – 6 септември 1941 г.). Допълват се 13 члена на ЗЗД, прибавят се 15 нови члена. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато се отнася до непълнолетни. Класифициращият признак е „във военно време“, като делата по ЗЗД са подсъдни на военно-полевите съдилища. Допуска се публично изпълнение на присъда.[6]
На 21 юли 1943 г. е приет нов Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на държавата. Съдържа 9 параграфа, уреждащи материалноправните и процесуалноправните норми на ЗЗД. Целта е съдебна защита на войската, полицията, жандармерията, военизирания персонал на железниците, пощите и телеграфа.[7]
ЗЗД и ЗИДЗЗД е отменен с наредба-закон за отменяне на някои закони (обн. ДВ, бр.227 от 16 октомври 1944 г.) от първото правителство на ОФ.
Опозиция
[редактиране | редактиране на кода]Законът за защита на държавата предизвиква нееднозначна реакция в интелектуалните среди. Сред репресираните по този закон е и поетът Гео Милев,[8], който изразява опозицията си и в лирична форма[9]:
| „ | да могат задуши гордото съзнание гласа, който вика, мисълта, що грей, |
“ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 72
- ↑ Божилов И. и кол., История на България, С., 1993, с. 597 – 598
- ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 78 – 80
- ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 137 – 138
- ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 135
- ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 195 – 196
- ↑ Милкова Ф., История на българската буржоазна държава и право през периода 1918 – 1944 г., С., 1976, с. 198 – 199
- ↑ Гео Милев, LiterNet
- ↑ Гео Милев, Отворено писмо до г. Борис Вазов, 30 януари 1925
