Евлоги Георгиев
| Евлоги Георгиев | |
| български предприемач | |
 | |
| Роден |
3 октомври 1819 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Букурещ, Румъния |
| Националност |  Османска империя Русия |
| Политика | |
| Убеждения | консерватор |
| Депутат | |
| I ОНС II ВНС VIII ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Георгиев |
| Евлоги Георгиев в Общомедия | |
Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на XIX век.
Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя български народ. Брат на Христо Георгиев.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 октомври 1819 г. в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 г. заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев – 445 386 гроша, Н. Пулиев – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви – 613 671, Стефан Василев – 42 390, Иван Пулиев – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона.[1]
Христо Ботев е роднина с братя Георгиеви по майчина линия, но въпреки всички трудности по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.
След Освобождението
[редактиране | редактиране на кода]Избран е за депутат в I обикновено народно събрание (есента на 1879 г.). Стефан Стамболов оспорва избора имайки предвид гражданството на Е. Георгиев, но събранието не предприема някакво решение за касиране.[2]
През 1880 година Евлоги Георгиев е избран за депутат във II обикновено народно събрание, но изборът му този път е касиран предвид неговото руско гражданство.[3]
Избран за депутат от Консервативната партия във II ВНС през 1881 г. Изборите тогава протичат под натиска на правителството съпроводени с масови репресии и частично военно положение. Не е имало оспорване на изборните резултати. [4]
Част от архивите му се съхраняват във фонд №7 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[5]
Благотворителност
[редактиране | редактиране на кода]
Той и брат му Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:
- на болницата в Галац – 100 000 лв.
- на университета „Карол I“ – 200 000 лв.
- на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв.[6]
- на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.
Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.
Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжеството се нуждае от собствен дом. През 1896 г. той подарява на българската държава 800 хил. лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m2 в центъра на София (на стойност 200 хил. лв.).
С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.
Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.
Завещание
[редактиране | редактиране на кода]Завещанието на Евлоги Георгиев[7] е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897 г., в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
- На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
- „Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
- На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
- 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
- 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
- За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
- Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
- На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
- Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
- На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
- За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.
В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.[3] С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията“. За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.
Оспорване
[редактиране | редактиране на кода]Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 г. умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 г. министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.
Правителството, в което петима министри са юристи – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: „Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: „Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.“ Не успява и българското правителство.
Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Вайс.[8] Те се произнасят: „Как е възможна подобна лудост от едно правителство?“
Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 г. той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.
Решение на съда
[редактиране | редактиране на кода]През 1911 г. се решава с парите, които вече са станали над 13 млн., да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915 г.
Едва през 1934 г. от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийския университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Евлоги Георгиев и неговия брат е наречен булевард „Евлоги и Христо Георгиеви“ в София (Карта).
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Григор Николов, Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев, в. Сега, 10 декември 2005 г.
- ↑ Проф. д.и.н. Палангурски, Милко. Първото народно събрание – избори, конституиране и състав (pdf) // Исторически преглед 2 / 2023. Институт за исторически изследвания при БАН, 2023. с. 61. Архивиран от оригинала на 2024-05-11.
- ↑ а б Гешов, Иван Ев. Спомени из години на борби и победи. София, Синева, 2008. ISBN 978-954-9983-74-6. с. 76 – 77.
- ↑ Стоянов, Захари. Превратът. София, Български писател, 1994. ISBN 9544430822.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 143.
- ↑ За текста на завещанието виж Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. с. 9 – 16. Посетен на 16 юни 2017.
- ↑ Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс. София, Печатница на П.М. Безайтов, 1907. Посетен на 16 юни 2017.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- В тази статия са използвани материали, предоставени от Столичната община.
- Енциклопедия България, т.2
- Николов Григор, Христо – полузабравеният брат на Евлоги Георгиев, в. „Сега“, 09-12-2005
- История на средствата, завещани за висше техническо училище[неработеща препратка]
- Борислав Гърдев. Борбата за наследството на Евлоги Георгиев е безмилостна и продължителна. Сп. „Палитра“, бр. 27 (2006)
|
