Райно Попович

Райно Попович
	Райно Попович
български книжовник
Роден	1783 Жеравна, Османска империя
Починал	8 декември 1858 г. (75 години) Карлово, Османска империя

Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България.

Първоначално учи в Жеравна, при брат си. Впоследствие продължава обучението си в Сливен, Солун, Хиос и Букурещ (1816-1818), в Бейската академия.^[1] Там негов преподавател е известиня за времето си Н. Дукас. Стефан Богориди подпомага Р.Попович да постъпи в това гръцко училище, където усвоява взаимоучителната метода..^[1] Попович става учител в Котел (1812, 1819-1826), Жеравна (1826-1828) и Карлово (1828-1852).^[1]

През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Ботьо Петков , Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Васил Левски и др.

В началото на книжовната си дейност Попович води гръкофилска образователна политика, за която е критикуван от Васил Априлов и Николай Палаузов.^[1] Впоследствие сам променя методиката си на обучение, убеден че преди да се пристъпи към изучаване на гръцки език, е нужно първо усвояване на родния български. През 1850-те години осъзнава нуждата от приобщаване на българската с руската култура.

Попович е елинист и превежда от гръцки на български няколко книги, сред които басните на Езоп и нравоучителния сборник „Христоития или благонравие“ (1837),.^[1] която наред с напътствия за поведението в обществото и семейството, за отношенията между хората, дава съвети и по въпросите за облеклото, за походката, начина на говорене, както и включва сентенции от античната култура и жизнеописания на известни гръцки мислители като Аристотел, Платон, Омир, Питагор. Негов е и първият български превод на Бенджамин Франклин. В края на живота си Попович живее в Калофер, Сопот, и Пловдив^[1] (1853-1856)

Памет

На Райно Попович е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София (Карта).

Съчинения

Мудрост добраго Рихарда / От французкия на славеноболгарският наш язик преведена от Гаврила Крестовича, котлянца; Настоянием же и иждивением Райна Поповича Ж. на свят издано. В Будиме граде: Писмени Крал. всеучилища венгерск, 1837
Христоития или Благонравие: Присовокупена с историите, на които са поменуват в нея за полза и употребление на болгарското юношество, и секиму, който люби да са ползува / От елинския на славеноболгарският наш язик преведена от Райна Поповича из Жеравна, карловскаго елиногреческаго учителя; А посвящена на г.г. Малки Волка чорбаджи К.Чаликоглу. В Будиме: Писмени Крал. типограф. унгарск., 1837 (2 изд. 1855)
Краткое толкование на божественият храм и на колкото са в него священи сосуди и одежди и на обикновените последования, на божествената литургия и на светите церковни таинства / Собрано из различни церковни списатели и сочинено на греческаго язика от г. Димитрия Н. Дарвара; Нине же от греческаго на славеноболгарскаго язика преведено и на свят своим его иждивением издано от Райна Поповича, жаравнянина, Карловския школи елиногреческаго учителя. В Будине граде: Писмени Кралевскаго всеучилища венгерскаго, 1837.
Служба сия Светаго Свещеномученика и чудотворца Харалампиа Магнисийскаго / Прежде убо от греческаго минеа на славянский диалект преведена Евтимием йеромонахом Хилендарцем и Райном Поповичем; Последи же прилежно разсмотрена и поправлена трудом Неофита йеромонаха П. П. Рилца, от негоже и молебний канон (сиреч Параклис) такожде от греческаго синаксириста преведен, присовокупи ся; А типом издана на общую ползу и спасение душам всех православних христиан, всеусердним иждивением родолюбних спомоществователей, к ней же и житие светаго от славянскаго язика на простое наречие преведено от Райна Поповича, приложи ся. В Константинополе: Писмени Трудолюбивия пчели, 1843
Краткое толкование на Божественият храм и на колкото са в него священи сосуди и одежди, и на обикновените последования, на Божествената литургия, и на святите церковни таинства / Собрано из различни церковни списатели и сочинено на греческаго язика от г. Димитрия Н. Дарвара; А от греческаго на славеноболгарскаго язика преведено и на свят издано от г. Райна Поповича, жеравнянина, Карловския школи елино-греческаго учителя; И нине же сос произволением г. Р. П. у вторий пут на свят издано заради просвещението на православните християни и чада нихни сос иждивението от г. хаджи Найдена Йоановича, учителя, жителя татарпазарчичанина, ревнителя болгарскаго просвещения и книгопродавца по всея Славеноболгария. В Букурещ: В типографията у Йосифа Копайнига, 1846
Есопа фригийскаго баснотворца басни или приказки / Списани убо по елински от самаго того Есопа; А от елински преведени на славянобългарский язик от райна Поповича П. С., елиногреческаго учителя от Карлово, а родом из Жеравна; А напечатани сос иждивение на Хаджи Найдена Йованович, татарпазарджичанина и на свят издани в полза българскаго юношества. В Белград: В Княжеско-сербската книгопечатня, 1854 [1]^{[неработеща препратка]}

Литература

Балабанов, Никола Т. Даскал Райно Попович: Живот и дейност. Жеравна: ч-ще Единство, 1921
Снегаров, Иван Принос към биографията на Райно Попович. София: БАН, 1959
Аретов, Николай. Рецепцията на Б. Франклин в България през Възраждането. – Литературна мисъл, 1983, № 4

Външни препратки

Христоития или благонравие, превод на Райно Попович. Будим, 1837
Къща музей Райно Попович – комплекс „Старинно Карлово“ Архив на оригинала от 2019-07-20 в Wayback Machine.
Биография на Райно Попович [2][3][4]

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник. Съставителство и редакция - проф. Илия Тодев. Анубис 2000 г., 228 стр.

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д ^е Кой кой е сред българите XV-XIX в. исторически енциклопедичен сборник. Съставителство и редакция - проф. Илия Тодев. Анубис 2000 г., 228 стр.

[1]