Председател на Общото събрание на ООН
Председателят на Общото събрание на ООН е ръководителят на Общото събрание (ОС) на Организацията на обединените нации.
Открива и закрива всяко пленарно заседание на ОС и ръководи цялостно работата на Общото събрание.
Избор
[редактиране | редактиране на кода]Избира се с мандат за 1 година измежду страните-членки на ООН с изключение на постоянните членове (Великобритания, Китай, Русия, САЩ, Франция) на нейния Съвет за сигурност. Излъчва се измежду 5-те групи държави (на ротационен принцип) от географските региони: Африка, Азия и Океания, Източна Европа, Латинска Америка и Кариби, Западна Европа и други.
Обикновено тази длъжност заема ръководителят на делегацията на избраната държава членка на ООН за съответната годишна сесия на Общото събрание, който най-често е нейният министър на външните работи.
Председател на Общото събрание на ООН от България е бил Стоян Ганев.
Списък
[редактиране | редактиране на кода]Избор | Председател[1] | Държава членка | Регион | Сесии |
---|---|---|---|---|
1946 | Пол-Анри Спак | Белгия | WES | 1-ва |
1947 | Osvaldo Aranha | Бразилия | LAS | 1-ва специална 2-ра |
1948 | José Arce | Аржентина | LAS | 2-ра специална |
1948 | Herbert Vere Evatt | Австралия | COS | 3-та |
1949 | Carlos P. Romulo | Филипини | EAS | 4-та |
1950 | Nasrollah Entezam | Иран | EAS | 5-а |
1951 | Луис Нерво | Мексико | LAS | 6-а |
1952 | Лестър Пиърсън | Канада | COS | 7-а |
1953 | Vijaya Lakshmi Pandit | Индия | COS | 8-а |
1954 | Eelco van Kleffens | Нидерландия | WES | 9-а |
1955 | Хосе Фернандес | Чили | LAS | 10-а |
1956 | Рудесиндо Ортега) | Чили | LAS | 1-ва извънредна специална 2-ра извънредна специална |
1956 | Wan Waithayakon | Тайланд | EAS | 11-а |
1957 | Лесли Мънро | Нова Зеландия | COS | 12-а 3-та извънредна специална |
1958 | Чарлс Малик | Ливан | MES | 13-а |
1959 | Виктор Андрес Белаунде | Перу | LAS | 14-а 4-та извънредна специална |
1960 | Фредерик Боланд | Ирландия | WES | 15-а 3-та |
1961 | Монги Слим | Тунис | MES | 16-а |
1962 | Мухамад Хан | Пакистан | COS | 17-а 4-та специална |
1963 | Карлос Родригес) | Венецуела | LAS | 18-а |
1964 | Alex Quaison-Sackey | Гана | COS | 19-а |
1965 | Аминторе Фанфани | Италия | WES | 20-а |
1966 | Абдул Рахман Пашвак | Афганистан | Asia | 21-ва 5-а специална 5-а извънредна специална |
1967 | Корнелиу Мънеску | Румъния | EEG | 22-ра |
1968 | Емилио Каталан | Гватемала | GRULAC | 23-та |
1969 | Анджи Брукс | Либерия | Africa | 24-та |
1970 | Edvard Hambro | Норвегия | WEOG | 25-а |
1971 | Адам Малик | Индонезия | Asia | 26-а |
1972 | Станислав Трепчински | Полша | EEG | 27-а |
1973 | Леополдо Бенитес | Еквадор | GRULAC | 28-а 6-а специална |
1974 | Абделазиз Бутефлика | Алжир | Africa | 28-а 7-а специална |
1975 | Гастон Торн | Люксембург | WEOG | 30-а |
1976 | Hamilton Shirley Amerasinghe | Шри Ланка | Asia | 31-ва |
1977 | Лазар Мойсов | Югославия | EEG | 32-ра 8-а специална 9-а специална 10-а специална |
1978 | Indalecio Liévano | Колумбия | GRULAC | 33-та |
1979 | Салим Ахмед Салим | Танзания | Africa | 34-та 6-а извънредна специална 7-а извънредна специална 11-а специална |
1980 | Рюдигер фон Вехмар | ФРГ (Западна Германия) | WEOG | 35-а 8-а извънредна специална |
1981 | Исмат Китани | Ирак | Asia | 36-а 7-а извънредна специална – продължение 9-а извънредна специална 12-а специална |
1982 | Имре Холай | Унгария | EEG | 37-а |
1983 | Хорхе Илуека | Панама | GRULAC | 38-а |
1984 | Пол Лусака | Замбия | Africa | 39-а |
1985 | Jaime de Piniés | Испания | WEOG | 40-а 13-а специална |
1986 | Humayun Rashid Choudhury | Бангладеш | Asia | 41-ва 14-а специална |
1987 | Петер Флорин | ГДР (Източна Германия) | EEG | 42-ра 15-а специална |
1988 | Данте Капуто | Аржентина | GRULAC | 43-та |
1989 | Джоузеф Гарба | Нигерия | Africa | 44-та 16-а специална 17-а специална 18-а специална |
1990 | Гуидо де Марко | Малта | WEOG | 45-а |
1991 | Самир Шихаби | Саудитска Арабия | Asia | 46-а |
1992 | Стоян Ганев | България | EEG | 47-а |
1993 | Rudy Insanally | Гвиана | GRULAC | 48-а |
1994 | Amara Essy | Кот д'Ивоар | Africa | 49-а |
1995 | Diogo de Freitas do Amaral | Португалия | WEOG | 50-а |
1996 | Разали Исмаил | Малайзия | Asia | 51-ва 10-а специална 11-а специална |
1997 | Генадий Удовенко | Украйна | EEG | 52-ра 10-а извънредна специална – продължение 20-а специална |
1998 | Didier Opertti | Уругвай | GRULAC | 53-та 10-а извънредна специална – продължение 21-ва специална |
1999 | Theo-Ben Gurirab | Намибия | Africa | 54-та 22-ра специална 23-та специална 24-та специална |
2000 | Harri Holkeri | Финландия | WEOG | 55-а 10-а извънредна специална – продължение 25-а специална 26-а специална |
2001 | Han Seung-soo | Южна Корея | Asia | 56-а |
2002 | Ян Каван | Чехия | EEG | 57-а |
2003 | Julian Hunte | Сейнт Лусия | GRULAC | 58-а |
2004 | Jean Ping | Габон | Africa | 59-а |
2005 | Jan Eliasson | Швеция | WEOG | 60-а |
2006 | Haya Rashed Al-Khalifa | Бахрейн | Asia | 61-ва |
2007 | Сърджан Керим | Северна Македония | EEG | 62-ра |
2008 | Miguel d'Escoto Brockmann | Никарагуа | GRULAC | 63-та |
2009 | Али Треки | Либия | Africa | 64-та |
2010 | Joseph Deiss | Швейцария | WEOG | 65-а |
2011 | Nassir Al-Nasser[2] | Катар | Asia | 66-а |
2012 | Вук Йеремич | Сърбия | EEG | 67-а |
2013 | John William Ashe[3] | Антигуа и Барбуда | GRULAC | 68-а (на поста от 17 септември същата година) |
До 1966 г.
- COS – Общност на нациите
- EAS – Източна Европа и Азия
- LAS – Латинска Америка
- MES – Близък изток
- WES – Западна Европа
От 1966 г.
- Africa – Африка
- Asia – Азия (Азия и Океания, от 2011 г.)
- EEG – Източна Европа
- GRULAC – Латинска Америка и Кариби
- WEOG – Западна Европа и други
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.un.org
- ↑ United Nations document GA/11105
- ↑ www.mni-alive.com, архив на оригинала от 11 януари 2013, https://archive.is/20130111065358/http://www.mni-alive.com/empowerment/180-blog/1702-antiguan-dr-john-ashe-appointed-president-of-68-un-general-assembly-session-v15-1702.html, посетен на 30 юни 2013