Фердинанд Козовски

Фердинанд Козовски
	Фердинанд Козовски
български офицер и политик
	Фердинанд Козовски като помощник-главнокамандващият на армията към края на Втората световна война.
Роден	27 януари 1892 г. Кнежа, България
Починал	12 септември 1965 г. (73 г.) София, Народна република България
Учил във	Военна академия „Фрунзе“; Софийски университет
	Народен представител в:; I НС II НС III НС IV НС
	Фердинанд Козовски в Общомедия

Фердинанд Тодоров Козовски е български комунист, политически и военен деец, офицер, генерал-лейтенант. Председател на Народното събрание (1950 – 1965).

Биография

Фердинад Козовски е роден на 27 януари 1892 година в гр. Кнежа. Завършва Школа за запасни офицери.

Член на БРСДП (т.с.) (1911). Участва в Балканската война и Първата световна война като офицер в Българската войска – подпоручик от 1911 и поручик от 1915 г.

Участва и е един от ръководителите на Септемврийското въстание (1923) във Врачанско. След поражението емигрира в СССР. Завършва Военната академия „Михаил Фрунзе“. Преподавател в Университета за националните малцинства. Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939).

На 7 ноември 1938 година, по време на Голямата чистка, Козовски е арестуван от съветската политическа полиция с обвинения в шпионаж. Освободен е година по-късно след личното застъпничество на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров пред съветския вътрешен министър Лаврентий Берия.^[1]

По времето на Втората световна война е ръководител на съветската пропагандна радиостанция „Христо Ботев“, която излъчва за комунистическото движение в България.^[2]

На 22 септември 1944 г. Фердинанд Козовски е повишен в звание генерал-майор и е назначен за помощник главнокомандващ Българската армия – Върховен командир на помощник командирите в армията (политическите офицери). В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър Дамян Велчев да защити някои военни попаднали под наказанията от Наредбата-закон за Народния съд, комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Козовски е назначен и за началник на Главно политическо управление на Българската армия с ранг на заместник-министър на войната.^[3]

Бил е един от екзекуторите изпълнили смъртните присъди, издадени от така наречения „Народен съд“. Вечерта на 1 срещу 2 февруари 1945 били изпълнени смъртните присъди на български интелектуалци, политици, обществени дейци в това число и тримата регенти на царя. Екзекуциите били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Труповете на 150 екзекутирани общественици били ограбени, а после зарити със сгурия в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. На 2 февруари 1945, денят след изпълнението на екзекуциите на регентите и министрите, Фердинанд Тодоров Козовски е забелязан от мнозина софиянци да се разхожда по централните улици на София с ботушите на княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис III, екзекутиран предишния ден.^[4] В годините на комунизма е бил заместник-министър на Народната отбрана, посланик в Унгария (1948 – 1949), Китай (1949 – 1950). Председател на Народното събрание от 17 февруари 1950 до 12 септември 1965 г.

Награди

Военен орден За храбростI ст. (1945)
Орден Георги Димитров (1959)
Орден Георги Димитров (1962)
Орден „Държавно знаме“ (КНДР)

Източници

↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 222.
↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 187
↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.
↑ Гочев, Георги. Реквием за една страна, Дневник, 1 февруари 2015

[фосколо-1] Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 222.

[2] История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 187

[недев-3] Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 664.

[4] Гочев, Георги. Реквием за една страна, Дневник, 1 февруари 2015

[1]

[2]

[3]

[4]