Направо към съдържанието

Георги Трайков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Трайков.
Георги Трайков
Секретар на БЗНС
Мандат27 август 1947 г. – 27 декември 1974 г.
ПредшественикАлександър Оббов
НаследникПетър Танчев
председател на Президиума на НС на НРБ
Мандат23 април 1964 г. – 6 юли 1971 г.
Министър-председател
Тодор Живков
ПредшественикДимитър Ганев
НаследникТодор Живков (като Председател на Държавния съвет)
Лична информация
Роден
Починал
14 януари 1975 г. (76 г.)
Родства
Петър Трайков
ДецаХараламби Трайков
Боян Трайков
Евгени Трайков
Полит. партияБЗНС (1919 – 1946)
БЗНС (казионен) (1946 – 1975)
НаградиГерой на НРБ, Герой на Социалистическиа труд, орден Георги Димитров, орден Ленин, Награден с Международна ленинска награда.
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   
Георги Трайков в Общомедия
Постановление на министерството на земеделието и горите за резервата „Тъмна гора“, подписано от Георги Трайков, 10 септември 1948 година

Георги Трайков Гировски е български политик, лидер на Българския земеделски народен съюз, министър на земеделието (1946 – 1950) и председател на Президиума на Народното събрание (1964 – 1971) и съответно държавен глава на България от 23 април 1964 година до 6 юли 1971 година.[1]

Георги Трайков е народен представител в XXVI обикновено народно събрание (1945 – 1946), VI велико народно събрание (1946 – 1949) и I (1950 – 1953), II (1954 – 1957), III (1958 – 1961), IV (1962 – 1965), V (1966 – 1971) и VI народно събрание (1971 – 1975).

Използва псевдонима Флориан.[2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Трайков е роден на 8 април 1898 година в село Върбени (днес Итеа), Леринско, но малко по-късно семейството му се премества във Варна. Брат е на революционера Петър Трайков. Става член на БЗНС през 1919 година, един от основателите на Земеделския младежки съюз през 1922 година. До 3 септември 1922 година е член на Жилищната комисия, но се завръща във Варна като редактор на местния вестник „Земледелски глас“.[4] Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]

През 1923 година взема участие в Септемврийското въстание във Варненско, за което е осъден, но през 1924 година е амнистиран. През следващите години е редактор на вестник „Младежко земеделско знаме“. До Деветнадесетомайския преврат от 1934 година работи като съюзен деец във Варна, а идейно се сближава с комунистите.[6]

Привърженик на лявото крило на БЗНС, през 1943 година Георги Трайков оглавява областния комитет на Отечествения фронт във Варна, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година става областен директор. През 1945 година е включен в централното ръководство на проправителственото крило на БЗНС, а през 1947 година става негов лидер. През октомври 1948 година предлага БЗНС да „приеме марксистко-ленинската идеология и след време да се слее с БКП“, но тази идея е отхвърлена от Георги Димитров като „утопична и вредна“, понеже едно сателитно БЗНС е нужно за прокламираната от него идея за народна демокрация. Вместо това той поставя за задача очистването на организацията от „реакционни и антикомунистически елементи“.[7]

Георги Трайков е министър на земеделието (1946 – 1950) и вицепремиер (1947 – 1949) в правителството на Георги Димитров, вицепремиер (1950 – 1956) в кабинетите на Васил Коларов и Вълко Червенков и първи вицепремиер (1956 – 1964) при Антон Югов и Тодор Живков. След това оглавява Президиума на Народното събрание (1964 – 1971), колективния държавен глава на страната. След приемането на новата конституция е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1974)[8].

През 1962 година получава Ленинска награда за мир от съветското правителство. На следващата година е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“, а през 1968 година и с „Герой на Народна република България“.[9]

На 27 декември 1974 година на негово място за Секретар на БЗНС и Първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ е избран Петър Танчев, дотогава секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, отговарящ за организационната политика и като такъв втория човек в йерархията на БЗНС, след Георги Трайков и първи заместник-председател на Министерския съвет.

Георги Трайков умира на 14 януари 1975 година.

Негови синове са политикът Хараламби Трайков, Евгени Трайков - търговски представител и генерален директор на "Химимпорт" и журналистът Боян Трайков.[10]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 425. Посетен на 5 септември 2015.
  2. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 617.
  3. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 90.
  4. ↑ Земледелски глас (дигитално копие) / 14/10/1922, No. 9, 2 стр.
  5. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  6. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.218.
  7. ↑ Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 91.
  8. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.219.
  9. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 476.
  10. ↑ Отиде си журналистът Боян Трайков // News.bg. Посетен на 31 март 2015.
     Портал „България“         Портал „България“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Трайков&oldid=12409787“.