Направо към съдържанието

Григор Стоичков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григор Стоичков
български политик
Роден
Починал
23 юли 2016 г. (90 г.)
Националност България
Политика
ПартияБКП
Убеждениякомунист
Известен соткрива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата
осъден след Чернобилската авария
Отличия„Герой на социалистическия труд“
Депутат
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Правителство на Тодор Живков 2, Правителство на Станко Тодоров 1
министър на транспорта (1969 – 1973)
Правителство на Станко Тодоров 1, Правителство на Станко Тодоров 2
министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977)
Правителство на Гриша Филипов
министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986)
Правителство на Станко Тодоров 2, Правителство на Гриша Филипов, Правителство на Георги Атанасов
Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989)

Григор Георгиев Стоичков е български политик, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, народен представител и министър.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Григор Стоичков е роден на 2 февруари 1926 г. в село Горна Малина, Новоселско. От 1940 г. е член на РМС, а от 1946 г- и на БКП. Участва в Съпротивителното движение през Втората световна война. На 18-годишна възраст влиза в затвора по ЗЗД за укриване на нелегалната печатница на вестник „Работническо дело“. [1] Отделно е интерниран в лагера Кръстополе. През март 1944 г. е интерниран в лагера „Кръстополе“.[2]

След 9 септември 1944 г. работи в държавния апарат. Между 1945 и 1947 г. е секретар на Околийския комитет на РМС, а през 1948 г. и на Околийския комитет на ОФ в Елин Пелин. От 1947 до 1948 г. е кмет на родното си село. През 1952 г. става председател на ОК на ОФ в София, а през декември същата година става зам.-председател на Окръжния народен съвет в София. Завършва Висшата школа на КПСС (1957).[3] Избиран е за народен представител в периода 15 март 1962 до 3 април 1990 г. През 1958 г. става секретар на ОК на БКП в София, а от май 1961 до октомври 1969 г. е първи секретар на същия комитет. Членува в ЦК на БКП от 1962 до 1990 г. Между януари 1984 и декември 1989 г. е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1986 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“.

Многократно е избиран за министър: министър на транспорта (1969 – 1973), министър на строежите и архитектурата (1973 – 1977), министър на строителството и селищното устройство (1984 – 1986)[3]. На 6 септември 1974 г. открива новата сграда на Централна гара-София като министър на строежите и архитектурата. [4] Заместник министър-председател на Министерски съвет (1977 – 1989).

От ноември 1991 г. до юли 1994 г. се води дело, в което Стоичков и Любомир Шиндаров са обвинени в това, че са нарушили нормативните документи за санитарните радиационни правила и не са взели достатъчно ефективни мерки за опазване здравето на населението при Чернобилската авария през 1986 г. Стоичков е осъден на две години затвор. Преживява инфаркт през 1995 г. и е освободен предсрочно през април 1996 г. [1] Умира на 23 юли 2016 г.

Трудове

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Животновъдството – рентабилен отрасъл“ (1967)
  • „Двоен живот. Спомени“ (3 изд., 1986)

Бележки и източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б „Осъденият по делото „Чернобил“ пред „Капитал“ Григор Стоичков: Съвестта ми е напълно чиста“ – статия и интервю във в. „Капитал“ от 14 април 2006 г.
  2. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 152.
  3. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 439.
  4. ↑ „120 години от откриването на жп гара София“, news.bg, 12 август 2008 г.
Ганчо Кръстев → министър на земеделието и хранителната промишленост (28 април 1978 – 29 април 1979) → Васил Цанов Василев
няма → заместник-председател на Министерския съвет (12 май 1977 – 27 декември 1989) → Надя Аспарухова
Марин Вачков → министър на транспорта (6 октомври 1969 – 24 юли 1973) → Васил Цанов
Георги Белички[1]
Георги Стоилов[2] 		→ министър на строежите и архитектурата (24 юли 1973 – 12 май 1977) → Иван Сакарев[3]
Иван Сакарев[4] → министър на строителството и селищното устройство (4 януари 1984 – 28 януари 1986) → ---
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ Министър на строителството и строителните материали.
  2. ↑ Министър на архитектурата и благоустройството.
  3. ↑ Министър на строителството и строителните материали.
  4. ↑ Министър на строителството и архитектурата.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Григор_Стоичков&oldid=12238142“.