Направо към съдържанието

Титко Черноколев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Титко Черноколев
български политик
Роден
Починал
16 юли 1965 г. (55 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Политика
ПрофесияАгроном
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   IV НС   

Титко Николов Черноколев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и академик. През 1949 – 1951 година е член на Политбюро на ЦК на БКП и играе водеща роля в провеждането на колективизацията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Търговище на 24 юни 1910 г. През 1927 г. става член на РМС, а през 1930 и на БКП. През 1936 г. завършва факултета по агрономия към Софийския университет. Арестуван е през 1932 и лежи в затвора до 1935 г. Между 1941 и 1943 е интерниран в лагер. От 1944 г. е пълномощник на БКП при Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Черноколев става първи секретар на ЦК на РМС, а в края на годината оглавява новосъздадения Селски отдел в ЦК на БКП.[1] В два периода е член на ЦК на БКП (1944 – 1949 и 1962 – 1965). Между 1949 и 1951 г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. По време на вътрешно-партийните репресии през 1949 г. се явява като един от главните свидетели в скалъпения съдебен процес срещу Трайчо Костов [2].

Бил е заместник-министър от 1948 до 1949 г. и министър на земеделието през 1949 – 1951 г.

През този период Черноколев е най-висшият партиен функционер, пряко отговорен за провеждането на колективизацията – първоначално като завеждащ Селския отдел в ЦК на БКП, а от декември 1947 година и като помощник-министър на земеделието, отговорен за колективизацията.[1] През ноември 1950 година разработва доклад, предвиждащ кампания за „ликвидиране на кулачеството като класа“, която обаче е спряна по искане на съветския диктатор Йосиф Сталин, който я смята за преждевременна.[3]

След масовите селски бунтове през пролетта на 1951 година партийното ръководство започва да му отправя противоречиви обвинения – за прекалено ускоряване на колективизацията или за неуспехите при събирането на нарядите.[4] Макар че един от най-догматичните привърженици на колективизацията по съветски образец в комунистическото ръководство, Черноколев предизвиква личното неодобрение на диктатора Вълко Червенков.[5] Когато през юни той издава разрешение селяните, засяли преди да постъпят в ТКЗС, сами да ожънат нивите си, Червенков реагира рязко и незабавно.[1] Черноколев е отстранен от правителството, заедно с всички заместник-министри, и е изваден от състава на ЦК, Политбюро и Народното събрание.[6] Срещу Черноколев започва следствие, арестуван е от юли 1951 до февруари 1952 година и е измъчван в Държавна сигурност, но не е съден.[6]

В периода 1953 – 1955 Титко Черноколев е Директор на Института по икономика на селското стопанство към Министерство на земеделието. От 1955 до 1959 г. е научен секретар на Българска академия на науките (БАН). От 1958 г. става професор по икономика и организация на селското стопанство в Селскостопанската академия, както и член-кореспондент на БАН.

В периода 1961 – 1965 е член на Президиума на БАН и председател на Академията на селскостопанските науки. От 1962 г. е академик в Академията на селскостопанските науки и като такъв с ранг на министър в правителството на Антон Югов. През 1962 г. отново става член на ЦК на БКП и народен представител. През 1965 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“. На 6 март 1990 г. е реабилитиран посмъртно[7].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Развитие на нашето селско стопанство (1948)
  • „ТКЗС – единствено правилен път за развитието на нашето селско стопанство“ (1948)
  • „Организация и заплащане на труда в полевъдството на ТКЗС“ (1953)
  • „Успехите на селското стопанство през първата петилетка“ (1953) съавторство с други
  • „Съгласуване работата на тракторната бригада на МТС с работата на полевъдните бригади на ТКЗС“ (1954) в съавторство с други
  • „Материалната заинтересованост на ТКЗС, кооператорите и частните стопани“ (1955)
  • „Основни задачи на селското стопанство през втората петилетка“ (1955)
  • „Съветското селско стопанство в нов подем“ (1955)
  • „Преимуществото на кооперативния строй в село“ (1956)
  • „Гарантираното парично заплащане на труда в ТКЗС“ (1961) в съавторство с други
  • „За внедряване индустриални методи на производство в селското стопанство“ (1964)
  • „Райониране, специализация и концентрация на селското производство в НРБългария“ (1967) в съавторство с други.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в Груев 2009, с. 74, 86.
  2. ↑ Протокол № 53 от 22 ноември 1949 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП (с гриф Секретно) Архив на оригинала от 2013-01-04 в Wayback Machine. – www.archives.bg
  3. ↑ Груев 2009, с. 181 – 182.
  4. ↑ Груев, Михаил. Колективизация и социална промяна в българското село (40-те – 60-те години на XX век) // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 359.
  5. ↑ Груев 2009, с. 210 – 211.
  6. ↑ а б Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 118, 210.
  7. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 520.
Цитирани източници
  • Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
Георги Трайков → министър на земеделието
(20 януари 1950 – 22 юни 1951) 		→ Никола Стоилов
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Титко_Черноколев&oldid=12244568“.