Сава Огнянов
| Сава Огнянов | |
.jpg) Портрет от плаката „Българско сценично изкуство 1900-1932“. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Активност | 1901-1933 |
| Брачен партньор | Жозефина Шмаха |
| Деца | дъщеря Жозефина |
| Сава Огнянов в Общомедия | |
Сава Петров Огнянов (24 май 1876 година, Кюстенджа — 22 март 1933 година, София) е известен български актьор и режисьор. Заема почетно място в историята на театралното изкуство с ненадминатите си театрални въплъщения, превърнали се в пример за българския драматичен театър, като е оценен високо и извън пределите на България.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1876 г. в семейството на председателя на Кюстендженската българска община Петър Савев (Събев) Огнянов – Чакмака и Мина Горанова. Брат е на политика Александър Огнянов, на д-р Иван Огнянов и на д-р Богдан Огнянов (ветеринарен лекар).[2] Семейството му живее в Кюстенджа до Освобождението. След това се заселва в Силистра, а по-късно в Русе. Завършва мъжката класическа гимназия „Княз Борис I“, където участва в много театрални постановки, сред които и „Венецианският търговец“ (в ролята на Шейлок).[1] Известно време следва архитектура в Мюнхен, Германия, но скоро се прехвърля в драматичната школа на Ото Кьоних.[3] Завършва школата за драматично изкуство на Емануел Райхер.
Дебютът му на Софийска сцена е на 17 март 1902 година в „Сълза и смях“. Той става член на актьорския състав на Народния театър в София. Гастролира в различни страни по света.
На 21 март 1953 година, 20 години след неговата смърт, с указ на Президиума на Народното събрание Драматичният театър в Русе приема неговото име.
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Родът на Сава Огнянов е свързан с този на Христо Ботев по някои причини:
- Христо Ботев посвещава някои от своите стихотворения („До моето първо либе“, „Пристанала“ и „На прощаване“) на неговата майка Мария (Мина) Горанова, с която били близки преди тя да се омъжи за котелския търговец Петър Огнянов;[4][5]
- Като студент самият Сава води дълготрайна кореспонденция с Ботевата дъщеря Иванка. След едно от представленията му в България тя му подарява книжка със стихотворения на баща си. Книжката е унищожена при бомбардировките над столицата, а по спомени на дъщеря му Жозефина Огнянова в нея е пишело:[1]
| „ | На моя любим приятел, вдъхновен изпълнител на стихотворенията на незабравимия ми баща. | “ |
Памет
[редактиране | редактиране на кода]На Сава Огнянов е наречена улица в квартал „Лозенец“ в СофияКарта).
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1921 г. – удостоен е с орден „Свети Александър“, четвърта степен.[6]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Мина Горанова (? – 1884) | Петър Огнянов (1845 – 1933) | Мария Пенакова | Стефан Пенаков | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Сава Огнянов (1876 – 1933) | Богдан Огнянов (1877 – ?) | Иван Огнянов (1878 – 1929) | Ана Трънка-Огнянова (1881 – 1921) | Александър Огнянов (1884 – 1953) | Анастасия Огнянова | Богдан Огнянов | Иван Пенаков} (1883 – 1971) | Васил Огнянов (1882 – 1955) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангелина Василева (1914 – 1993) | Карл Огнянов (1916 – 1987) | Любомир Огнянов (1910 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Сава Огнянов – артист от европейска величина. Desant.net. Посетен на 6 декември 2014.
- ↑ Огнянова, Ангелина Гр. Дневник за Карли. С., Зодиак-ВН, 1992.
- ↑ Несравнимият Сава Огнянов
- ↑ Сава Огнянов, биография // Архивиран от оригинала на 2009-06-21. Посетен на 2010-05-24.
- ↑ Голямата любов на Ботев не била Венета, в. Новинар, 7 юни 2003
- ↑ ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 248
