Кримини

Кримини
Κριμήνι
	Кримини Κριμήνι
— село —
	Площадът на селото с Криминската чешма и църквата „Свети Евстатий“ (1868)
	Кримини Кримини Кримини
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Горуша
Географска област	Населица
Надм. височина	730 m
Население	40 души (2021 г.)
	Кримини в Общомедия

Кримини или Кримин (на гръцки: Κριμήνιο, Криминио или Κριμήνι, Кримини, катаревуса: Κριμήνιον, Криминион) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 730 m надморска височина,^[1] в областта Населица на 20-ина километра югозападно от Неаполи (Ляпчища) в югоизточното подножие на планината Горуша (Войо). Името на селото произлиза от кремен – диалектна форма на кремък.^[2] Селото се дели на две махали Дзердзел и Вароси.^[3]

История

В Османската империя

Според местните легенди селото е родено след разрушаването на две села в района. В западните склонове на върха Палиокримини (в превод Старо Кримини), на много планинско и недостъпно място, близо до Селско (Кипсели), е имало едноименно село, което е било разрушено от нашествията на албанците в началото на XVIII век. Жителите му са принудени да го напуснат и потърсиха убежище чак в Битоля, Костур, Селица, Стихази и Долос. Повечето обаче идват на това място и основават новото Кримини. Второто унищожено село е Церо, близо до Либохово.^[3]

Криминският мост на Праморица е построен в 1802 година.^[4] В 1870 година край Кримини е построена църквичката „Свети Атанасий“.^[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кремини (Crèmini), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.^[6]

В 1889 година Стефан Веркович посочва Криминъ като село със 78 къщи, 119 брачни двойки, 306 мъже и 293 жени, всички българи.^[7] Веркович пише:

„

На два часа северно от Ляпчища се намира християнското село Кримин, състоящо се от 78 къщи, които плащат 7980 пиастри данък и 3400 инание-аскерие. В селото има едно училище. Жителите се занимават със земеделие. В градините се раждат много плодове и овощи.^[8]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Кримин (Кремени) има 487 жители гърци християни.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кремени е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 90 къщи.^[10]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в Кремене има 450 гърци.^[11]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Криминион (Κριμίνιον), Населишка каза, живеят 425 гърци елинофони християни.^[12]

В периода XVII – XIX век селището е от най-значимите строителни средища. Съхранени са изключително интересни черкви строени от кримински майстори из Южна Македония и Епир, като например в Москополе. Криминци са били и главните строители на храмове из атонските манастири.^[13]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Кримин остава в Гърция.

Населението традиционно произвежда жито, тютюн, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.^[1]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	540^[1]	309^[1]	335^[1]	255^[1]	109^[1]	84^[1]	60^[1]	161^[1]	142^[1]	90	45	40

Личности

Родени в Кримини

Аргир Кримински, зограф от XIX век
Дионисий (XVIII век), игумен на Зографския манастир
Павел Йоанович (XVIII век - след 1842), български архитект, строител на църквата в Рилския манастир
Герман Лямадис (1884 – 1965), гръцки духовник, участник в гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Литература

Φώτη Ι. Παπανικολάου, Ιστορία του Κριμινίου. Θεσσαλονίκη 1959. 8ον, σ. 120, μετά πολλών ολοσελίδων εικόνων υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)
↑ Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.
↑ ^а ^б Κριμήνι Βοΐου, πάθος για ομορφιά // Μονοπάτια της πέτρας, 2 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 22 декември 2020 г.
↑ Γεφύρι Του Κριμηνίου // www.petrinagefiria.com. Посетен на 6 ноември 2019 г.
↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 332 - 333. (на руски)
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 182. (на руски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)
↑ Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.

[Симовски_340-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 340. (на македонска литературна норма)

[Тулешков-2] Тулешков, Николай. Павел Иванович. Първомайсторът от българския юг // Архивиран от оригинала на 2008-04-02. Посетен на 6 декември 2020 г.

[Μονοπάτια_της_πέτρας-3] а ^б Κριμήνι Βοΐου, πάθος για ομορφιά // Μονοπάτια της πέτρας, 2 Οκτωβρίου 2017. Посетен на 22 декември 2020 г.

[Γεφύρι_Του_Κριμηνίου-4] Γεφύρι Του Κριμηνίου // www.petrinagefiria.com. Посетен на 6 ноември 2019 г.

[Ιεροί_Ναοί_και_εξωκλήσια_του_Αγίου_Αθανασίου_στο_Βόιο-5] Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.

[6] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 53. (на френски)

[7] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 332 - 333. (на руски)

[8] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 182. (на руски)

[9] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.

[10] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 75. (на македонска литературна норма)

[11] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)

[12] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 519. (на гръцки)

[13] Тулешков, Н. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2, София, 2006.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]