Направо към съдържанието

Христо Баларев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Баларев.

Христо Баларев
български генерал
Битки/войниБалканска война
Междусъюзническа война
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
2 февруари 1946 г. (58 г.)

Христо Цанков Баларев е български офицер, генерал-майор.

Христо Баларев е роден на 19 декември 1887 г. в Карлово. През 1908 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 17 февруари 1908 е произведен в чин подпоручик. Служи в 28-и пехотен стремски полк и 4-та интендантска рота. На 10 февруари 1911 г. е произведен в чин поручик, а между 1911 и 1912 г. учи интендантски курсове в Санкт Петербург.[1] Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Ранен е в боя при Криволак на 2 юли 1913 г. и остава военноинвалид. На 18 май 1914 г. е произведен в чин капитан. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918), като след войната на 1 април 1919 г. е произведен в чин майор. От 6 май 1923 г. е подполковник, а от 3 септември 1928 г. – полковник. През 1929 г. е назначен за интендант на 1-ва пехотна софийска дивизия, след което през 1932 г. служи към Главното интендантство, а през 1935 г. е назначен за секретар на Висшия съвет за народна отбрана. От 1936 г. е главен интендант, като на 6 май същата година е произведен в чин генерал-майор. Излиза в запас през 1939 г. Награждаван е с орден „За храброст“. Умира на 2 февруари 1946 г. в София.

Генерал-майор Христо Баларев е брат на генерал Васил Баларев.

  • Баларев, Христо. Военна администрация : Организация на въоръжените сили. Родина, 1928.
  • Баларев, Христо. Учебник-ръководство по снабдяване в мирно време. Печатница на Военно-издателския фонд, 1938.
  • Баларев, Христо. Ръководство по интенданска служба : Домакинство и отчетност във войската и другите държ. инст. : Снабдяване в мирно време. Печатница на Военно-издателския фонд, 1938.
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 60.