Марин Друмев

Марин Друмев
	Марин Друмев
български генерал
Война	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	27 август 1868 г. Русе, Османска империя
Дата и място на смърт	23 март 1956 г. (87 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България

Марин Друмев Друмев е български офицер, генерал-майор

Биография

Марин Друмев е роден на 27 август 1868 г. в Русе. Завършва Военното училище през 1889 г. Службата му започва във 2^-ри артилерийски полк. През 1902 г. завършва Военна академия в Санкт Петербург.^[1] Между 1900 и 1910 г. командва рота в Шуменския крепостен батальон. По-късно служи в 5^-и артилерийски полк и Артилерийската инспекция. По време на Балканската война командва отделение при обсадата на Одрин. От 1914 г. е командир на първо отделение от четвърти артилерийски полк. В периода 1915 – 1918 г. е командир на четиринадесети артилерийски полк. По-късно служи в 17^-и артилерийски полк и обратно в 14-и артилерийски полк. Между 20 януари 1921 и 9 юни 1923 е инспектор на артилерията в българската армия. Излиза в запас на 9 юни 1923 г. Награждаван е с орден „За храброст“, III степен, 2 клас и IV степен, 1 и 2 клас; орден „Св. Александър“, III степен, орден „За заслуга“, немския орден „Железен кръст“, II клас; Австро-унгарски орден „За заслуга“, III клас и турски орден „Железен полумесец“^[2].

Семейство

Генерал-майор Марин Друмев е женен и има 1 дете.

Военни звания

Подпоручик (18 май 1889)
Поручик (2 август 1892)
Капитан (1899)
Майор (1905)
Подполковник (18 май 1913)
Полковник (14 февруари 1916)
Генерал-майор (9 юни 1923)

Трудове

Друмев, М., Боевете южно от с. Хума от 1.IX.1917 г. до 31.V.1917 г. и действията на артилерията, Военна библиотека №24, Печатница на Армейския военно-издателски фондъ, 1924
Друмев, М., История на Видинския укрепен пункт 1891 – 1920
Друмев, М., Сборник от задачи по стрелбата на артилерията

Бележки

↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 293.
↑ Биография на форума Бойна слава

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 292.

[Пътеводител_293-1] Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 293.

[2] Биография на форума Бойна слава

[1]

[2]