Зони (дем Горуша)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Зони.
| Зони Ζώνη | |
| — село — | |
 Входът на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ с ктиторския надпис | |
  Зони  Зони  Зони | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 58 души (2021 г.) |
Зо̀ни или Занско (на гръцки: Ζώνη; през 1927-1928 година: Γερακοχώρι, Геракохори;[1] до 1927 година: Ζάντσικον, Занцикон[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 1050 m надморска височина,[3] в източното подножие на планината Горуша (Войо), на 30-ина km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 25 km северозападно от село Цотили.[4]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селището се оформя към началото на XVIII век главно от преселници от Епир. Манастирската църква „Рождество Богородично“ югозападно от селото е от 1632 година, „Въведение Богородично“ североизточно от селото е от 1799 година,[5] а енорийската църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е построена в началото на XIX век.[6] Гробищната църква „Успение Богородично“ е обновена в XX век.[5]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Занско живеят 200 гърци християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Занско е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 84 къщи.[8]
В началото на XX век селото е под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в селото има 420 гърци патриаршисти.[9]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Занцико (Ζάντσικον) е част от Костенарията и в 1910 година има 100 „гъркогласни“ семейства.[10] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 40 ученици и 10 ученички.[11]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Занско е обозначено като гръцко селище.[12]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Занско остава в Гърция. През 1927 година то е преименувано на Геракохори, а през следващата 1928 година – на Зони.[3]
Населението традиционно произвежда жито, картофи и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[3]
Край селото има църква „Свети Атанасий“.[13]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пезмо[4] или Песмо | Πέσμο | Агиос Илияс | Άγιος Ήλίας[14] | връх в Одре на И от Зони (1116 m)[4] |
| Гремичово[4] | Γκρεμίτσοβο | Рахес | Ράχες[14] | връх в Одре на ЮЗ от Зони (1130 m)[4] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 562[3] | 439[3] | 451[3] | 410[3] | 426[3] | 137[3] | 264[3] | 241[3] | 196[3] | 205 | 63 | 58 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 338. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б 11η Εφορεία Βυζαντινών Αρχαιοτήτων // Αρχαιολογικόν Δελτίον Τόμος 49 (1994), Χρονικά Β'2. Αθήνα, Υπουργείο Πολιτισμού, 1999. ISSN 0570-622Χ. с. 573. Архивиран от оригинала на 2018-05-10.
- ↑ Ιερά Πανήγυρη Ιερού Ναού Αγίων Θεδώρων Ζώνης Βοΐου 19 Μαρτίου 2016 // Το Βόιον, 2 март 2016. Посетен на 18 декември 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 133. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Ιεροί Ναοί και εξωκλήσια του Αγίου Αθανασίου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-04. Посетен на 4 януари 2015.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
