Клисория
| Клисория Κλεισώρεια | |
| — село — | |
  Клисория  Клисория  Клисория | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Костенария |
| Надм. височина | 870 m |
| Население | 88 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 500 02 |
| Телефонен код | 2468 |
Клисо̀рия или Трапатуш, наричано понякога и Тръпотище (на гръцки: Κλεισώρεια, Клисория, до 1927 година: Τραπαντούστιον, Τραπατούστιον, Трапандустион, Трапатустион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 870 m надморска височина,[2] в южните склонове на Одре планина, в областта Населица на около 25 km западно от град Неаполи (Ляпчища) и около 20 km северозадно от Цотили. На север граничи със село Дамаскиния (Видолуща), а на запад - с Драгасия (Дислап).[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Тръпотище е от първоначалния патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Тръпота, получено със суфикса -ата от Тръпо, което пък е съкратена форма от композита от типа на сръбските лични имена Трпи-мир, Трпо-мир.[4]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Трапатуш е гръкоезично село в Населишка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов в 1900 година в Трапатушъ (Тръпотище) живеят 237 гърци християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Трепатуш е чисто гръцко село в казата Населица на Серфидженския санджак с 42 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Трапатусти (Τραπατούστη), Населишка каза, живеят 55 гърци валахади и 65 гърци християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в Трепатуш (Trepatouch) има 210 гърци патриаршисти.[8]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, Трапотусти (Τραποτούστιον) е част от Костенарията и в 1910 година има 40 „гъркогласни“ семейства – 25 християнски и 15 мюсюлмански.[9] В селото работи основно гръцко училище с 1 учител и 20 ученици мъже.[10]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Трапатушъ е обозначено като гръцко селище.[11]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Вайпеш остава в Гърция. В средата на 20-те години мюсюлманската част от населението на селото е изселена в Турция по силата на Лозанския договор и на нейно място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото са регистрирани 9 семейства или 31 души новодошли бежанци.[12]
В 1927 година името на селото е сменено на Клисория.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 305[2] | 267[2] | 211[2] | 252[2] | 206[2] | 186[2] | 127[2] | 110[2] | 106[2] | 88 | 44 | 88 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 348. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 184.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 272.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 514. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226-227. (на френски)
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 134. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 135. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
- ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
