Света Параскева (Сятища)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Параскева.
| „Света Параскева“ Αγίας Παρασκευής | |
 Стенопис на Света Параскева над входа | |
 | |
 Местоположение в дем Горуша | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Сятища |
| Вероизповедание | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Изграждане | 1677 година |
| Статут | действащ храм |
| „Света Параскева“ в Общомедия | |
„Света Параскева“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής) е православна църква в град Сятища, Егейска Македония, Гърция, част от Сисанийската и Сятищка епархия на Вселенската патриаршия.[1][2][3]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според легендата църквата е изградена при епископ Леонтий I Сисанийски в 1677 година в южната махала на града Герания и е най-старата в Сятища. Разположена е на централния площад „Герания“.[4] Част е от енорията „Свети Николай“.[5]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]
Представлява трикорабна базилика с купол, притвор и женска църква.[1] От южната страна има трем, който на изток е затворен и там има параклис посветен на Света Богородица. В параклиса има стенопис на Света Богородица от 1898 година, дело на Христодулос Йоану.[3]
В 1862 година жупанският архитект Апостолис изгражда към църквата внушителна камбанария, за да може храмът в Герания да отговаря на „Свети Димитър“ в Хора с неговата голяма камбанария.[2][3]
Вътрешност
[редактиране | редактиране на кода]Храмът е известен с позлатения си иконостас и оригиналните си стенописи, които според легендата са от 1679 година.[6][7] Стилистично стенописите принадлежат на епирско ателие и вероятно са от първата половина на XVII век, като някои изображения напомнят стенописите в Метеора и Атон.[3] Сред сцените са Житието на Света Богородица, Дванадесетте празника, Чудесата и Страстите Христови, Сътворението на света, Второто пришествие. На южната стена на нартекса е композицията Дърво Исаево, в която над Исай и извън дървото са изобразени и старогръцките философи Солон, Плутарх, Аристотел, Платон, Тукидид и Сибила.[3]
Втората фаза на стенописи, които обхващат северната и южната част на външната стена, са от 1741 година. На южната външна има стенописи на аскети, монаси и отшелници от палестинската пустиня. В храма в 1898 година работи и местния зограф Христодулос Йоану, като негово дело са светците в цял ръст в долната зона.[3]
Позлатеният резбован иконстас (без долната зона) е от времето на първото изписване на храма и мащабно произведение на изкуството, сравнимо с иконостасите на Света гора. Владишкият трон, амвонът и проскинитарият датират от средата на XVIII век. Долната зона на иконостаса, парапетите и малките колони, се различават по стил от останалата част и не са позлатени. Те са сравними с иконостаса в храма „Свети Йоан Предтеча“.[3]
Царските и другите иконостасни икони са изрисувани в 1711 година от Теодорос Пулакис от Крит.[2][3] Иконата на Света Параскева със сребърен обков и сцени от мъченичеството на светицита датира от 1743 година.[3] Зограф на Епитафа от 1741 година е Анастасиос от Янина.[2][3]
- Стенописи
-
-
-
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Αγία Παρασκευή – Σιάτιστα // Θρησκευτικός Τουρισμός. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 31 декември 2014.
- ↑ а б в г Ιεροί Ναοί της Αγίας Παρασκευής στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-07-11. Посетен на 2 януари 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к Ιερός Ναός προς τιμήν και μνήμην της Αγίας Μεγαλομάρτυρος Παρασκευής // Siatista.gr. Архивиран от оригинала на 2016-09-23. Посетен на 22 септември 2016.
- ↑ Siatista Churches // Windmills Travel & Tourism. Архивиран от оригинала на 2014-05-25. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Архивиран от оригинала на 2015-01-03. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; // Σιάτιστα Siera FM. Архивиран от оригинала на 2014-05-23. Посетен на 25 май 2014 г.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-12-31. Посетен на 27 май 2014 г.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
