Димница
| Димница | |
| Ντιμνίτσα | |
| Местоположение | Дамаскиния, Гърция |
|---|---|
| Дължина | 70 m |
Димница (на гръцки: Ντιμνίτσα) е пещера край населишкото село Дамаскиния (Виделуща), Гърция, област Централна Македония.[1][2]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Пещерата е разположена източно от Дамаскиния в планината Одре (Одрия).[1] Димница се нарича и цялата околна местност.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Оформена е във варовикови мергели от миоценския период от оформянето на формацията Орле (Орлия) и е резултат от преминаването на подземна река. По стените са открити фосили на морски мекотели и бодлокожи.[2]
Входът на пещерата е с източно изложение и се намира в коритото на река. На няколко метра от входа на пещерата са открити останки от стена, индикация за използването на пространството за конюшни за животни.[1] Пещерата е с посока ЮЗ-СЗ и дължина ѝ достига 65[2] – 70 m.[1] В края на коридора покривът рязко пада, но пещерата продължава поне още 15 m със същата морфология и на заден план отново се отварят големи зали. Сталактитната окраса на пещерата е оскъдна.[1]
В пещерата са открити голям брой керамика и кости, предимно от дребни месоядни животни и гризачи, както и разпръснати дървени въглища. Керамиката е предимно ръчна изработка и датира от Късния неолит. Чирепите се различават по цвят на бледи, кафяви и с червен налеп. Почти всички имат добре полирана повърхност отвътре и отвън, с вертикални или хоризонтални следи от полиране. Идентифициран е ръбът на малка конична колба, както и част от ръба на затворен съд с гърло. Керамичният материал е грубо или среднообработен. Освен това е идентифициран фрагмент от голям съд с яркочервено покритие, вътрешна и външна полировка и писмена линеарна украса по външната повърхност. В допълнение към керамиката от неолита е открита и част от ръба на скифос от Елинистическата епоха.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е Ιντζέ, Ζωή. Τα σπήλαια στην Περιφερειακή Ενότητα Κοζάνης // Κοζάνη, 2 Ιουλίου 2018. Посетен на 22 август 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б в Τρίμμης, Κωνσταντίνος Προκόπιος. Αρχαιολογία Σπηλαίων και Γεωγραφικά Συστήματα Πληροφοριών. Το παράδειγμα των σπηλαίων στο νομό Καστοριάς. Μεταπτυχιακή Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας και Ιστορίας της Τέχνης, 2013. σ. 73. (на гръцки)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
