Уикипедия:Избрани статии
Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
Съдържанието накратко: Избраните статии са лицето на Уикипедия |
Избраните статии са енциклопедични статии, признати от участниците в проекта за едни от най-добрите статии в Уикипедия на български език. В момента българоезичната Уикипедия разполага с 155 избрани статии от общо 302 468 статии. В добавка към изискванията за енциклопедичност, избраните статии допълнително трябва да покриват и още някои критерии.
Да
- Избраните статии са „лицето на Уикипедия“. Често са първото впечатление, което добиват от Уикипедия новодошлите потребители, тъй като те поне по веднъж престояват на Начална страница в продължение на една седмица.
- Избраните статии в Уикипедия са енциклопедични статии, които участниците в проекта са признали за образци на работата и сътрудничеството си.
- Избраните статии в Уикипедия би трябвало да са добре написани, фактологически коректни, изчерпателни и неутрални, а съдържанието им да демонстрира относителна устойчивост във времето.
- Всеки редактор може да допринася към избраните статии, но всяка статия трябва да е лесна за четене и с разумна дължина.
- Избраните статии в Уикипедия спазват препоръките за стил и форматиране.
НЕ
- Избраните статии не трябва да се оценяват по количествени, а по качествени параметри.
- Статутът на избрана не може да бъде награда, компенсация или благодарност към съавторите за положените от тях усилия по създаване и подобряване на дадена статия.
- Избраните статии не са начин за оказване на почит към отделни потребители или към обекта/обектите на статията
- Избраните статии не са начин за популяризиране на обекта/обектите на статията, нито служат за отразяване на актуално събитие.
Уикипедия има специален портал „Избрани статии“, който изглежда така :
Актуални избрани статии |
Григор Ставрев Пърличев е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид. Пърличев е роден на 18 януари 1830 или 1831 г. Получава образование в родния си град на гръцки, а сред учителите му е Димитър Миладинов. През 1860 г. като студент по медицина в Атина печели ежегодния конкурс за гръцка поезия на Атинския университет с поемата си „Ὁ Ἁρματωλός“. Скоро след това научава за смъртта на братя Миладинови, вероятно отровени от фанариотите, и решава да се завърне в Охрид „или да гина, или да отмъстя за Миладинови.“ В следващите години, като учител по гръцки, Пърличев изиграва ключова роля в борбите за въвеждане на български език в училищата и черквите в града. Заради дейността си, по клевета на гръцкия владика Мелетий, през 1868 – 1869 г. прекарва няколко месеца в затворите в Охрид и Дебър. След победата на българското движение в града, по поръчка на цариградското списание „Читалище“ прави първия превод (частично запазен) на Омировата „Илиада“ на български. След Освобождението една година преподава в Априловската гимназия в Габрово и за кратко работи в Народната библиотека в София. През 1880 г. се завръща в Македония като екзархийски учител и до 1889 г. преподава последователно в Битола, Охрид и в българската мъжка гимназия в Солун. В Солун пише автобиографията си – една от най-ранните в българската литература и високо оценена от критиката. Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата го нарича „най-голямото име на македонската литература през XIX век“. В творчеството си самият Пърличев се определя като българин. Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“. още » |
Рѝла е най-високата планина в България и на Балканския полуостров. Намира се в югозападната част на страната и по-точно в северозападния край на Рило-Родопския планински масив. Най-високият връх на Рила планина – Мусала̀, със своите 2925 m е и най-високият на Балканския полуостров и в Източна Европа. По билото на Рила минава Главният български вододел, който съвпада с Главния балкански вододел, разделящ водосборните басейни на Черно и Егейско море. В Европа Рила се нарежда на 6-о място по височина след планините: Кавказ (връх Елбрус – 5642 m), Алпите (връх Монблан – 4807 m), Сиера Невада (връх Муласен – 3482 m), Пиренеите (връх Ането – 3404 m) и Етна (3340 m). От планината извират едни от най-големите и пълноводни български реки – Искър, Марица и Места. В планината има многообразие на растителни видове (около 2000) и разнообразни представители на животинския свят. Средната надморска височина на Рила е 1487 m, а общата площ – 2629 km2. По-голямата част от високите върхове (2500 – 2700 m надморска височина) имат алпийски изглед. Типичен пример за това е Мальовица. Останалата част, най-вече в Източна Рила, представляват високопланински ливади. още » |