Уикипедия:Избрани статии/Хронология
| Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Водещи принципи:
Препоръки за съдържанието:
Препоръки за редактиране:
Тази страница представя хронологията на избраните статии на Начална страница след 27 декември 2004. Преди тази дата на началната страница е имало повече от една избрана статия. Показани са статиите от последните 6 месеца.
Архив по години: 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2024
02 декември 2024 - 08 декември 2024Седмица 49/2024 г.
Националният отбор по футбол на Австрия представлява Австрия в международните футболни състезания. От януари 2006 треньор на отбора е Йозеф Хикерсбергер, а домакинствата се играят на стадион Ернст Хапел във Виена (кръстен на Ернст Хапел).
Първия си официален мач австрийският национален отбор по футбол изиграва през 1902 година срещу Унгария, а първите си по-сериозни успехи отборът постига през 30-те години под ръководството на Хуго Майзъл: На 16 май 1931 година нанася за пръв път поражение на Шотландия на европейска земя. Следващият успех на тима е спечелването на трето място на Световното първенство по футбол през 1954. Последната изява на отбора на голям международен турнир е на Световното първенство през 1998 година във Франция, а за Европейското първенство през 2008 получава автоматично място като домакин, заедно с Швейцария.
Футболът навлиза в Австрия през 90-те години на 19 век от Англия. Двата най-стари австрийски футболни клуба, Крикетер и Виена, провеждат първия футболен мач на място, наречено Дьолингер Кугерлвийзе. За развитието на футбола във Виена по това време грижи полага Марк Никълсън, английски национален състезател. На 18 декември 1898 година той организира мач между „Виенските Англичани“ и Виенчани в Пратера. „Австрия“ играе с бели фланелки и черни гащета – тези цветове по-късно стават и цветове на националния отбор. Първият двубой на Австрия срещу чуждестранен противник се състои на 8 април 1901 срещу сборен отбор от Швейцария. Този мач се приема и от двете федерации за неофициален. Организацията поема създаденият една година по-рано Австрийски футболен съюз, предшественик на сегашната Австрийска футболна асоциация, чийто основател и пръв президент е Марк Никълсън. Отборът на Австрия, който излиза срещу швейцарците, е съставен от играчи на големите виенски отбори Виена, Крикетер и ВАК (Виенер Атлетикспорт Клуб). още »
25 ноември 2024 - 01 декември 2024Седмица 48/2024 г.
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война. Член на Парламента в продължение на 64 години, той служи в 13 правителства и два пъти е министър-председател (1940 – 1945 и 1951 – 1955). Освен това е офицер в Британската армия, историк, писател и художник.
Като млад офицер той участва в боеве в Британска Индия, Судан и е пленен от бурите по време на Втората англо-бурска война. Спечелва си слава като военен кореспондент и писател. В предната линия на политиката за петдесет години, Чърчил заема много политически и кабинетни постове. Преди Първата световна война служи като министър на икономиката, министър на вътрешните работи и първи лорд на адмиралтейството в либералното правителство на Аскуит. Той инициира и ръководи съюзническата Галиполска операция на Дарданелите през 1915 г. и е яростен застъпник за привличането на България като съюзник на страната на Антантата, което е могло да доведе до победа и превземане на Константинопол. Това обаче не става, а операцията претърпява решителен провал и той е принуден да напусне поста си и правителството като цена за съставяне на ново коалиционно правителство. Служи за кратко на Западния фронт, командвайки 6-и батальон на кралските шотландски стрелци. Връща се в правителството като министър на боеприпасите, държавен секретар на войната, държавен секретар на авиацията и държавен секретар за колониите. След войната Чърчил служи като канцлер на хазната в консервативното правителство на Болдуин през 1924 – 1929, което противоречиво връща лирата стерлинг към златния стандарт в нейния предвоенен паритет, критикувано като грешка. Чърчил заема позиция срещу увеличеното местно самоуправление на Индия и се съпротивлява срещу абдикацията на крал Едуард VIII през 1936 г.
През 1930-те Чърчил не заема държавна длъжност и се намира в политическа изолация, но предупреждава за опасността от въоръжаването на Германия. При избухването на Втората световна война той отново е назначен за първи лорд на адмиралтейството. След оставката на Невил Чембърлейн на 10 май 1940 г., Чърчил става министър-председател и остава начело до края на войната и победата на Съюзниците. Известен с непоколебимата си позиция срещу Германската империя, дори когато тя завладява голяма част от Европа през 1940 г., той игнорира предложенията на Адолф Хитлер за сепаративен мир, в резултат на което започва битката за Британия. Чърчил се изявява със своите речи и радиопредавания, които вдъхновяват британския народ. Вижте още »
18 ноември 2024 - 24 ноември 2024Седмица 47/2024 г.
Западнонилската треска е трансмисивно заболяване при хора и животни (зооноза), причинявано от вирус от семейство Flaviviridae. То е арбовирусна инфекция, тясно свързана със заболяванията жълта треска, енцефалита Сейнт Луис, денге и други, чиито вектори са комари и клинично се демонстрират с енцефалит.
До средата на 20 век западнонилската треска се е срещала единствено в тропичните и субтропичните области на Африка и Азия. В последните години обаче тя активно разширява областите си на обхват. През 1999 г. е регистрирана за пръв път и на американския континент. Роля за това разпространение изиграва антропогенният фактор, като дори една от теориите за това се базира и на биотероризъм от страна на режима в Ирак.
Вектори на заболяването са комари от род Culex. Боледуват основно птици, но също така и хора, коне, кучета, котки, прилепи, скунксове, катерици, алигатори. Заразяват се след ухапване от комар и доста по-рядко от кърлеж. Заболяването протича с признаци на инфлуенца – треска, слузести изтечения от носа, възпаления на лигавиците. При по-тежките случаи се наблюдава възпаление на мозъка (енцефалит). Смъртността при хората е ниска и в повечето случаи заболяването протича безсимптомно – 80 % преболедуват, без да показват клинична изява, а смъртността е в рамките на 10 % от боледуващите с проявени клинични признаци. Резервоари на вируса са предимно птици и много по-рядко коне. При тях стадият на виремия е по-дълъг и позволява заразяване на нови вектори. още »
11 ноември 2024 - 17 ноември 2024Седмица 46/2024 г.
Логаритъм на дадено число е показателят на степента , на която трябва да бъде повдигната основата , за да се получи числото . Логаритъмът от с основа се записва като logb (x) или без скоби, като logb x; и дори без уточняване на основата, като log x, когато не може да стане объркване. Изчисляването на логаритъма се нарича логаритмуване и е математическа функция, обратна на степенуването.
От определението връзката между логаритъм и степен в явен вид е:
- тогава и само тогава, когато .
Например, log2 64 = 6, тъй като 64 = 26.
В най-простия случай логаритъмът е броят на еднаквите множители в произведение от еднакви множители. Например, тъй като 1000 = 10 × 10 × 10 = 103, логаритъмът с основа 10 на 1000 е 3.
По-общо, степенуването позволява всяко положително реално число да бъде повдигнато на всяка реална степен, като резултатът е винаги положителен, така че логаритъмът на всеки две положителни реални числа и , където е различно от 1, е винаги уникално реално число y. Числата и най-често са реални, но има и теория за комплексните логаритми.
Логаритъмът с основа 10 (b = 10) се нарича десетичен логаритъм и се използва често в науката и техниката. Натуралният логаритъм има за основа неперовото число e (b ≈ 2,71828182...) и широко се използва в математиката и физиката, заради своята проста производна. За тези две основи се използват и специални означения – ln вместо loge и lg вместо log10. Двоичният логаритъм има основа 2 (b = 2) и често се използва в компютърните науки. Вижте още »
04 ноември 2024 - 10 ноември 2024Седмица 45/2024 г.
Земята е третата планета в Слънчевата система. Тя е най-голямата от земеподобните планети в тази система и единствената, на която според съвременните научни схващания има живот. Земята е формирана преди около 4,54 милиарда години и скоро след това придобива единствения си естествен спътник – Луната. От всички животински видове, които са се развили на Земята, човекът (Homo sapiens) е единственият, който е развил интелигентност.
Астрономическият символ на Земята е окръжност с кръст, представляващ един меридиан и екватора.
Външната обвивка на Земята е разделена на няколко твърди сегмента или тектонски плочи, които мигрират под повърхността в течение на милиони години. Около 71% от повърхността е покрита от соленоводни океани, останалата част са континенти, острови, реки и езера. Земята е единствената планета в Слънчевата система, на която е открита вода в течно състояние. Вътрешността на Земята остава активна, с тънък слой земна мантия, течно външно ядро, генериращо магнитно поле, и твърдо вътрешно ядро.
Според най-разпространените и приети теории Земята се формира преди 4,5 милиарда години заедно с другите планети на Слънчевата система, поради акреция от оригиналната слънчева мъглявина. Няколко милиона години след това, една малка протопланета (Тея) се сблъсква със Земята; след този гигантски сблъсък се формира единственият естествен спътник на Земята: Луната. След като земната повърхност се е изстудява, се появява водата, най-вероятно примесена от многобройни метеорити и комети, и се създават първите океани. В тази първична водна среда се появяват първите органични молекули и след това първите едноклетъчни организми. Вижте още »
28 октомври 2024 - 03 ноември 2024Седмица 44/2024 г.
Шафранът е подправка, получавана от цветовете на шафрановия минзухар (Crocus sativus), културен вид минзухар от семейство Перуникови (Iridaceae). Самото растение се нарича също съкратено шафран. Трите близалца на цвета (дисталните краища на пестиците — женските репродуктивни органи на растението) и част от шийката му (стъбло, свързващо близалцата с останалата част от растението) се изсушават и се използват в готварството като подправка и оцветител. Шафранът, който от години е най-скъпата подправка в света по тегло, расте при естествени условия в Югозападна Азия. Култивиран е за първи път в района на Гърция.
Характерни за шафрана са горчивият вкус и миризмата на йодоформ или сено. Те се дължат на химическите вещества пикрокроцин и шафранал. Той съдържа също каротеноидното багрило кроцин, което дава богат златисто-жълт цвят на храната. Заради тези си качества шафранът е търсена съставка за много храни по целия свят. Той намира приложение и в медицината.
Думата „шафран“ произлиза от старофренския термин „safran“, който идва от латинското „safranum“. „Safranum“ е свързано също с италианското „zafferano“ и испанското „azafrán“. „Safranum“ идва от арабската дума „asfar“ (أَصْفَر), която означава „жълт“ чрез паронимното „za‘faran“ (زَعْفَرَان), името на подправката на арабски. още »
21 октомври 2024 - 27 октомври 2024Седмица 43/2024 г.
Галапагоските чинки (Geospizini), известни още като Чинките на Дарвин, са група от 13 или 14 вида Врабчоподобни птици, които се срещат само на Галапагоските острови и на Кокосовия остров (западно от Коста Рика). Тяхната таксономична класификация все още не е категорично утвърдена. На базата на скорошни проучвания те се отнасят към американските Тангарови (Thraupidae, Sibley & Monroe 1993), пойни птици, подобни на европейските чинки, но традиционно се класифицират като представители на Овесарковите (Emberizidae) или на Чинковите (Fringillidae), отделени в подсемейство Geospizinae.
Дарвиновите чинки са популярни с вариациите в големината и формата на клюна при различните видове според различията в начина на хранене. Тази диференциация и специализация на видовете в рамките на една обособена, близкородствена група е сочена като класически пример в подкрепа на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, както и за един от най-добрите примери за адаптивна радиация в еволюционната биология. Поради значението им в развитието на еволюционната теория те са наречени с общото наименование „Дарвинови чинки“, въпреки че самият Дарвин никога не е мислил да ги нарича с това име. Напоследък в литературата все по-често се среща и името „Чинки на Грант“ поради дългогодишните изследвания на Питър и Розмари Грант върху начина им на живот и еволюирането им. още »
14 октомври 2024 - 20 октомври 2024Седмица 42/2024 г.
Васил Атанасов Ивановски, известен още с псевдонимите си Бистришки, Бистрицки, Динко Динков и Наско, е български комунистически деец, публицист, македонист, „теоретик“ на „македонската нация“ в рамките на ВМРО (обединена)“, деен участник в македонизацията на Пиринска Македония след Втората световна война. Според историографията на Северна Македония Ивановски е неин основоположник и виден „борец за афирмација на македонскиот национален идентитет“, а според българската историография е известен „със своите лутания по македонския въпрос“.
Ивановски е роден на 18 октомври 1906 г. в костурското село Головраде, тогава в Османската империя. Баща му Атанас участва в Илинденско-Преображенското въстание, заловен е и е спасен от смърт едва след намесата на костурския владика Германос Каравангелис. След въстанието, вследствие на засилените андартски нападения, в 1907 – 1908 година семейство Ивановци заедно с голяма част от жителите на Головраде се изселва в съседния, разположен на река Бистрица, градец Хрупища.
По време на Първата световна война семейството на Ивановски емигрира в Пловдив. Там той впоследствие завършва прогимназия (седмо отделение). На 15 години става тютюноработник и участва в работническите политически и синдикални организации. В 1922 година, на 16-годишна възраст, е приет в пловдивската секция на Българския комунистически младежки съюз (БКМС), а след една година става член на Българската комунистическа партия. Участва в подготовката на Септемврийското въстание в 1923 г. и е куриер на Областния комитет на БКП в Пловдив и по-точно на Военната организация на партията в Стара Загора. В Пловдив е и председател на дружеството Прогресивна младежка македонска емиграция. Вижте още »
07 октомври 2024 - 13 октомври 2024Седмица 41/2024 г.
Едгар Алън По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм.
Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии (виж макабра), и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.
Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ (1827 г.), подписана анонимно - „от жител на Бостън“.
После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“. 2 год. по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени. Вижте още »
30 септември 2024 - 06 октомври 2024Седмица 40/2024 г.
Самуѝл е български цар, управлявал България от 997 година до 6 октомври 1014 година. Той е първият владетел от династията на комитопулите.
От около 971 година Самуил управлява България съвместно с тримата си братя, а след смъртта им става действителен владетел на българите, макар че формално царската титла принадлежи първо на пленения от ромеите Борис II, а впоследствие на Роман. През 997 година цар Роман умира и Самуил става едноличен владетел в едни от най-трудните времена в българската история.
В продължение на десетилетия той успява да удържи атаките на византийския император Василий II и дори му нанася сериозни поражения. Непрестанните борби за надмощие с Византия продължават през цялото му царуване.
Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 година, вероятно от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при Беласица. След преждевременната смърт на царя, България не успява да издържи дълго на военния натиск на византийците. Четири години по-късно идва и краят на Първото българско царство.
За ранните години на Самуил не се знае много. Надписът от с. Герман край Преспанското езеро и добавките на епископ Михаил Деволски към хрониките на Скилица сочат, че бащата на комитопулите е Никола, а майка им - Рипсимия. Нейното име според някои изследователи говори за арменския ѝ произход. Според изворите Никола е бил болярин и областен управител от най-високо ниво. още »
23 септември 2024 - 29 септември 2024Седмица 39/2024 г.
Джим Торп е американски спортист. Считан е за един от универсалните спортисти на 20 век. Има златни олимпийски медали в дисциплините петобой и десетобой, играл е американски футбол, баскетбол и бейзбол (на професионално и колежанско ниво).
Олимпийските му медали са отнети, след като става ясно, че се е състезавал два сезона като професионален играч в американски бейзболен отбор. Това нарушава валидното по това време правило, позволяващо участие на олимпийски игри само на аматьори. След отпадането на забраната, отличията му са върнати посмъртно. През 1978 г. е обявен и национален празник в чест на Джим Торп, който все още се празнува на неговата рождена дата - 28 май.
Торп е наполовина индианец и се причислява към съвременната индианска общност Саук и Фокс, която представлява обединение на потомците на индианските племена сауки и фокси. Индианското му име е Уа-То-Хук (Wa-Tho-Huk), което се превежда като „Светъл път“. През цялата си кариера е подложен на расизъм и пренебрежение от страна на белите американци. Във вестникарските статии за постиженията му Торп е описван като „червенокожия“ и „индианския атлет“. Играл е в отбори, съставени само от играчи от индиански произход. още»
16 септември 2024 - 22 септември 2024Седмица 38/2024 г.
„Лед Зепелин“ е британска хардрок група, създадена през 1968 г. от родения в Хестън, Мидълсекс (Англия) китарист Джими Пейдж. Това е една от най-влиятелните и популярни групи в историята на рок музиката, която полага основите на хардрока и хевиметъла и модифицира блуса и фолк рока, а така им придава неочаквано за времето си мощно звучене.
С появата на „Лед Зепелин“ се свързва и представата за нов специфичен звук на музикалните изпълнения. За разлика от по-мелодичния звук на „Бийтълс“, във всяко едно изпълнение водеща роля има електрическата китара с характерен за времето си дисторшън звук, бас китарата и барабаните са изведени в гръмогласен ритмичен съпровод на звученето на всяка песен, а дрезгавият и респектиращо висок глас на вокала кара публиката да изпада в истерия.
Много критици определят музикалния стил на „Лед Зепелин“ като „хеви блус рок“. В текстово отношение „Лед Зепелин“ също въвеждат нещо ново, те интегрират голяма доза мистика и митология в песните си. Групата утвърждава и концепцията за албумно-ориентиран рок, като отказва да издава отделни популярни песни под формата на сингли, с което поставя началото на традиционното за повечето рок и метъл групи специфично и отличително звучене във всеки отделен албум. още »
09 септември 2024 - 15 септември 2024Седмица 37/2024 г.
Трамва̀й е релсово транспортно средство, вид уличен обществен транспорт, обикновено на електрическа тяга, използван най-често в градовете за превоз на пътници по определен маршрут.
Трамваите започват да функционират през първата половина на XIX век, а електрическите – в края на XIX век. След разцвета им в периода между световните войни, започва техният упадък, но от края на XX век се наблюдава значително увеличение на популярността на трамваите.
Повечето трамваи използват електрически ток, получаван чрез контактна мрежа с помощта на токоприемници (пантографи), но има и трамваи със захранване от трета релса, както и акумулаторни трамваи. Освен електрически има също конни (теглени от кон), кабелни трамваи и дизелови трамваи. В миналото е имало парни трамваи, както и трамваи, теглени от мулета и зебри.
Трамваите могат да се класифицират също като вътрешноградски, междуградски, санитарни и товарни.
В Сан Франциско, щата Калифорния (САЩ) е пуснат първият в света кабелен трамвай през 1873 г. Вижте още »
02 септември 2024 - 08 септември 2024Седмица 36/2024 г.
Филип II Август (21 август 1165 - 14 юли 1223) e крал на Франция от 1180 г. до смъртта си. Той е един от най-значимите представители на династията на Капетингите. Син е на Луи VII и Адел дьо Шампан. По време на управлението си Филип II Огюст успява да разшири своите кралски владения повече от два пъти. Той консолидира кралската власт, като ограничава тази на едрите феодали.
Филип II Август е роден на 21 август 1165 г. в Гонес, близо до Париж. Наричан е Dieudonné („даден от Бог“), защото е първи и дългоочакван син на своя баща, Луи VII, от неговата трета съпруга, Адел дьо Шампан. Още докато баща му е тежко болен, Филип Огюст е коронясан на 1 ноември 1179 г. в Реймс от своя вуйчо, архиепископът Гийом дьо Шампан (Белоръкия).
На 28 април 1180 г. Филип се жени за Изабела – дъщеря на Балдуин V, граф на Ено, и племенница на Филип, граф на Фландрия. Фландърският граф обещава на краля като зестра земите на Артоа. Когато английският крал Хенри II Плантагенет пристига в Нормандия, вероятно повикан от членовете на Шампанската династия, Филип се свързва с него и възобновява започнатите от баща му Луи VII преговори за разбирателство между двете страни, като сключва договор с него през юни 1180, три месеца преди смъртта на баща си. В резултат на тези две стъпки Филип II затвърждава позициите си като владетел, на практика поема контрола над Франция и успява да изолира стремежите към властта на своите вуйчовци от Шампанската династия. още »
26 август 2024 - 01 септември 2024Седмица 35/2024 г.
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г. и се превръща в най-мащабния военен конфликт в историята на човечеството.
Почти всички страни в света, включително всички Велики сили, в определен момент се включват във войната, присъединявайки се към един от двата противостоящи военни съюза – Съюзниците и Тристранния пакт. Стига се до състояние на тотална война, в която пряко участват над 100 милиона души от 62 страни от общо 74 по това време. Основните участници влагат целия си стопански, промишлен и научен потенциал във военното усилие, размивайки границите между граждански и военни ресурси. Втората световна война е най-смъртоносният и кръвопролитен конфликт в човешката история, довел до между 70 и 85 милиона жертви, повечето от които цивилни в Съветския съюз и Китай. Войната е съпътствана от кланета, геноцида на Холокост, стратегически бомбардировки, умишлено предизвикани масов глад и епидемии, както и единственото в историята използване на ядрено оръжие при военни действия.
Япония, в стремежа си към хегемония в Далечния Изток, се намира в състояние на война с Китай още от 1937 година, но обикновено за начална дата на Втората световна война се приема 1 септември 1939 година, датата на нападението на Германия срещу Полша, последвано от обявяването на война на Германия от Франция и Великобритания. От края на 1939 до началото на 1941 година, чрез поредица от военни кампании и дипломатически споразумения, Германия завладява или установява контрол над по-голямата част от континентална Европа. С Пакта „Рибентроп-Молотов“ Германия и Съветският съюз си поделят и анексират територии от своите съседни държави Полша, Финландия, Румъния и Прибалтийските страни. След Северноафриканската и Източноафриканската кампания и падането на Франция в средата на 1940 година, войната в Европа се води главно между Тристранния пакт (Оста) и Великобритания. Следват Балканската кампания, въздушната битка за Британия и продължителната морска битка за Атлантика.
На 22 юни 1941 година европейските сили на Оста нападат Съветския съюз, откривайки най-обширния сухопътен военен театър в историята. Образувалият се Източен фронт блокира Тристранния пакт, най-вече германския Вермахт, в тежка изтощителна война. През декември 1941 година Япония напада изненадващо Съединените американски щати и западните владения в Тихоокеанския регион, което довежда до включването на Съединените щати във войната срещу Тристранния пакт. Последвалото бързо японско настъпление в западната част на Тихия океан е прието от много азиатци като освобождение от западната хегемония. Вижте още »
19 август 2024 - 25 август 2024Седмица 34/2024 г.
Октавиан Август е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години – от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.
През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Октавиан управлява Рим и много от провинциите като автократ, получавайки консулска власт след смъртта на консулите Хирций и Панса.
Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на завистта и личните амбиции на триумвирите. Антоний се самоубива, след като е победен от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е..
Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел. Резултатът е Римската империя.
С управлението на Август започва ера на относителен мир, известен като Pax Romana. След продължителните погранични и граждански войни, мирът в Средиземноморския свят цари повече от 2 века. Август разширява империума, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, развива пътната мрежа с официална куриерска система, установява редовна войска (и малка военна флота), създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Голяма част от града е възстановен при Август. Той съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни.
Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. Късните години от живота му обаче биват помрачени както от поредица семейни трагедии, така и от катастрофалното поражение на легионите срещу германските племена в битката при Тевтобург (9 г. от н.е.) – една от главните причини за прекратяване на експанзивната политика на Рим. След смъртта си през 14 г. от н.е., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий, в месец Август. Наследен е от своя доведен и осиновен син, Тиберий. Вижте още »
12 август 2024 - 18 август 2024Седмица 33/2024 г.
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол или Постол войвода, е български хайдутин и революционер. Започнал своята борба с Османската империя в края на XIX век като хайдутин, в 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунски революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година и след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети. Името на Апостол става легендарно сред българското население – войводата е наречен с любов Ениджевардарското слънце и е възпят приживе в десетки народни песни. Апостол войвода загива в 1911 година, отровен от гъркоманин.
Апостол войвода е герой в трисерийния български филм „Мера според мера“ – последната роля на големия български актьор Григор Вачков. В различни населени места на България (София, Пловдив, Равда) има улици на името на Апостол Петков, но не и негов паметник, а македонски дружества в Асеновградско, Несебър и други са носили или носят неговото име. За Постол войвода има множество народни песни. Романът „Гласовете ви чувам“ на Димитър Талев започва с песен за Апостол войвода.
Апостол Петков е роден в голямото гевгелийско село Боймица (днес Аксиуполи, Гърция), дало името си на целия район между планината Паяк, Вардар и Ениджевардарското езеро - Боймия. Произхожда от стария хайдушки род Терзиеви. По-големият му брат Митре Терзиев е хайдутувал в Паяк, по-малкият му брат Тано Терзиев и братовчед му Андон Терзиев загиват като четници на ВМОРО, а според гръцки източници гъркоманският капитан Гоно Йотов му е първи братовчед. Вижте още »
05 август 2024 - 11 август 2024Седмица 32/2024 г.
Волейболът е вид колективна спортна игра с топка, по време на която два отбора се състезават на специална площадка, разделена с мрежа, като насочват топката в полето на противника така, че тя да падне на земята или противникът да допусне грешка. При това за организация на атака са допустими само три удара на топката.
Волейболът е изключително активен спорт, свързан с големи натоварвания, тъй като повечето нападателни и защитни действия се извършват по време на вертикален отскок, високо над мрежата. Волейболът намира широко разпространение, особено в Азия.
Волейболът е създаден в САЩ на 9 февруари 1895 г. от Уилям Морган. Той поставил мрежа за тенис на височина 197 см и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак. Морган нарекъл играта "Минтонет". След една година на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд играта получава своето име "волейбол" по предложение на професор Алфред Т. Халстед. През 1897 г. са публикувани първите правила на волейбола.
Първият световен шампионат за мъже е през 1949 г., а за жени през 1952 г. Международната федерация по волейбол (FIVB) е основана през 1947 г. и включва 218 национални федерации (2002 г.). Тя е втората по численост спортна организация в света след Международният олимпийски комитет (МОК). Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, базирана е в Люксембург и включва 54 федерации от Европа. Волейболът е олимпийски спорт от 1964 година. Приет е на заседанието на МОК в София. още »
29 юли 2024 - 04 август 2024Седмица 31/2024 г.
Василий II Българоубиец е византийски император от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година. Управлението му, преминало в непрекъснати войни с вътрешни и външни врагове, се определя като връх на византийското могъщество. Василий II укрепва централната власт и държавните финанси, запазва и разширява завоеванията на предшествениците си в Сирия и Кавказ, а с покоряването на България през 1018 г. възстановява господството на Византия над Балканския полуостров, съществувало преди славянското преселение от VII век. Военнополитическият му съюз с Киевска Рус води до покръстването на русите през 988 г.
Василий II е първородният син на император Роман II, когото наследява заедно с по-малкия си брат Константин VIII през март 963 г. Тогава момчетата са едва на 5 и 3 години. Макар и короновани като съвладетели още приживе на баща си, поради малолетието им след смъртта на Роман II вместо тях управляват първо майка им, императрица Анастасо-Теофано, и паракимоменът Йосиф Вринга, а впоследствие съимператорите Никифор II Фока (от 963 до 969 г.) и Йоан I Цимисхий (от 969 до 976 г.), под чието ръководство Византия постига значителни успехи срещу араби и българи.
В началото на 976 г., когато Цимисхий умира, Василий II и Константин VIII остават единствени императори. По това време те все още нямат опит и фактическото управление на държавата се поема от паракимомена Василий Лакапин. Начело на имперската администрация, евнухът Василий е най-влиятелният сановник в столицата, но малоазийската военна аристокрация е твърдо настроена срещу неговия режим.
Първата четвърт от царуването на Василий II преминава в борба за власт с бунтуващите се военни и поддържащите ги богати земевладелци („динатите“). Първи срещу него въстава управителят на тема Месопотамия Варда Склир. През лятото на 976 г. той се обявява за император, след което разбива две армии на константинополското правителство и овладява цяла Мала Азия. Въстанието му е потушено едва през 979 г., без Василий да спечели повече реална власт. Победителят на Склир – пълководецът Варда Фока, заема мястото му като командир на източните ромейски войски, а фактическата власт в Константинопол остава в ръцете на паракимомена Василий Лакапин до към 985 г. Тогава или малко по-късно Василий II отстранява своя съименник, изобличен в заговор с армията и разхищение на имперското имущество. Вижте още »
22 юли 2024 - 28 юли 2024Седмица 30/2024 г.
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици (виж оценката на броя говорещи), концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.
Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.
Няма пълна сигурност за произхода на берберите, но различни научни дисциплини са достигнали до определени резултати по въпроса. Въпреки че популационната генетика е млада наука, все още изпълнена със спорове, генетичните данни в най-общ план показват, че повечето северозападни африканци (независимо дали те самите се смятат за бербери или араби) са главно от берберски произход и, че в областта са живеели народи-прародители на берберите още от късната старокаменна епоха. Генетично доминантните прадеди на берберите изглежда са дошли от Източна Африка, Близкия Изток или и двата региона, но подробностите са все още неясни. Все пак значителни части както от берберския генетичен фонд, така и от този на арабизираните бербери, произлиза от по-късна миграция на различни морски, италийски, семитски, германски и черни африкански народи, всички оставили генетични отпечатъци в региона на Магреб. още »
15 юли 2024 - 21 юли 2024Седмица 29/2024 г.
Александър Василиевич Суворов е велик руски пълководец, един от основоположниците на руското военно изкуство, княз Италийски (1799), граф Римникски (1789) и на Свещената Римска империя, генералисимус на руските сухопътни и морски сили, генерал-фелдмаршал на австрийските и сардински войски, гранд на Сардинското кралство и принц с кралска кръв, кавалер на всички руски и множество чуждестранни военни ордени. През целия си живот не е претърпял нито едно поражение.
Сред битките, направили пълководеца известен, са превземането на Тутракан (1773 г.), сражението при Козлуджа (1774 г.), Кинбурнската битка (1787 г.), битката при Фокшани (1789 г.), битката при Римник (1789 г.), щурмът на Измаил (1790 г.) и клането на 12 хиляди поляци във Варшавския квартал Прага (1794 г.).
По оценките на съвременниците на Суворов, а и на съвременни военни специалисти, Италианският поход и Швейцарският поход от 1799 г. на пълководеца са образец на военното дело, пример за бърз и стремителен маньовър и неочаквани за противника тактически и стратегически ходове. За Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото воинско звание — генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия. Вижте още »
08 юли 2024 - 14 юли 2024Седмица 28/2024 г.
България – Германия е футболен двубой, който се провежда на 10 юли 1994 г. на стадион „Джайънтс Стейдиъм“ в Ийст Ръдърфорд, Съединени американски щати. Това е трета четвъртфинална среща на Световното първенство по футбол през 1994 г. България достига до четвъртфиналите с една загуба в груповата фаза от Нигерия, докато Германия достига тази фаза на надпреварата без загубена среща. В осминафиналния двубой срещу Мексико българският защитник Емил Кременлиев е отстранен от игра след втори жълт картон през второто полувреме, което го изважда от състава за четвъртфинала. Една от основните фигури в състава на Германия, полузащитникът Щефан Ефенберг, не взема участие в елиминационната фаза от турнира, защото показва среден пръст на почитателите на страната си, след като е сменен през второто полувреме от третия двубой в груповата фаза срещу Южна Корея.
В единствения дотогава мач на двата отбора на световни първенства Германия печели с 5:2 в груповата фаза на Световното първенство през 1970 г. в Мексико. България няма победа на световни първенства преди 1994 г. и успехът срещу Гърция във втория мач от груповата фаза е първият за страната в историята на турнира. Това е вторият път, когато България участва във фазата на директните елиминации на световни първенства и влиза в двубоя с отрицателна статистика срещу съперника си, без постигната победа в официална среща. До този момент Германия е трикратен световен шампион и все още действащ такъв, след като печели последната си титла четири години по-рано на Световното първенство през 1990 г. в Италия. Бундестимът няма загуба на четвъртфинал в надпреварата от 32 години, като последно губи на тази фаза по време на Световното първенство през 1962 г. в Чили от Югославия.
Германия повежда от дузпа чрез Лотар Матеус в началото на второто полувреме, но след голове в рамките на три минути в средата на втората част, първо на Христо Стоичков от пряк свободен удар и след това на Йордан Лечков с летящ плонж с глава след странично центриране от игра, мачът завършва 2:1 за България. С победата си България постига първи успех над Германия в официална среща и се класира за първи полуфинал на световно първенство. Към 2024 г. това е и единствената победа на България в историята на елиминационната фаза на турнира в редовното време. За Германия загубата означава най-слабото представяне на страната от Световното първенство през 1962 г. и първо елиминиране преди финала на световно първенство от Световното първенство през 1978 г. в Аржентина.
Впоследствие мачът многократно е определян от българските медии и общественост като най-великия за националния отбор, а победата се разглежда като национална гордост. България губи полуфинала от Италия и мача за третото място от Швеция, но всички футболисти са наградени с бронзови медали, а Христо Стоичков е един от голмайсторите на турнира. Играчите на това Световно първенство по футбол са наречени „златното поколение на България“. Загубата за Германия слага край на едно неуспешно за тях световно първенство, белязано от вътрешни скандали и противоречия, а треньорът им Берти Фогтс публично се изказва против играчите си, но търпи критики заради остарялата си тактика. За някои от германските играчи това е последният мач с националната фланелка. Веднага след двубоя британският вестник „Индипендънт“ определя срещата като „истинско убийство на гиганти на „Джайънтс Стейдиъм“. Вижте още »
01 юли 2024 - 07 юли 2024Седмица 27/2024 г.
Майн Рид (Mayne Reid) е един от най-известните британски писатели на 19 век. Неговите живот и кариера са до голяма степен „трансатлантически“. Той успява да стане един от най-четените автори на приключенски романи за възрастни и деца в Европа и Северна Америка. Днес той запазва популярността си в България и други страни, най-вече Русия, макар да е почти забравен в англоезичния свят.
Майн Рид е роден на 4 април 1818 в Балирони, графство Даун, Северна Ирландия, но по произход е шотландец — както по бащина, така и по майчина линия. Баща му е презвитериански пастор по семейна традиция, прадядото на Майн Рид, преподобният Томас Мейн, се преселва от Шотландия в Северна Ирландия 70 години преди раждането на писателя. още »
24 юни 2024 - 30 юни 2024Седмица 26/2024 г.
Спиридон (Спиро) Константинов Гулабчев е български общественик от края на XIX – началото на XX век, „колоритен политически деец, публицист и издател“, радетел за нов, фонетичен правопис на българския книжовен език, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.
Гулабчев е роден в големия български македонски град Лерин (днес Флорина, Гърция) на 12 юни 1856 година (два дни преди бъдещия му основен критик Димитър Благоев) в семейството на Екатерина и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин. Учи в българското училище в Цариград и Одрин заедно с Димитър Благоев, където учител им е Петко Славейков. След това Гулабчев продължава обучението си в Пловдив.
В 1870 година Спиро Гулабчев става учител в леринското село Горно Неволяни, като в училището въвежда взаимоучителния метод и преподава и на гръцки, и на български. През есента на 1871 година след обявяването на схизмата върху Българската екзархия и съответно върху баща му поп Константин, Спиро Гулабчев е принуден да напусне Неволяни и заминава за Пловдив при своя роднина владиката Панарет. В 1877 година заминава за Русия, където две години учи в Духовната академия в Москва, след това право в Московския университет, а от 1881 година филология в Историко-филологическия факултет на Киевския университет – първоначално като стипендиант на Източна Румелия, а след Съединението – на Княжество България. Вижте още »
17 юни 2024 - 23 юни 2024Седмица 25/2024 г.
Замъкът е вид сграда или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на Средновековието в Европа и Близкия Изток от европейската аристокрация. Въпреки че съществуват различни мнения за основното предназначение на замъците, най-често така се наричат частните укрепени резиденции на феодали или благородници. Различават се от крепостите по това, че те не са резиденции, и от укрепените градове по това, че те са съоръжения за обществена защита. Терминът се използва за разнообразни постройки от фортове, разположени на хълм, до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части, като например крепостни стени и бойници, остават тяхна обща характеристика и се срещат почти навсякъде.
Замъците се появяват през 9 и 10 век след разпадането на Франкската империя, в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни принцове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и символи на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например мелници или плодородна земя.
От 18 век се възобновява интересът към замъците и се изграждат нови замъци като част от романтическото възраждане на готическата архитектура. Вижте още »
10 юни 2024 - 16 юни 2024Седмица 24/2024 г.
Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна, известен най-вече с псевдонима си Че Гевара или просто Че, е аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция.
След завземане на властта в Куба през 1959 година е назначен за прокурор на революционен трибунал, който екзекутира стотици служители на предишния режим, обвинени във военни престъпления. Той също така създава трудово-възпитателни лагери. Заема различни важни постове в правителството на Куба – президент на националната банка, главнокомандващ на кубинските революционни въоръжени сили и дипломат, като по същото време пише няколко теоретични труда за революцията и партизанската борба.
През 1965 година се отказва от кубинското си гражданство и всичките си постове в държавата и заминава най-напред за Конго, а след това за Боливия, където се опитва неуспешно да помогне на революционната партизанска борба и да разпали нови социални революции. Две години по-късно е заловен от ЦРУ при специална военна операция и убит. Тленните му останки са открити едва след 30 години и са пренесени в Куба.
Още приживе името на Че Гевара става легендарно, а образът му (най-вече благодарение на фотографията, направена от Алберто Корда през 1960 година) – един от най-разпознаваемите. Смъртта му го прави изключително популярен по цял свят и го превръща в универсален символ на революционните движения, контракултурата и бунта срещу социалните неправди. До ден днешен името и делата му са предмет на много спорове, противоречия и страсти. Някои го считат за герой и светец, а други за убиец и престъпник.
Че Гевара остава една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството – за него са написани биографии, спомени, книги, есета, песни и филми. Снимката, направена от Алберто Корда, често е обявявана за „най-известната фотография в света“ и за „символ на XX век“. Вижте още »