Калояново (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Калояново.
| Калояново (община) | |
 Сградата на община Калояново, 2016 | |
.png) | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | област Пловдив |
| Площ | 347.45 km² |
| Население | 11 640 души |
| Адм. център | Калояново |
| Брой селища | 15 |
| Сайт | www.kaloianovo.org |
| Управление | |
| Кмет | Младен Кичев (СДС; 2023) |
| Общ. съвет | 17 съветници
|
 | |
| Калояново (община) в Общомедия | |
Община Калояново се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в централната част на област Пловдив. С площта си от 347,452 km2 заема 7-о място сред 18-те общините на областта, което съставлява 5,8% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Карлово;
- на изток – община Брезово;
- на югоизток – община Раковски;
- на юг – община Марица;
- на югозапад – община Съединение;
- на северозапад – община Хисаря.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част до ниско планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Средна гора.
Над 90% от територията на община Калояново се заема от северните части на Горнотракийската низина, с надморска височина между 200 и 350 m. Югоизточно от село Дълго поле, на границата с община Марица, в коритото на река Стряма се намира най-ниската ѝ точка – 184 m н.в.
В крайните северни райони на общината (около 10% от територията ѝ) попадат южните склонове на Средна гора. Районът на запад от Стремския пролом на река Стряма се заема от крайните югоизточни разклонения на Същинска Средна гора. Северозападно от село Песнопой е връх Манастиря – 566,8 m. Източно от пролома се простират крайните югозападни склонове на Сърнена Средна гора. Тук, на границата с община Карлово, североизточно от село Отец Паисиево се издига връх Каратепе 854,6 m – най-високата точка на общината.
Води
[редактиране | редактиране на кода]Основна водна артерия на община Калояново е река Стряма, която протича през нея от север на юг на протежение около 27 km с част от средното си течение. Реката навлиза в общината североизточно от село Песнопой чрез южната част на Стремския пролом. Преминава последователно покрай селата Песнопой, Долна махала, Черноземен и Ръжево Конаре и на около 4 km южно от последното напуска нейните предели. Пре село Долна махала в нея се влива най-големият ѝ десен приток Каварджиклийска река, която протича през общината с част от най-долното си течение.
В общината има 21 микроязовира, които се използват за развъждане на риба и основно напояване на обширните земеделски земи. По-големи от тях са: „Царимир“ (югозападно от Калояново), „Черноземен“ (северозападно от Черноземен) и „Дуванлии“ (северно от Дуванлии).
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Климатът в общината е преходно континентален. Макар и ниски възвишенията на Средна гора предпазват от резки промени на температурата през сезоните, зимата е мека и няма продължителни и студени ветрове. Валежите в района са около нормалните за страната и способстват за доброто развитие на земеделието.
История
[редактиране | редактиране на кода]Общината е създадена е като самостоятелна административна единица на 22 декември 1978 г. с Указ № 2295 на Държавния съвет на Народна република България. Дотогава общинският център на селата в региона е бил в село Ръжево Конаре.
Официалният празник на общината е Свети Дух (Петдесетница).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 11 879 | 100,00 |
| Българи | 10 369 | 87,29 |
| Турци | 549 | 4,62 |
| Цигани | 742 | 6,25 |
| Други | 15 | 0,13 |
| Не се самоопределят | 23 | 0,19 |
| Неотговорили | 181 | 1,52 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]
Община Калояново е населена е предимно от българи, турци и цигани, но е смесена в конфесионално отношение.
Три от селата на общината (Калояново, Житница и Дуванлий) са католически (като в Калояново православните българи са повече), а останалите са православни с незначително мюсюлманско малцинство. Общо католиците в общината са 3600 души[2].
Диалектите на българите католици и на българите православни се различават значително – първите са по-скоро от рупски тип, а вторите – от балкански. В миналото, а някъде и до днес, православните българи не приемат българите католици за истински българи. Но в единственото смесено село и център на общината Калояново, в което живеят около 1100 католици и 1600 православни, цари пълна религиозна търпимост.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Община Калояново има 15 населени места с общо население 10 598 жители към 7 септември 2021 г.[3]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Бегово | 675 | 22,751 | Калояново | 2242 | 34,589 | Селджиково | |
| Главатар | 186 | 6,173 | Реиз кьой | Отец Паисиево | 174 | 36,349 | Кочмаларе |
| Горна махала | 219 | 12,778 | Песнопой | 491 | 32,046 | Чукурлии | |
| Долна махала | 454 | 18,447 | Ръжево | 237 | 11,319 | ||
| Дуванлии | 504 | 13,104 | Ръжево Конаре | 1429 | 45,418 | Караджа ат | |
| Дълго поле | 1842 | 23,999 | Узун кърово | Сухозем | 116 | 15,741 | Куру Химитлии |
| Житница | 1374 | 25,219 | Хамбарлии | Черноземен | 346 | 27,051 | Кара Топрак |
| Иван Вазово | 309 | 22,468 | Химитлии | ОБЩО | 10598 | 347,452 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Реиз кьой на с. Главатар;
- – преименува с. Узун кърово на с. Дълго поле;
- – преименува с. Хамбарлии на с. Житница;
- – преименува с. Химитлии на с. Иван Вазово;
- – преименува с. Селджиково на с. Калояново;
- – преименува с. Кочмаларе на с. Отец Паисиево;
- – преименува с. Чукурлии на с. Песнопой;
- – преименува с. Куру Химитлии на с. Сухозем;
- – преименува с. Кара Топрак на с. Черноземен;
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През територията на общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България.
- от юг на север, през средата на общината преминава участък от 25,2 km от трасето на жп линията Пловдив – Карлово;
- началният участък от 4,4 km от трасето на жп линията Долна махала – Хисаря.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,9 km:
- участък от 24,1 km от Републикански път II-64 (от km 13,7 до km 37,8);
- последният участък от 10,2 km от Републикански път III-642 (от km 20 до km 30,2);
- последният участък от 9,6 km от Републикански път III-5604 (от km 18 до km 27,6).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ Данни от официалния сайт на община Калояново, архив на оригинала от 27 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080727011517/http://www.kaloianovo.org/info/catalog-kaloyanovo.pdf, посетен на 8 ноември 2007
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
| ||||||||||||||
| |||||