Перущица (община)
Перущица (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Пловдив |
Площ | 48.719 km² |
Население | 5 129 души |
Адм. център | Перущица |
Брой селища | 1 |
Управление | |
Кмет | Николай Баков (БСП – Обединена левица, Левицата!, БВ, Движение за социален хуманизъм, Обединена социалдемокрация, Българската левица, Зелена партия; 2023) |
Общ. съвет | 13 съветници
|
Перущица (община) в Общомедия |
Община Перущица се намира в Централна Южна България и е една от съставните общини на Област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в югозападна част на Област Пловдив. С площта си от 48.719 km2 е най-малката сред 18-те общините на областта, което съставлява 0,81% от територията на областта.
За Община Перущица са характерни две интересни особености:
- тя е предпоследната по големина община в България, като зад нея е само Община Челопеч;
- тя е една от 9-те общини в България, в които има само по едно населено място.
Границите на общината са следните:
- на северозапад – община Стамболийски;
- на изток, юг и югозапад – община Родопи;
- на запад – община Кричим.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е равнинен в северната част и средно планински в южната. Територията ѝ влиза в пределите на Горнотракийската низина и крайните северни части на Западните Родопи.
Северният район на общината попада в южната част на Горнотракийската низина, като тук на границата с община Стамболийски, в коритото на река Въча се намира най-ниската ѝ точка – 184 m н.в.
Районите южно от град Перущица се заемат от крайните северни части на Върховръшкия рид, който е северозападно продължение на високия западнородопски дял Чернатица. В него, в крайната южна точка на общината, на границата с община Родопи, западно от хижа „Бряновщица“ се издига връх Свети Георги 1191 m, най-високата точка на община Перущица.
Води
[редактиране | редактиране на кода]От югозапад на североизток, по границата с Община Кричим и община Стамболийски протича река Въча с част от долното си течение, като в нейните предели попада десният ѝ бряг. От Върховръшкия рид на север текат малки и къси реки и дерета (най-голяма Перущинска река), водите на които излизайки от планината се отклоняват в няколко напоителни канала.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав (2011)
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 5058 | 100,00 |
Българи | 3358 | 66,39 |
Турци | 7 | 0,14 |
Цигани | 1 552 | 30,68 |
Други | 8 | 0,16 |
Не се самоопределят | 22 | 0,43 |
Неотговорили | 111 | 2,19 |
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Единственото населено място на нейната територия е град Перущица. Населението на града и общината според преброяване 2021 е 4298 жители.[2]
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава с. Пастуша и го присъединява като квартал на с. Перущица;
- Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с. Перущица за гр. Перущица;
- Указ № 111/обн. 30.03.1998 г. – отделя гр. Перущица и землището му от Община Родопи и образува нова Община Перущица с административен център гр. Перущица, включваща населеното място гр. Перущица.
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]През общината преминава участък от 4,9 km от Републикански път III-8602 (от km 11,2 до km 16,1).
Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|