Хисаря (община)
Община Хисаря | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Пловдив |
Площ | 549.55 km² |
Население | 12 089 души |
Адм. център | Хисаря |
Брой селища | 12 |
Сайт | hisar.bg |
Управление | |
Кмет | Ива Вълчева (БСП – Обединена левица; 2023) |
Общ. съвет | 17 съветници |
Община Хисаря в Общомедия |
Община Хисаря се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.
География
[редактиране | редактиране на кода]Географско положение, граници, големина
[редактиране | редактиране на кода]Общината е разположена в северозападната част на област Пловдив. С площта си от 549,55 km2 заема 3-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 9,17% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на север – община Карлово;
- на югоизток – община Калояново;
- на юг – община Съединение;
- на запад – община Стрелча, област Пазарджик;
- на северозапад – община Копривщица, Софийска област.
Природни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Релеф
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната до ниско и средно планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Същинска Средна гора.
Южните райони на община Хисаря се заемат от крайните северните части Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, с надморска височина между 300 и 450 m. Южно от язовир Пясъчник, на границата с община Съединение, в коритото на река Пясъчник се намира най-ниската ѝ точка – 254 m н.в.
Останалите централни и северни райони на общината са заети от дългите и полегати южни склонове на Същинска Средна гора, като северната граница на общината с община Карлово преминава по билото на планината. Тук, на границата с община Карлово, в най-северната точка на общината се издига връх Шилигарка 1577 m – най-високата ѝ точка. На изток билото на Същинска Средна гора постепенно се понижава и югоизточно от село завършва при долината на река Стряма.
Води
[редактиране | редактиране на кода]В най-източната част на община Хисаря, по границата с община Карлово, на протежение от около 9 km протича част от горното течение на река Стряма.
От Същинска Средна гора извират и текат на юг множество малки реки и потоци, които навлизайки в Горнотракийската низина успокояват течението си и водите им се отклоняват в изградените напоителни системи. Около 2/3 от територията на общината попада във водосборния басейн на река Пясъчник. Тя води началото си западно от връх Шилигарка в Същинска Средна гора и до село Старосел тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След селото завива на юг, навлиза в Горнотракийската низина и след около 5 km излива водите си в големия язовир Пясъчник. След изтичането си от язовира реката напуска пределите на общината и навлиза в община Съединение. В северозападния ръкав на язовир Пясъчник се влива река Калаващица, която протича през село Мало Крушево и води началото си от община Стрелча.
Северно от град Хисаря, под връх Карасиври извира Каварджиклийска река (24 km). Тя минава през центъра на града и южно от него пълни с водите си язовир „Синята река“. След изтичането си от язовира навлиза в Горнотракийската низина, минава през село Черничево, завива на югоизток и напуска пределите на общината, като се влива отдясно в река Стряма.
Фауна – видове
[редактиране | редактиране на кода]На територията на община Хисаря се срещат:
- представители на евросибирските видове: лин и каракуда – от рибите, саблеклюн – от птиците, воден плъх – от бозайниците;
- представители на централноевропейските видове: голям гребенест тритон, обикновен тритон, червенокоремна бумка, жълтокоремна бумка, обикновена чесновница, дъждовник – от земноводните, медянка – от влечугите, златка, дива европейска котка, лешников сънливец и обикновен сънливец – от бозайниците;
- представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчеви, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др.[1]
Ловни видове
[редактиране | редактиране на кода]Следните видове: благороден елен, елен лопатар, сърна; дива свиня; заек; катерица; съсел; вълк, чакал, лисица; дива котка; белка, черен пор, язовец; невестулка (защитен вид); колхидски фазан (отглежда се във фазанарии), яребица, пъдпъдък, гривек, гургулица, гугутка, горски бекас (рядък вид), зеленоглава патица, голяма белочела гъска, зимно бърне, лятно бърне; шаран, каракуда, кефал, червеноперка, уклей.[1]
Флора и гори
[редактиране | редактиране на кода]Площта на горите на територията на община Хисаря е 202 km².
Преобладават следните дървесни видове: бял бор; смърч; бук; келяв габър; акация; габър; черен бор; дугласка ела; зимен дъб; благун; космат дъб; цер; други широколистни видове.
По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър, смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др.
В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: жълт кантарион, червен кантарион, съсънка, бял равнец, жълт равнец, иглика, мащерка, ружа, бъз, шипка, глог, липов цвят и много други.[1]
Защитени местности
[редактиране | редактиране на кода]- Защитена местност „Барикадите“ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества;
- Защитена местност „Чивира “ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966 г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Каравелово, община Карлово. Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества;
- Природната забележителност „Дванадесетте дръжкоцветни дъба“ – обявена е за такава със Заповед № 18/8 януари 1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността „Гереня“, землището на с. Паничери, община Хисаря. Площта на природната забележителност е 20 ха. Частна собственост. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г., се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.[1]
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Беловица | 255 | 55,229 | Дъбги герен, Бяловица | Ново Железаре | 200 | 18,798 | Демирджилер – Нова махла |
Красново | 652 | 54,394 | Паничери | 795 | 33,550 | Паничере | |
Кръстевич | 385 | 47,777 | Горно Османово, Кръстьович | Старо Железаре | 472 | 34,209 | Демирджилере |
Мало Крушево | 110 | 10,836 | Армутлии, Крушово | Старосел | 970 | 127,069 | Старо ново село |
Михилци | 181 | 26,238 | Хисаря | 6127 | 90,115 | Хисар-Момина баня | |
Мътеница | 104 | 33,035 | Айрене | Черничево | 341 | 18,297 | Дудене |
Административно-териториални промени
[редактиране | редактиране на кода]- приказ № 88/обн. 18.02.1885 г. – преименува с. Горно Османово на с. Кръстьович;
- през 1892 г. – преименувано е с. Армутлии на с. Крушово от населението без административен акт;
- през 1900 г. – заличено е с. Саламатларе без административен акт поради изселване;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дълги герен на с. Бяловица;
- – преименува с. Синджирлии на с. Веригово;
- – преименува с. Даваджово на с. Миромир;
- – преименува с. Хисар кюселере на с. Момина баня;
- – преименува с. Айрене на с. Мътеница;
- – преименува с. Демирджилер – Нова махла на с. Ново Железаре;
- – преименува с. Демирджилере на с. Старо Железаре;
- – преименува с. Старо ново село на с. Старосел;
- – преименува с. Дудене на с. Черничево;
- Указ № 50/обн. 04.07.1942 г. – обединява селата Хисар и Момина баня в едно ново населено място – с. Хисар-Момина баня;
- през 1956 г. – осъвременено е името на с. Кръстьович на с. Кръстевич без административен акт;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува с. Хисар-Момина баня на с. Хисаря и го признава за гр. Хисаря;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бяловица на с. Беловица;
- – уточнява името на с. Паничере на с. Паничери;
- Указ № 1055/обн. 17.12.1968 г. – преименува с. Крушово на с. Мало Крушево;
- Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Веригово и Миромир и ги присъединява като квартали на гр. Хисаря.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 12 600 | 11 268 | 83 | 471 | 13 | 28 | 737 | 100.00 | 89.42 | 0.65 | 3.73 | 0.10 | 0.22 | 5.84 |
Хисаря | 7128 | 6586 | 22 | 170 | 8 | 21 | 321 | Хисаря | 92.39 | 0.30 | 2.38 | 0.11 | 0.29 | 4.50 |
Старосел | 1210 | 1125 | 5 | 13 | 65 | Старосел | 92.97 | 0.41 | 1.07 | 5.37 | ||||
Паничери | 1002 | 917 | 4 | 46 | 34 | Паничери | 91.51 | 0.39 | 4.59 | 3.39 | ||||
Красново | 756 | 652 | 40 | 0 | 62 | Красново | 86.24 | 5.29 | 0.00 | 8.20 | ||||
Старо Железаре | 577 | 426 | 78 | 3 | 69 | Старо Железаре | 73.83 | 13.51 | 0.51 | 11.95 | ||||
Кръстевич | 418 | 348 | 4 | 63 | 1 | Кръстевич | 83.25 | 0.95 | 15.07 | 0.23 | ||||
Черничево | 404 | 296 | 60 | 0 | 46 | Черничево | 73.26 | 14.85 | 0.00 | 11.38 | ||||
Беловица | 340 | 301 | 5 | 12 | 0 | 0 | 22 | Беловица | 88.52 | 1.47 | 3.52 | 0.00 | 0.00 | 6.47 |
Ново Железаре | 287 | 272 | 0 | 11 | 3 | Ново Железаре | 94.77 | 0.00 | 3.83 | 1.04 | ||||
Михилци | 218 | 200 | 0 | 17 | 0 | Михилци | 91.74 | 0.00 | 7.79 | 0.00 | ||||
Мало Крушево | 163 | 53 | 0 | 0 | 0 | 0 | 110 | Мало Крушево | 32.51 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 67.48 |
Мътеница | 97 | 92 | 0 | 4 | Мътеница | 94.84 | 0.00 | 4.12 |
Туризъм
[редактиране | редактиране на кода]Видове туризъм
[редактиране | редактиране на кода]- балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие – ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан;
- конгресен туризъм – в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми;
- еко- и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и „горски училища“;
- селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина;
- ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.[1]
Култура и изкуство
[редактиране | редактиране на кода]- Тракийски култов комплекс;
- Римска гробница;
- Тракийска каменна обсерватория;
- Минерален извор „Момина сълза“;
- Минерален извор „Момина баня“;
- Камилите – така се нарича най-голямата порта на Хисарската крепост. Тя е с височина 13 м и представлява южния вход на древен Диоклецианопол. До Камилите Иван Вазов написва стихотворението „Отечество любезно“.[4]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]В югоизточната част на общината преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията Долна махала – Хисаря.
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 69,4 km:
- участък от 4,1 km от Републикански път II-64 (от km 9,6 до km 13,7);
- участък от 23,6 km от Републикански път III-606 (от km 39,2 до km 62,8);
- началният участък от 20 km от Републикански път III-642 (от km 0 до km 20,0);
- целият участък от 21,7 km от Републикански път III-6061.
Топографски карти
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.
Библиотеки и читалища
[редактиране | редактиране на кода]- Библиотека „Иван Вазов“ – гр. Хисаря;
- НЧ „Гео Милев – 1907 г.“ – с. Старосел;
- НЧ „Искра – 1938 г.“ – гр. Хисаря;
- НЧ „Соколов – 1919 г.“ – с. Паничери;
- НЧ „Отец Паисий – 1926 г.“ – с. Красново;
- НЧ „Антон Билкин – 1929 г.“ – гр. Хисаря;
- НЧ „Ечо Неделев – 1931 г.“ – с. Черничево;
- НЧ „Иван Вазов – 1904 г.“ – гр. Хисаря;
- НЧ „Искра – 1938 г.“ – гр. Хисаря;
- НЧ „Л. Каравелов – 1910 г.“ – с. Беловица;
- НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1927 г.“ – гр. Хисаря;
- НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1928 г.“ – с. Ново Железаре;
- НЧ „Светлина – 1938 г.“ – с. Мало Крушево;
- НЧ „Страхил – 1903 г.“ – с. Кръсевич;
- НЧ „Тодор Д. Пашкулов – 1928 г.“ – с. Старо Железаре;
- НЧ „Хр. Ботев – 1925 г.“ – с. Михилци.[5]
Социални дейности
[редактиране | редактиране на кода]Здравеопазване
[редактиране | редактиране на кода]- Общински „Медицински център-І Хисар“ ЕООД – осигурява специализирана помощ и диагностика;
- Болница за рехабилитация ВМА – София – филиал Хисар;
- Болница за рехабилитация МВР – филиал Хисар;
- Болница за рехабилитация СБРНК – филиал Хисар.
Всички болнични заведения разполагат с добре оборудвани бази за физиотерапия и балнеология, даващи възможност за профилактика и лечение на редица заболявания.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Сайт на община Хисар, архив на оригинала от 23 март 2017, https://web.archive.org/web/20170323085930/http://hisar.bg/geography.html, посетен на 9 март 2021
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 януари 2019. (на английски)
- ↑ сайт на Община Хисаря
- ↑ сайт на община Хисаря
- ↑ сайт на община Хисаря
- ↑ сайт на община Хисаря
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно община Хисаря
- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
|
|