Направо към съдържанието

Акация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Акация
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Бобовоцветни (Fabales)
семейство:Бобови (Fabaceae)
триб:Acacieae
род:Акация (Acacia)
Научно наименование
Mill., 1754
Акация в Общомедия
[ редактиране ]

Акация (Acacia) е род цъфтящи храсти и дървета от семейство Бобови, Fabaceae. В България погрешно акация наричат белия салкъм, Robinia pseudoacacia (лъжлива акация), който е от род Robinia.[1]

Рода има около 1080 видове произхождащи от Австралия и Югоизточна Азия. В Европа се среща, главно вида Acācia dealbāta по Средиземноморието, по черноморското крайбрежие на Кавказ и в Крим, Украйна. Отглежда се и в оранжерии във Франция и Обединеното кралство. В България практически не се среща.[2]

Акацията не понася температури под минус 10 градуса.[3]

Научното име на рода произлиза от др.гръцкото ἀκακία – името на едно от трънливите дървета, вероятно Acacia tortilis, споменати от Теофраст и Диоскорид.[4]

Акация в пустинята Негев, Израел

Акациите са сред най-бързо растящите растения. През първата година от живота им достигат височина 0,75 — 1,5 m, през втората до 2 — 2,5 m, през третата до 4 — 5 m. На възраст 12 — 15 години достига до 15 — 18 m. Интензивният растеж на дърветата спира около 25 — 30 година. Растенията над 30‑годишна възраст вече стареят, короната им изтънява, кората им се напуква.

Повечето видове образуват добра кореновата система. Цъфтежът настъпва от първата или по-често от втората година от живота им, а след това, подобно на плододаването, редовно всяка година.

Acacia drepanolobium – експонат в Тулузкия музей
Acacia sp.

Плодовете, плоски шушулки подобни на тези на фасула, узряват в края на лятото. В тях се съдържат тъмнокафяви семена, до 14 на брой.

При видът Acacia drepanolobium, мравките се заселват в раздутите и специални кухи тръни, дълбаят дупки в тях. Когато вятърът духа в дупките, направени от мравките, тръните се превръщат в свирки, които плашат животните. [5]

Аборигените в Австралия традиционно събират семената на някои видове акация като храна. Те се смилат на брашно и се консумират като хляб. Семената могат да съдържат 25% повече протеини от обикновените зърнени култури като ориз или пшеница, а твърдите им обвивки позволяват да се съхраняват добре за дълги периоди.[6]

Акациите са нарочно въведени и засадени в Югоизточна Азия и Океания като източник на дърва за огрев и дървени въглища с добро качество (не димят), както и дървен материал за мебели и целулоза, за производство на хартия (акацията дава високи добиви на целулоза и от нея се произвежда здрава хартия). Танинът, произведен от дървото, е с добро качество. Акацията също се използва като декоративно сенчесто дърво, но в Сингапур, например, вече не се отглежда като крайпътно дърво поради голямото количество отпадъци от листа, цветя и плодове, които произвежда. В Индия дървото е култивирано за хранене на насекомото Kerria lacca, което произвежда смолист секрет, който се събира за производство на лак.[6]

В България акациев мед се нарича меда получаван от растението бял салкъм (лъжлива акация).

Салкъма е ценен медоносен вид. От него през месеците май-юни пчелите събират нектар от който правят акациев мед. Повече мед се получава от по-стари дървета. Това е така, защото и в по-сухо време развитата и дълбоко достигаща коренова система на салкъма достига до по-влажни слоеве на почвата и така се секретират по-големи количества нектар. Растежът на салкъма е бърз.

Характерно за акациевия мед е, че не кристализира дълго време – до 2 години. Прозрачен и бледо-зеленикав на цвят е един от първите медове, които се добиват през годината в много региони на страната. Особено много салкъмови насаждения има в Северна България и по поречието на река Дунав. Отделянето на нектара от салкъмовите дървета не е константно. То зависи от температурата, като оптималната е 24 градуса и наличието на валежи, които измиват нектара. Особено неблагоприятно на цъфтежа на салкъма се отразява често наблюдаваното застудяване на времето след първоначално затопляне. В много от районите, където расте салкъм се наблюдават и слани, които повреждат цветовете.

На акациите е наречена улици в кварталите „Лозенец“ и „Бояна“ в София (Карта).

  1. Вълев, Ст., Кожухаров, Ст., Кузманов, Б. Флора на Народна република България, том 6. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 125 – 126.
  2. Acacia Mill. // Royal Botanic Gardens. Посетен на 2014-12-06.
  3. What is the optimal temperature for Silver wattle? // PictureThis. Посетен на 2024-12-07.
  4. Etimologia dei nomi botanici e micologici // Acta Plantarum. Посетен на 2024-12-07.
  5. 1000 чудес природы, издательство Ридерз Дайджест.2007, стр.226
  6. а б Tan, Ria. Acacia auriculiformis // Naturia. Архивиран от оригинала на 2024-12-06. Посетен на 2024-12-06. (на английски)