Дива свиня
Дива свиня | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
♂ Дива свиня | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1758 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Дива свиня в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Дивата свиня (Sus scrofa) или евразийска дива свиня е бозайник от разред Чифтокопитни. Родоначалник е на домашната свиня. Среща се и в България.[2]
Физическа характеристика
[редактиране | редактиране на кода]- Дължина на тялото: до 205 cm
- Височина: до 120 cm
- Тегло до 350 kg
Има късо и масивно тяло, предната част е по-силно развита от задната. Главата е голяма и масивна. Муцуната и е силно източена напред във формата на зурла, очите са малки, с добре развити уши. Кучешките зъби (т. нар. глиги или бивни) у мъжкия (глиган) са силно развити и излизат извън устата, представлявайки добро средство за защита. Страничните втори и пети пръст са добре развити.
Космената покривка представлява рядка и груба четина. През зимата между нея се развиват мека и гъста козина. Окраската варира от тъмнокафява до сива, индивидуално и в зависимост от географското разпространение
Разпространение и местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Естественият ареал обхваща Европа и Азия до около 55° с. ш., и Северна Африка. Интродуцирана е в Северна (в началото на 20 век) и Южна Америка, Австралия, Нова Гвинея и Нова Зеландия. В България е разпространена из цялата страна.
Дивата свиня има много разнообразни местообитания, от морското равнище до алпийската зона: полупустини, широколистни гори, степи, дъждовни тропически гори и обработваеми земи. Най-често се среща в гъсти тръстикови масиви и храсталаци покрай брегове на влажни зони и в гори по планински склонове. Дивата свиня е хищник, който често се среща в горите.
Към 2012 г. в България има близо 80 000 индивида.[3].
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Води стаден начин на живот, като образува малки групи. Съставени са от няколко женски и техните малки. Зрелите мъжки живеят усамотено. Активността е от 40 до 65 % от денонощието.
Може да стане жертва на много хищници — вълк, мечка, рис, тигър. Поради по-малкия си размер лисицата, дивата котка и бухала са заплаха само за малките.
Продължителността на живота е 10—12 г.
Дивата свиня е всеядно животно. Хранителният спектър е изключително широк – корени, грудки, жълъди, плодове, мърша, червеи, охлюви, насекоми, жаби, костенурки, мишевидни гризачи и др. Обикновено се храни през нощта. Майката кърми и защитава малките си докато пораснат.
Размножаване и развитие
[редактиране | редактиране на кода]Размножава се от ноември до януари. Бременността трае 4 месеца, след което ражда 3—6 малки. Женските се отделят от групата си за да родят и след това се присъединяват отново заедно с малките си. До тримесечната си възраст имат сиво-червеникава окраска с надлъжни жълти ивици. Половата зрялост настъпва на 2 години, а пълното развитие, на 5–6 г.
Взаимоотношение с човека
[редактиране | редактиране на кода]Дивата свиня е популярен ловен обект. Освен месото се използват мазнината и кожата. В някои райони нанася щети на зеленчуковите и житните култури.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sus scrofa (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Oliver, W. & Leus, K. Sus scrofa // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 30 октомври 2010. (на английски)
- ↑ БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012.
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 230
- Пешев, Цоло, С. Симеонов. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета. София, 1993, ISBN 954-01-0204-9, с. 325
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|