Talpa martinorum
| Talpa martinorum | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Talpa martinorum в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Talpa martinorum е ендемичен за Странджа вид бозайник от семейство Къртицови (Talpidae).[1]
История на откриването
[редактиране | редактиране на кода]Видът е един от най-новите описани за Европа вид бозайник. Теренно изследване е проведено в българския участък на Странджа през 2011 г. и 2017 г. и е дело на учени от българския Национален природонаучен музей (Недко Недялков), словенския Природонаучен музей и Музея за зоологически проучвания в Бон, Германия. Името на вида е епоним на омъжената двойка Владимир и Евгения Мартино, двама съветски изследователи на балкански бозайници.[1]
От района на Странджа са събрани общо 14 екземпляра – един от 2011 г. и 13 броя през 2017 г.[1]
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Тези къртици са били класифицирани като Talpa caeca или като Talpa levantis. Новото изследване е показало, че те са генетично по-близки до Talpa europaea, Talpa aquitania и Talpa occidentalis, макар и да не са част от който и да е от тези видове.[1]
| Talpa |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
По време на климатичните промени през плейстоцен преди около 2,6 млн. години някои видове от умерения климатичен пояс са оцелели по време на ледниковите периоди в ограничени ареали. Такъв, вероятно е и този вид.[1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Теглото на вида е около 45 g. Дължината на тялото е 124 mm, а на опашката – 24 mm, дължината на задното краче – 16,4 mm. Видът е с по-малки размери от европейската къртица. Има запечатана палпебрална фисура (цепката, която се образува между долния и горния клепач). Характерно е, че първият горен кътник е без парастил (едно от връхчетата на повърхността на зъба).[1]