Направо към съдържанието

Чифтокопитни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Чифтокопитни
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
подцарство:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
инфраклас:Elpistostegalia
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
надклас:Четирикраки (Tetrapoda)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
подклас:Theriiformes
подклас:Живородни бозайници (Theria)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
инфраклас:Плацентни (Placentalia)
магнразред:Boreoeutheria
надразред:Laurasiatheria
грандразред:Ferungulata
хиперразред:Euungulata
надразред:Paraxonia
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
Научно наименование
Owen, 1848
Синоними
  • Cetartiodactyla 1997
Обхват на вкаменелости
Чифтокопитни в Общомедия
[ редактиране ]

Чифтокопитните (Artiodactyla) са разред средно големи и едри, растителноядни плацентни бозайници. Характерно за разреда са двата средни силно развити пръста превърнати в копита и другите два странични обърнати назад и закърнели. Тичат бързо и добре. Стомахът често пъти е сложен и съставен от няколко дяла. Най-често имат силно изразен в размерите и формата на тялото полов диморфизъм. Биват разделяни на две групи: Преживни (Ruminantia) и Непреживни (Nonruminantia). В групата на непреживните се включват свинете, хипопотамите и пекарите, а в групата на преживните всички останали видове.

Наименование и особености

[редактиране | редактиране на кода]

Името на групата е дадено заради присъствието при тези животни на развити трети и четвърти пръст, чиито краища са покрити с дебело рогово копито, като обвивка. Вторият и петият пръст са недоразвити, а първият е намален. Животните са предимно средни и големи по размер. Муцуната на чифтокопитните е удължена; повечето от тях имат рога на главите си. Разпространени са на всички континенти, с изключение на Антарктида.

Срещат се по всички континенти, без Антарктида. В Австралия са пренесени от човека. Обитават най-различни местности, открити равнини, гори, планини, пустини, блата. В България се срещат 4 вида в диво състояние, плюс 5 аклиматизирани.

Аклиматизирани:

Начин на живот и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Живеят най-често на стада. Водят наземен начин на живот, често се срещат в области недостъпни за повечето бозайници, като пустини и силно скалисти терени. Повечето видове са растителноядни, но някои са всеядни (Свине). Някои от видовете са мигриращи.

Много от видовете са полигамни, но се срещат и моногамни. Женската носи дълго време и малките се раждат покрити с козина, добре виждащи и достатъчно развити, за да се движат сами. Дълго време се хранят с мляко и родителите ги защитават.

Допълнителни сведения

[редактиране | редактиране на кода]

Включва около 220 вида с изключително стопанско значение за човека, като крава, бивол, овца, коза, северен елен, камила, домашна свиня. Други видове са ценен ловен обект, като дива свиня, антилопи, елени. В България някои от свободно живеещите видове са ловен обект, дива свиня, благороден елен, елен, сърна. Други са защитени от закона и вписани в Червената книга, като Дива коза. Някои видове са аклиматизирани, като муфлон, зубър. Някои от видовете се отглеждат като декоративни животни, дребни породи свине, някои видове кози.

Разред Чифтокопитни (Artiodactyla) Owen, 1848

Кладограмма според Gatesy, 2020[1]

  • Семейства чифтокопитни;
Чифтокопитни
Мазолестоноги

Камилови


Немазолестоноги
Suina

Пекариеви



Свине



Cetruminantia
Преживни

Мишевидни елени


Стадни

Вилорогови




Жирафови




Еленови




Кабаргови



Кухороги







Хипопотамови и Китове

Бегемотови



Китообразни






  1. Whales and even-toed ungulates (Cetartiodactyla) // The timetree of life. 2009.