Направо към съдържанието

Трицветен нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трицветен нощник
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Трицветен нощник (M. emarginatus)
Научно наименование
(Geoffroy, 1806)
Разпространение
Трицветен нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Трицветният нощник[3] (Myotis emarginatus) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Видът е със статут на уязвим в България, включен в Червената книга[4] и в Закона за биологичното разнообразие.[3]

Трицветният нощник е средноголям прилеп с маса 6-15 g, дължина на тялото с главата 41-53 mm и размах на крилете 220-240 mm. Дължи името си на характерната окраска на гърба, покрит с трицветни косми - сиви в основата, жълтеникави в средата и тъмнокафяви по върховете. Ушите и летателната мембрана са светлокафяви, а главата - тъмна. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото. Опашката също е къса, като извън междубедрената мембрана се показва само върхът ѝ.[5]

Разпространение и начин на живот

[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са в Средиземноморието, Западна Европа и южните части на Централна Европа, Задкавказието до Узбекистан и Афганистан на изток. В България се срещат в цялата страна и особено в карстовите райони.[5]

Смята се, че трицветният нощник не извършва дълги миграции. Най-дългата известна е на разстояние 106 km, като най-често летните и зимните жилища са на разстояние до около 40 km. За убежища използва пещери и подпокривни пространства. Характерно е, че в летните му убежища температурата може да бъде по-висока, отколкото при повечето прилепи - до 26-40 °C. В тях той образува плътни колонии, понякога смесени с други видове. Зимува поединично или на малки групи в пещери с температура 5-10 °C.[5]

Копулацията при трицветния нощник протича в края на лятото. През май женските се събират в размножителни колонии, наброяващи от 20 до 1000 екземпляра. Малките се раждат през юни, а в края на юли започват да летят, като в средата на август колониите се разпадат. Продължителността на живота достига 20 години.[5]

Трицветният нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани звукови сигнали с честота 51-54 kHz. [6] При хранене увисва във въздуха и събира храната си, главно насекоми и паякообразни, от листата на дървета и храсти, като може да прекара във въздуха повече от 2 часа без кацане.[5]

  1. Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Трицветен нощник. Посетен на 25 март 2012
  3. а б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-10-25.
  4. Петров, Боян. Трицветен нощник // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-25.
  5. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 211-215.
  6. Myotis emarginatus - Science for Nature Foundation