Подземна полевка

	Подземна полевка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Хомякови (Cricetidae)
род:	Сиви полевки (Microtus)
подрод:	Terricola
вид:	Подземна полевка (M. subterraneus)
	Научно наименование
	Microtus subterraneus (Selys, 1836)
	Подземна полевка в Общомедия
	[ редактиране ]

Подземната полевка (Microtus subterraneus), позната още като европейска подземна полевка е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространена е Централна и Източна Европа (вкл. България), Русия и Турция.

Физически характеристики

Тялото ѝ е дълго прибл. 10 см, а опашката – 3 до 4 см^[3]. Има относително малки очи и къси уши^[3]. Има пет мазолести издутини на задните си стъпала^[3]. Гърбът ѝ е тъмносив с кафяво-жълтеникави оттенъци, а коремът – сив^[3]. Отгоре опашката ѝ е сиво-кафява, а отдолу – белезникава^[3].

Разпространение

Разпространена е на територията на Западна, Централна и Югоизточна Европа, включително и в България, както и в южните и югозападните райони на Русия и Мала Азия^[3]. Разпространена е неравномерно в малочислени популации с ареал, съответстващ избрания тип местообитания^[3].

Местообитание

Обитава зоната на лесостепите, смесените и широколистните гори^[3]. Предпочита места с висока тревна покривка и гъст подлес от храсти. Населява и редки гори и суходолни ливади, като достига субалпийския пояс от ливади и храсти^[3]. Голяма част от живота ѝ преминава под земята, откъдето идва и името на вида^[3]. Копае дълги и сложни ходове близко под повърхността на земята, понякога непосредствено под листната настилка^[3]. Изхвърля изкопаната пръст на купчинки на повърхността^[3]. Гнездото ѝ обикновено е скрито на ок. 25 см сред корените на дърветата^[3]. Живее на колонии, най-вече в южните райони на ареала си^[3]. Край входовете на дупките ѝ се забелязват пътечки по повърхността на тревата^[3].

Хранене

През пролетта се храни с коренища и луковици, през лятото с листа, а през есента и зимата със семена^[3]. Понякога яде и насекоми^[3].

Размножаване и развитие

Ражда от 3 до 7 малки 3 – 4 пъти в годината^[3].

Източници

↑ Microtus subterraneus (Selys, 1836). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Подземна полевка. Посетен на 2022-03-28
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175

[1] Microtus subterraneus (Selys, 1836). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[eecobg-2] Червена книга на Република България. Подземна полевка. Посетен на 2022-03-28

[markov-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 175

[1]

[2]

[3]