Прилеп на Сави

Прилеп на Сави

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) клон: Apo-Chiroptera разред: Прилепи (Chiroptera) семейство: Гладконоси прилепи (Vespertilionidae) триб: Vespertilionini род: Hypsugo вид: Прилеп на Сави (H. savii)

Научно наименование

Hypsugo savii Bonaparte, 1837

Разпространение

Прилеп на Сави в Общомедия

[ редактиране ]

Прилепът на Сави (Hypsugo savii) е вид малък прилеп от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae), който е разпространен в Европа, Северна Африка и Азия, включително в България.

Общи сведения

Дължината на тялото с главата е 42-55 mm, дължината на опашката – 31-45 mm, размахът на крилете – 220-230 mm, а масата – 6-10 g. Козината на гърба е променлива, най-често тъмнокафява до черна, като върховете на космите са светлозлатисти. Ушите и летателните мембрани са тъмни. Крилата са сравнително широки.

Разпространение

Прилепът на Сави е разпространен в Европа, южно от Алпите и река Дунав, в Северна Африка до Канарските острови и Кабо Верде и в голяма част от Азия до Япония и Бирма. В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони.

Обитава различни места – пукнатини, тавани, кухи дънери.

Начин на живот и хранене

Излиза на лов 20-30 минути след залез. Ловува през цялата нощ и лети над корони на дървета, къщи, хълмове и тревисти равнини.

Унищожава вредни насекоми - нощни пеперуди, Hymenoptera и Diptera.

Размножаване

През юли женските раждат две малки. Прилепът на Сави образува летни размножителни колонии, включващи от 15-20 до 50-70 женски и малките им.