Направо към съдържанието

Южен мустакат нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Южен мустакат нощник
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
клон:Apo-Chiroptera
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Южен мустакат нощник (M. aurascens)
Научно наименование
(Kuhl, 1817)
Разпространение
[ редактиране ]

Южните мустакати нощници (Myotis aurascens) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Разпространени са в Северна Италия, Балканския полуостров, Кавказ и южните части на Молдова, Украйна и Русия до Северозападен Казахстан. В България се срещат в цялата страна, главно в планините.[2]

В много класификации южният мустакат нощник е разглеждан като подвид на мустакатия нощник (Myotis mystacinus), като основната морфологична разлика между двата вида е формата на бакулума. Южният мустакат нощник има маса 5,0-7,5 g, дължина на тялото с главата 35-48 mm и размах на крилете 190-225 mm. Гърбът е светлокафяв и лъскав, а долната страна на тялото е по-светла, до белезникава, ушите и летателните мембрани са тъмнокафяви. Трагусът е сравнително къс, заема малко повече от половината дължина на ухото, което също е относително късо. Опашката е дълга, почти колкото тялото с главата.[2]

Ехолокационните сигнали на този вид са в порядъка между 105 и 112 kHz и завършват между 37 и 43 kHz. [3]

  1. Myotis aurascens (Kuhl, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 220-221.
  3. Myotis aurascens - Science for Nature Foundation