Дългопръст нощник

	Дългопръст нощник
	Природозащитен статут
	; Уязвим
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Apo-Chiroptera
разред:	Прилепи (Chiroptera)
семейство:	Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:	Нощници (Myotis)
вид:	Дългопръст нощник (M. capaccinii)
	Научно наименование
	Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837)
	Разпространение
	Дългопръст нощник в Общомедия
	[ редактиране ]

Дългопръстите нощници (Myotis capaccinii) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Средиземноморието до Швейцария и Унгария на север и в Близкия изток до Узбекистан на изток. Срещат се и в България, главно в карстови райони с надморска височина до 400 m.^[3]

Размерите на дългопръстия нощник са средни за род Нощници (Myotis) - маса 8-15 g, дължина на тялото с главата - 44-54 mm, размах на крилете до 250 mm. В сравнение със сходните по размер нощници има широк череп, голямо стъпало с дълги пръсти и характерно високо захващане на летателните мембрани. Цветът му по гърба е тъмносив, коремът е значително по-светъл, а летателните мембрани са светлокафеникави.^[3]

Дългопръстият нощник живее главно в гористи карстови местности в близост до водоеми, като в Южна Европа заема същата екологична ниша, както водният нощник (Myotis daubentonii) в по-северните райони. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва честотномодулирани сигнали с честота около 42 kHz. Храни се главно с летящи насекоми, които улавя нощем по повърхността на водоеми или над нея.^[3]

Дългопръстият нощник извършва големи миграции между летните и зимните си убежища. През лятото живее в малки и сухи пещери, а през зимата - в големи водни пещери със сравнително ниска температура (4-6 °C). Както летните, така и зимните колонии на дългопръстия нощник често са смесени с вида дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersii). Летните размножителни колонии са големи и понякога надхвърлят 3000 екземпляра. Женските раждат по едно малко през юни.^[3]

Източници

↑ Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Дългопръст нощник. Посетен на 19 февруари 2012
↑ ^а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 227-230.

Външни препратки

Дългопръст нощник (Фондация „Наука за природата“)

[1] Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Дългопръст нощник. Посетен на 19 февруари 2012

[ФБ-3] а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 227-230.

[1]

[2]

[3]