Сив плъх

	Сив плъх
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Мишкови (Muridae)
триб:	Rattini
род:	Плъхове (Rattus)
вид:	Сив плъх (R. norvegicus)
	Научно наименование
	Rattus norvegicus (Berkenh., 1769)
	Разпространение
	Сив плъх в Общомедия
	[ редактиране ]

Сивият плъх (Rattus norvegicus), познат още като хамбарен плъх, е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae). Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България.

Физически характеристики

Тялото му е относително дълго – до 25 см^[2]. Опашката е малко по-къса или равна по дължина на тялото 22–25 см.^[2] Има широка и затъпена муцуната и малки уши^[2]. Опашката е гола и покрита с максимум 200 пръстеновидни рогови люспи^[2]. Окраската на горната част на тялото е сиво-кафява или по-тъмна^[2].

Разпространение

Разпространен е по цялото земно кълбо, включително и цялата територия на България^[2]. Сивият плъх се появява в Европа в края на 17 век. Той е пренесен с търговските кораби. Неговото латинско название „norvegicus" (норвежки) е неправилно, а по-логично би било да се нарича азиатски, тъй като Азия е неговата родина (най-вероятно Южна Азия и Северен Китай). Името си „норвежки" е получил от англичаните, тъй като през 1728 г. той вече достигнал Англия пренесен от Норвегия, където още през 1716 г. е бил много разпространен.

Местообитание

Населява най-вече жилищни и стопански постройки^[2]. В умерените климатични зони през лятото се заселва в природни биотопи, а през зимата се връща в постройките^[2]. В по-топлите климатични зони може през цялата година да живее извън селищата, като предпочита речни брегове и блатисти места^[2]. Среща се също и в зеленчукови и овощни градини, паркове, житни посеви и в купи сено^[2]. В селищата се настанява най-вече в ниските жилищни и складови постройки, избени помещения и др., за разлика от черния плъх, който предпочита горните етажи и таваните^[2].

Хранене

В природата се храни със семена, но предимно с животинска храна – мекотели, риба, жаби, птици и яйца и дребни мишевидни гризачи^[2].

Размножаване и развитие

Размножава се до 4–5 пъти в годината^[2]. Бременността трае до 21–22 дни, след което женската ражда до 15 малки^[2]. Новородените са слепи и проглеждат след две седмици^[2]. Майката кърми един месец^[2]. След 3–4 месеца достига полова зрелост^[2]. Живее до 3 години^[2].

Източници

↑ Rattus norvegicus (Berkenh., 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 164-165

[1] Rattus norvegicus (Berkenh., 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[markov-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с ^т Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 164-165

[1]

[2]