Черногръд хомяк

	Черногръд хомяк
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Мишкови (Muridae)
род:	Средни хомяци (Mesocricetus)
вид:	Черногръд хомяк (M. newtoni)
	Научно наименование
	Mesocricetus newtoni Nehring, 1898
	Черногръд хомяк в Общомедия
	[ редактиране ]

Черногръдият хо̀мяк (Mesocricetus newtoni), познат още като черногръд златист хомяк^[3], добруджански хомяк^[3] и нютонов хомяк^[3] е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е в България и Румъния. Рядък вид, включен в Червената книга на България.

Физически характеристики

Черногръдият хомяк е относително дребен по размер^[4]. Дължината на тялото му е прибл. 16 см, а на опашката – 1 см^[4]. Окраската на гърба е жълтопепелява, а на корема мръснобяла^[4]. Гърдите са черни с три бяло-жълти петна отстрани^[4].

Разпространение

Черногръдият хомяк се среща само по десния бряг на река Дунав на територията на България в Южна Добруджа (Силистренско и Добричко) и около градовете Оряхово, Плевен, Пордим, Никопол, Свищов, Русе, Шумен, Каспичан и Нови Пазар и на територията на Румъния в Северна Добруджа^[3].

Местообитание

Обитава сухи степни райони с необработваеми площи, целини и обработваеми площи – люцернови и житни посеви, лозя и др.^[3]^[4]. Живее в подземни дупки с 1 или 2 отвора към повърхността^[4]. Гнездовата камера е на дълбочина до 80 см^[4]. В близост до нея са разположени складови камери с обикновено ок. 400–500 г. хранителни запаси^[4]. Максималната дълбочина на дупките е ок. 150 см^[4].

Хранене

Активен е обикновено нощем, а по-рядко през деня^[4]. Храни се със зелени части на диви и културни растения и семената им^[4]. Предпочитана храна са растителните видове фий, грах, леща, фасул, пшеница и др., чиито семена складира и за зимата^[4]. Понякога яде насекоми и мекотели^[4].

Размножаване и развитие

Активният период е от началото на април до края на ноември^[3]. Бременността трае прибл. 20 дни^[4]. Ражда два пъти в годината 6–16 малки^[3]^[4]. След две седмици кърмене малките проглеждат, а полова зрялост достигат след ок. 50 дни^[3]^[4]. Естествената продължителност на живота му е до 2–3 години^[4].

Природозащитен статус

Включен е в червената книга на България с категория на застрашеност „Рядък вид“^[3].

Източници

↑ Mesocricetus newtoni (Nehring, 1898). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Черногръд хомяк. Посетен на 26 март 2012
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Христов, Любомир. // Ботев, Ботьо и др. (ред. кол.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София, БАН, 1985, с. 142
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 170-171

[1] Mesocricetus newtoni (Nehring, 1898). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Черногръд хомяк. Посетен на 26 март 2012

[red-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Христов, Любомир. // Ботев, Ботьо и др. (ред. кол.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София, БАН, 1985, с. 142

[markov-4] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 170-171

[1]

[2]

[3]

[4]